Пролет, с нов живот и надежда, в очите ни пак се оглежда - 171

  • 36 738
  • 740
# 540
Миленка, радвам се, че е минало. Дано това, което са намерили, да е било препъникамъка  Peace.
Виж целия пост
# 541
Миленка радвам се че минали добре, дано по бързо ти итминат и неразположенията!

Пънче на мен даже ендокринолога ми каза , че това изследване не се поема от касата и аз си го плащах.Тук в Х-во  ми излезе 60 лв.
На мен кр.захар ми пада на 60 мин., след това пак се нормализира.Иначе сега последно дето изследвах ми беше 4.4.

Поспаланче и моя ендоклринолог ми каза същото за ИР и бременноста , затова и каза че няма смисъл да правим обременяване, само ще следим кр захар.
Аз не се ограничавам особенно,  въпреки че трябва, но не мога, само гледам да не налитам много на сладко.

Ани и на мен ми се прияжда всичко за което чуя или видя , или някакви срранни снеща ми идват на ум, предния  път не бях така, не ми правеше впечатление изобщо!

Айде и аз да наръся с първи прашец  babydust7 babydust7 babydust7
Виж целия пост
# 542
Честит Имен Ден на всички с красиви имена на цветя и дървета! Бъдете много здрави и щастливи!   bouquet


Момичета, ще го напиша в скрит текст, за да не натоварвам хората, на които не им се четат моите глупости...

 
Скрит текст:
Вчера се събрахме цялата компания на имен ден... има още една двойка, които нямат деца досега, даже момичето преживя два пъти това, което се случи и на мен... както и да е - вчера те ни съобщиха, че септември, живот и здраве, ще си имат момченце  Praynig всички много се зарадвахме, аз и тя се просълзихме, защото знам какво означава това за нея, след всичко, през което премина. И  Praynigкакто ми потекоха сълзи от радост, не знам какво стана, но не можах да спра да плача - аз, която съм човек,който не показва лесно емоциите си и това пред  30 + души. Изведнъж изпитах истинска скръб, така съм плакала само два пъти,когато изгубих много близки мои хора. Направо не можех да спра сълзите да се стичат по лицето ми, колкото и да се опитвах... а сърцето и щеше да се пръсне... Не знам какво и стана..наиситна... но от вчера, цяла нощ не съм спряла да плача и да се обвинявам, че ме боли в толкова радостен момент зас ои близки хора... Всички ме гледаха като смахната, но самата бъдеща мам реагира супер адекватно и каза "О, милата, как се развълнува за нас..." Извиних и се сигурно 100 пъти след това... и наистина се чувствам ужасно... не знам как и кога се превърнах в човек, който изпитва болка от радостта на другите.... неправо не знам.. дали е защото вече дълго не става, дали е защото започна месеца в който ми направиха К. Но и днес съм така - не мога да се отърся от тази болка и празнота, макр че се радвам толкова много за тях и вместо това да ми даде надежда, аз страдам...  Cry Наиситна ми идва да се ритна здравата или да потъна някъде в дън земя... Извинявайте, че помрачих настроението в темата ни, но просто имах нужда да го спделя...

Виж целия пост
# 543
Агарче, повечето от нас са се чувствали така. Аз миналата година по Великден бях с неуспешен замразен трансфер. Гледаш - пролет, всичко цъфти, всички се усмихват, леко им е на душата, а ти седиш в дупката и не можеш да се измъкнеш. Много ми помогнаха онлайн срещите с психотерапевт тогава /понеже ми е далеч София/.
Знам, че и ти ще се справиш и ще намериш пътя  Hug
Виж целия пост
# 544
Арагче, нормално е. И аз съм изпитвала подобни чувства, макар да изглежда странно при моето положение. Лично аз (сигурна съм и ти) не се чувствах зле заради това, че на някои им се случва нещо хубаво, а ми е било мъчно, че не се случва на самата мен. Мисля, че това е нормално човешко чувство.
А и аз силно вярвам, че ти ще постигнеш успех!  Hug

Честит празник на всички именици! Бъдете здрави!
Виж целия пост
# 545
Агарче, Hug Всички сме го изпитвали, особено като се борим с години, не е от лоши мисли Hug
Ще си имате бебче, много скоро Hug

ЧИД, на всички цветя  bouquet Много здраве, щастие и сбъднати мечти  bouquet
Виж целия пост
# 546
Агарче, много добре те разбирам. Съвсем нормални са емоциите, които изпитваш. Hug Hug
Виж целия пост
# 547
Честит празник на всички именници! Да са здрави, усмихнати и щастливи!
Виж целия пост
# 548
Мило Агарче,  Hug Hug Hug
Скрит текст:
Миналата година или края на по-миналата написах в някоя тема (не помня коя, не, че пиша на много места), че съм чувствала същото като теб и ми накочиха жени, че съм егоист едва ли не. Личната ми интерпретация обаче, е, че в такъв момент ти не изпитваш болка от чуждата радост, а всъщност за пореден път осъзнаваш колко нещастна се чувстваш ти самата и те боли заради това.. и за мен това са нормални чувства и не бих те обвинявала за тях или не бих се самообвинявала на твое място... просто отново ще стисна зъби, че изправя перчема и ще продължава по пътя към моето щастие  Hug

Честит празник на всички, които имат повод да празнуват днес!


Виж целия пост
# 549
Аз на нова година, след неуспешното ин витро на Коледа, ревах като магаре, след като ми се падна от баницата път, качих се в стаята в хотела и не слезнах повече долу при приятелите ми и реевааах ревааах......ама и аз не знам защо повече ревах, щото ми се падна път или щото на моята дружка, дето искаше пътя и винаги казваше, че е рано за бебе, точно него изтегли, а бяха последните два късмета останали  ooooh! Та тези емоции, колкото по ги потискаш, по избиват в неочаквани моменти и при най неочакваният повод, то като си е вътре болката повода дори не е съществен, като се насъбере повече и излиза. Хубаво си поплачи, изкарай всичко навън от душичката и после пак с нови сили  Hug  bouquet Гуш и хубав празник на всички!
Виж целия пост
# 550
Скрит текст:
Благодаря ви, мили мои   bouquet Аз се радвам много за всеки упял около мен, но колкото и да си слагам маската на храбростта, наистина неподозирано много ме боли и ми е празно и все имам чувството, че сме в някакъв порочен кръг... Ще се вдигна, знам, няма как иначе  Hug




Виж целия пост
# 551
На мен в началото ми беше странно, като четях, че другите изпитват подобни неща - да ти става тъжно, когато друга жена забременее, защото аз не бях. После с времето една по една всички приятелки, които се бореха за дете, забременяха, даже и най-сложните случаи, някои по два пъти, а аз продължавах да не успявам и започнах да усещам същата тъга - не защото не се радвам, че някой е успял, а просто, защото ние продължаваме да не успяваме. Имам чувството, че с времето и това започна да намалява и някак да си давам сметка, че си имаме някаква си наша съдба, дето трябва да си я понесем и когато е писано, тогава ще стане  Peace.  Пак ми става по мъничко мъчно понякога, но няма как. Минава.
Виж целия пост
# 552
Агарче  Hug Hug Hug
И при нас се е случвало същото. Даже не само аз ми и ММ ми е споделял, че не че не се радва за щастието ма близките ни, но му е мъчно и тъжно, че на нас не ни се получава и само неуспех, след неуспех. Нооо ето, че има господ и ние вече гушкаме нашата рожба. А той колко е щастлив и как само я обича  Heart Eyes
Виж целия пост
# 553
Честит празник на всички цветенца, дръвченца, тревички и плевелчета! Mr. Green Носете имената си с гордост!

Агарче,
Скрит текст:
далеч не в същата ситуация, но и аз съм изпитвала подобни чувства преди време. Към онзи момент бях с ММ вече 6 години, а той изобщо не мислеше ни за сватба, ни за деца - двете ми най-големи мечти. Един ден наша приятелска двойка ни покани на гости у дома в отговор на нашата покана да излезем на заведение. Съгласихме се и отидохме. Оказа се, че не сме единствените поканени, ама не зацепих веднага, независимо че още от вратата видях нов пръстен на средния пръст на лявата й ръка. Вярно, бая голям, ама и тя си пада по едрите бижута. Седнахме и след малко ни се похвалиха, че са се сгодили на 5-тата им годишнина като двойка (по-късно й обясних къде се носи пръстена и тя го премести). Не можах да реагирам адекватно. Някой ме стисна за гърлото. Идея си нямам как съм смотолевила някое "честито" и вероятно пожелание с него, просто ми е размазан спомена. Бъзикнаха ни, че е наш ред. ММ изплещи нещо от типа "ааааа, ми то ние 7 ще правим, не е кръгло, до 10 има време", а аз процедих през зъби, че за 10-тата ще предлага брак на някоя друга. Малко след това слезнах до магазина и се върнах с кутия цигари... бях ги спряла от раз преди няколко месеца. И изпуших почти цялата кутия само за няколкото ни чАса престой там - така не съм пушила даже и преди да ги спра. Освен това почти нито дума не обелих цялата вечер - присъствах предимно тялом. Душата и мисълта ми бяха някъде другаде. ММ нищо не каза. Докато помагах по едно време на приятелката ми в кухнята и бяхме само двете, няколко хиляди пъти ѝ се извиних. Тя ме прегърна и каза да не се притеснявам - много добре знаеше колко много мечтая същото да се случи и на мен, а как не виждам изобщо да се очертава скоро. Радвах се за нея. Искрено! Просто някъде там си дадох сметка колко много желая и аз да съм толкова щастлива като нея. Не се обвинявай, болката и реакцията ти ще разберат само тези, които са минали по същия път - така, както е реагирала и твоята позната. Hug
Виж целия пост
# 554
Агарче Моят съвет е да си отпусниш думата и нищо от това, което те прави нещастна да не го таиш в себе си. Hug
Скрит текст:
И аз както бях наникъде с ММ и още куп тревоги и мъка също като теб след К бях изпаднала в дупка. Много ме болеше. Имах чувството, че дори пак да съм бременна няма да имам отново късмет. Обаче в един момент реших да не се тровя така. Бях си казала че се пускам по течението. До толкова си освободих съзнанието и душата, че забременях ама без грам надежда, буквално бях отписала месеца, но не болеше, просто си го приех и нещата си дойдоха по местата. Впоследствие се убедих, че като не виждаш изход, той те намира. Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия