Слънчице навън блести и огрява ярки две черти - Бъдещи мами над 35

  • 26 950
  • 728
# 540
Ох, момичета Hug Недейте така, че малко ми трябва и аз да се замисля... а замисля ли се се сдухвам... сдухам ли се започвам да се оглеждам за дупка, в която да се закопая... следователно мисленето е вредно Naughty
Скрит текст:
Дори се опитвам да забравя миналото, защото ме натоварва - всеки човек прави грешни стъпки и всяка такава стъпка има последствия (добри или не толкова), пътя е с толкова много разклонения, че винаги съм разчитала на инстинкта и интуицията си, за да поема нанякъде. Винаги, когато съм обмисляла и планувала нещата са били катастрофални - никога не се получава така, както искам и когато го искам... ето на, на дърти години ми скимнало да ставам майка. Да, ама не - то ако беше толкова лесно нямаше да сме сума ти кокошки в тая тема Rolling Eyes И като се замисля - ами ако в далечната вече 2006 не бях взела правилното тогава и ужасно грешно сега решение и бях послушала интуицията си щях да имам ученик и терзанията ми щяха да са защо това дете не чете, ами виси в нета и дрънка глупости Crazy Но... миналото е там някъде и съжалението не помага, а напротив - връща ме в дупката. Криво ми е, че сега нещата се скапват, тялото ми остарява и му е трудно да забременее, а още по-трудно да износи една бременност... страх ме е ако пък стане как ще го гледам и възпитавам това дете на тази възраст. Ама като инатлива пуберка продължавам да искам, тормозя се че нямам пари да направя изследвания, да отида при специалист и се налага да разчитам на шанса и Чудото с главно Ч... Но това не ми пречи да се наслаждавам на моментите с ММ, с кучето, с гаргите, с някой хубав филм, с вас тук Hug Животът продължава и не спира да ни изчака да излезем от дупката, за да ни покаже колко е хубав - или го живееш, или го пропускаш... така мисля Thinking Уф, стана дълго и объркано, ама пиша без да чета и редактирам, така че го скривам да не ме е срам Embarassed
Виж целия пост
# 541
Днес си поревах с вас, но стига. Хващам точилката и ви строявам. Кака съм ви и да слушате. Хаааа ма ха!
Коте, кажи колко пъти и кога си мереше глюкозата по заръка на лекарите?
Виж целия пост
# 542
Ллелел, момичета, ама вярна ще се окаже онази приказка за пролетната умора и депресия, мисля, че трябва спешно да свикаме среща за оправяне на настроението и наместване на короните, ако трябва и по другите градове тръгваме, а скоро и в чужбина - може и само отделни представители да пращаме  Joy Joy

я се усмихнете, толкова хубави неща се случват около нас, а ние ще ги пропуснем, ако си стоим в дупките...
Скрит текст:
с деца, без деца, нали сме си намерили половинките и се допълваме, а те - децата ще дойдат в правилния момент, когато сме готови, защото ние може да си мислим, че сме, но тя съдбата си знае работата, подготвя ни малко по малко за бъдещата среща...и ние с ММ сме си говорили много пъти, че ако е писано да имаме деца - ще имаме, ако ли - не, ще си живеем двамата, ще си се радваме и ще оставим всичко на племенника  Joy Joy Joy, който засега е един, ама ако брат ми имат още деца, ще си имат софийски апартамент Joy Joy Joy при нас има генетичен проблем, който допълнително утежнява положението,дори последният път си говорихме да пробваме с донорски материал, ММ е почти навит, дори сам предложи и няма нужда никой да знае, само ние двамата, но ще видим, трябва дас е проучи от къде се ползва материал, и какви пари е все пак....

 Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug за всички унили принцеси Hug
Виж целия пост
# 543
како Лили, колко да си ни кака, а?
Виж целия пост
# 544
Хей, момичета, първо ще ви гушна и после ще извадя сопата Naughty Сега малко хард...не мога да го скрия, че пиша от телефона, предупреждавам, да не четете, ако сте бременна или просто нямате сили. Някой може да каже, лесно й е на нея, има две деца, не е минала през инвитро процедури. Мдааа...ама не. Мога да ви се подпиша, че съм преживяла много по-голям ужас, без целта ми е да мерим трудностите. Има много по-тежки неща от това да нямаш дете. И то е например това да го родиш, да е много увредено, да се бориш за секундите му живот и милиграмчетата, да направиш много операции, загубиш себе си някъде там в борбата, да загубиш вярата, че има дори слънце, и пътя към съпруга си и към близките си, и когато се опитваш да живееш с целия този ужас този малък живот, който си създал просто да угасне. Тогава си мислех, че е по-добре никога да не съм ставала майка. И сега го мисля, че щях да съм много по-различна, ако не бях минала през това. И няма как да не се отрази върху следваща бременност, минала супер схематично, чакаща само прегледи, мерки и изследвания, и уж всичко наред...и някак от нищото едни ваксини объркват за пореден път оптимизма, кой съм успяла да пробудя. И после пак, незнам как след почти дузина години решила да експериментира, когато освен зрънцето оптимизъм се е зародила и една любов, която прелива и иска да бъде облечена в бебешки дрешки, пак шамар, мисед. О, явно освен зрънцата оптимизъм, любов, в купичката има и други семена. Може би мазохизъм, може би инат, или нещо друго. И след това повечето от вас знаят, минах през терапия, колкото за едно инвитро, инжекцийки през ден, въпреки страха ми от игли, и амниоцентеза. И не го казвам за да ме съжалява някой, напротив мразя някой да го прави. Такъв ми е модела. Казвам го, за да ви покажа една друга страна на монетата. И да ви убедя да се чувствате добре в кожите си, да живеете в хармония със със себе си, и да намирате себе си, щастието, усмивката си в ежедневните и дребни неща. Всеки има различен път, който му е отреден. Няма как всички да сме еднакви. Някои с деца, други без, трети с осиновени. Четвърти минали през ада за да постиганат мечтата си, други разорени от това. Въпроса е човек докъде си представя, че му е поносимо да понесе, да жертва, и пак с уговорката, че нещата не се случват по план.
А сега да ви кажа и нещо хубаво, че пролетното слънце ще изтрие "черните" ви мисли много скоро, и ще погледнете по един много трезв и оптимистичен начин на вашия живот Hug
И Ели, страхотно е първото ти цветенце, мисля, че при теб вече се е случило това Hug
Виж целия пост
# 545
Звездичка  Hug
Много хубаво си го казала.И измежду твоите редове съм чела, силна жена си и сега е пак време да предадеш кураж на нуждаещите се  Heart Eyes
Ели прекрасно настроение носи цветенцето ви.
Виж целия пост
# 546
Добър ден вече, ама май не е много добър и отново честита първа пролет   bouquet
Идеята за готварската книга е чудесна, с такива майсторици тук. Дари, възхищавам се на инициативността ти
Кали, Мамче, мисля, че тук сте най-добре разбрани.
Скрит текст:
За добро или зло. Не знам до колко ще съм бъда полезна, но ви разбирам. Истински. Всички, минали през процедури, са минали през сривове. Сигурно не един и два. Неизбежните въпроси-защо не се получава, защо на нас, колко можем да понесем и т.н. до безкрайност са много тежки и мъчителни. Надежда, отчаяние, очакване, падане, безкрайно лутане в крайности и емоции. Но човек трябва да намери пътя. Аз бях решила да ходя на психолог, реших, че това ще е начинът да се справя. Докато проучвах, подтисках емоциите, слагах маската и не знам кога щях да изригна. Мисля, че психологът е добър вариант за всяка от нас. Иначе за отказването-не бих ви подкрепила, макар че всеки си знае. Аз бих се борила докрай за мечтата си, за точно тази мечта. Не знам къде е краят, но и след него пак бих се борила.
Кали, Ива, това с раздялата също не е вариант. Сигурна съм, че мъжете ви ви обичат заради вас самите и сте заедно първо заради другия. И напълно подкрепям Шери и Лили за нагласата. Аз изключително много вярвам в това /не само за ин витрото/, в баналното положително мислене, във вярата и в увереността.
И както Сигма казва „И това ще мине” Майка ми винаги ми го казва това.
Дари, разплака ме.
Звездичката, ти ме довърши просто. Днес голям рев. Нямам думи да изразя възхищението си към теб  Hug
Прегръщам ви силно всички  Hug
Ели, много ти е хубаво цветето и ти благодаря, че внесе пролет  Hug
Виж целия пост
# 547
Много ме натъжавате днес, а уж пролетта дойде! Ще си кажа и аз- като Ели, бях решила- каквото такова. Ако не е писано, не е . Това не значи , че спрях да опитвам и да се надявам ... И признавам- изкарах късмет, дано всичко е наред!
Виж целия пост
# 548
Звезди, и твоята история е много трогателна. Да са ти живи и здрави двете момчета и дълги години да те правят горда майка  Hug
Виж целия пост
# 549
Момичета ,не знам какво да кажа освен"Това,което не ни убива,ни прави по-силни"

Звездичке Hug Hug Hug

И на мен много хора ми казват,че съм луда след толкова спонтанни да продължавам да опитвам.И много хора си мислеха,че лесно понесохме загубата на бебето в 28 г.с. с ММ.Просто не показвахме емоции пред другите.Но Господ и съдбата са решили,че мечтата ми да стана майка ще се случи по-късно.Дори не вярвах,че ще забременея с Алекс.Прихме 3г опити,а уж проблеми нямахме.И когато се успокойх и си казах"Каквото-такова"и започнах да се радвам на това,което имам.Тогава след може би 100 отрицателни теста,видях мечтаните 2 чертички.

Така,че радвайте се на живота и хубавите неща ще започнат да се случват.
Виж целия пост
# 550
Звездичката, БЛАГОДАРЯ ТИ!
ИваМиши, и ММ преди време имаше мисли като твоите. Да се разделим и да намеря друг, с който да имам дете. По едно време аз мислех да забременявам тайно от друг. Не са варианти вече за мен. Обмислих ги. Обмислих и изневерите му. Аз съм доволна от живота. Понякога трябва да стигнем до дъното, за да усетим нещо твърдо и то да ни бъде опора, за да продължим.
Едно старо гадже ме обикаля като гладен котарак .... много съм на кантар, да знаете .... може да го викна да наточи малко ножавете в къщи .... евентуално Wink
Виж целия пост
# 551
Ели, много ми харесва градинката ти   bouquet
Днес и за мен не е ден. Преди няколко часа бях на преглед при доктор Шефкетова и отново лоши новини и пропуснат месец  Sad
Прегръщам ви всичките и се надявам утрешния ден да е по-добър  Hug
Виж целия пост
# 552
како Лили, колко да си ни кака, а?
на някои ни е кака, ама друг път  hahaha
Виж целия пост
# 553
Амини, ако имаше как бих ти дарила ...............  Hug
Виж целия пост
# 554
Амини, мила и твойта не е лесна. Не е ли време да смениш тактиката?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия