Носталгията е нещо, което винаги ще има към места, към моменти, изживявания. И според мен е грешно да се мисли, че се сравняват миналото време със сегашното, в което растат децата. Без значение дали преди е било по-добре, сегашните подрастващи не познават друго и след време ще им липсва това детство, от сегашното време.
Виж целия пост
За носталгията по детството
- Публикувана: 15 март 2015, 18:43 ч.
- Последно мнение: 31 март 2015, 09:19 ч.
# 16
16 март 2015, 15:47 ч.
А именно. Аз като се връщам в спомените си винаги е към местата и изживяванията. В един период и аз бях на вълна да събирам предмети от детството, но не е същото. Разбрах че не ми липсват предметите, а изживяванията. Между другото голяма част от любимите ми детски места са се променили много малко, та и до ден днешен когато се почувствам зле ги посещавам и се зареждам. 
Виж целия пост
Носталгията е нещо, което винаги ще има към места, към моменти, изживявания. И според мен е грешно да се мисли, че се сравняват миналото време със сегашното, в което растат децата. Без значение дали преди е било по-добре, сегашните подрастващи не познават друго и след време ще им липсва това детство, от сегашното време.
# 17
16 март 2015, 20:12 ч.
+ 1
Всяка възраст си има своето очарование, своите предимства и страхове.
Дали тъжа за своето детство(набор '86 съм), дали изпитвам носталгия? Ами - не. Имала съм прекрасно детство, изпълнено с прекрасни моменти. Спомням си с усмивка и топлота за миналото, но живея в настоящето.
Не страдам за Алф и Приятели. Ако искам да ги гледам - ютуб.
И разбира се, че детския ми акъл е възприемал Волтрон като нещо УАУ, а сега не е така. Ще е много тревожно, ако и днес се впечатлявам от "Защитникът на Вселената" и подскачам ентусиазирано вкъщи.
Ако това е порастване и остаряване - ок, така да бъде.
Мисля, че всяко детство може да е хубаво, независимо дали е минало в тичане по поляните, в събиране на миришещи листчета или в кликания на айпода.
Днешните деца един ден ще казват "Вие днешните деца нямате никакво детство!
Ние едно време как чатехме на Айфонааа!" 
Виж целия пост
Не разбирам идеализацията на детството, мечтите да си запазиш детското мислене и т.н. Всяка възраст си има чар,плюсове и минуси. Не ми допада този вид ескейпизъм, възприемам го като импотентност на узряването. В тежки ситуации може да е убежище, но като житейска философия намеква за проблеми.
+ 1
Всяка възраст си има своето очарование, своите предимства и страхове.
Дали тъжа за своето детство(набор '86 съм), дали изпитвам носталгия? Ами - не. Имала съм прекрасно детство, изпълнено с прекрасни моменти. Спомням си с усмивка и топлота за миналото, но живея в настоящето.
Не страдам за Алф и Приятели. Ако искам да ги гледам - ютуб.
И разбира се, че детския ми акъл е възприемал Волтрон като нещо УАУ, а сега не е така. Ще е много тревожно, ако и днес се впечатлявам от "Защитникът на Вселената" и подскачам ентусиазирано вкъщи.
Ако това е порастване и остаряване - ок, така да бъде.
Мисля, че всяко детство може да е хубаво, независимо дали е минало в тичане по поляните, в събиране на миришещи листчета или в кликания на айпода.
Днешните деца един ден ще казват "Вие днешните деца нямате никакво детство!
Ние едно време как чатехме на Айфонааа!"
# 18
16 март 2015, 20:21 ч.
И ти си много права. Само ще добавя, че едното не изключва непременно другото. И днес много деца ги водят в парка и на семейни пикници или извън града по планини, поля и поляни. Та може да се съчетаят и двете. Аз си мечтая един ден да имам семейство точно за да може да ги водя на импровизирани семейни пикници или в планината при хубаво време. Смешно ми е като се заоплакват, че много висяли. Ами то от родителското тяло зависи да направи така нещата, че да прекарва времето си в най-различни занимания. Аз например съм 88-ми набор, от ТВ поколенията, но освен седенето пред телевизора често ме водеха на село или сред природата. Заети сме всички, но събота и неделя са за това.
И напротив, аз осъзнах, че точно негледайки прекалено много назад, още по-малко с умиляване по всички предмети, песни и намирането на красотата в настоящето се състои това да запазиш детското у себе си. Аз например като дете слушах Дони и Момчил, сега като пусна песните са ми омръзнали тотално и не искам да ги слушам. Не мога да ги изтрая за повече от 10 секунди. За мен са много по-важни събитията, ароматите, емоциите. Музики и дрънкулки не ми ги връщат, затова търся красивото днес и тук. С песни, филми и предмети съм точно като децата - използвам/слушам/гледам, ако нещо толкова ми хареса го пазя дълго време, пък вземе и ми писне и премина на следващото.
Виж целия пост
И напротив, аз осъзнах, че точно негледайки прекалено много назад, още по-малко с умиляване по всички предмети, песни и намирането на красотата в настоящето се състои това да запазиш детското у себе си. Аз например като дете слушах Дони и Момчил, сега като пусна песните са ми омръзнали тотално и не искам да ги слушам. Не мога да ги изтрая за повече от 10 секунди. За мен са много по-важни събитията, ароматите, емоциите. Музики и дрънкулки не ми ги връщат, затова търся красивото днес и тук. С песни, филми и предмети съм точно като децата - използвам/слушам/гледам, ако нещо толкова ми хареса го пазя дълго време, пък вземе и ми писне и премина на следващото.
# 19
23 март 2015, 11:55 ч.
И напротив, аз осъзнах, че точно негледайки прекалено много назад, още по-малко с умиляване по всички предмети, песни и намирането на красотата в настоящето се състои това да запазиш детското у себе си. Аз например като дете слушах Дони и Момчил, сега като пусна песните са ми омръзнали тотално и не искам да ги слушам.
Защото всяко нещо е с времето си. Тогава са ти харесвали, защото са ти носили определени емоции. Като се случи емоционалният растеж и нещата стават коренно различни. Но това е чарът на израстването.
Виж целия пост
И напротив, аз осъзнах, че точно негледайки прекалено много назад, още по-малко с умиляване по всички предмети, песни и намирането на красотата в настоящето се състои това да запазиш детското у себе си. Аз например като дете слушах Дони и Момчил, сега като пусна песните са ми омръзнали тотално и не искам да ги слушам.
Защото всяко нещо е с времето си. Тогава са ти харесвали, защото са ти носили определени емоции. Като се случи емоционалният растеж и нещата стават коренно различни. Но това е чарът на израстването.
# 20
31 март 2015, 09:19 ч.
Аз не сравнявам и не измервам детството по детските филмчета преди и сега, въпреки че с умиление си спомням за милион и едно желания, където пускаха Фантагиро и Мечето Ръкспин, само че.....си спомням целия този почивен ден....написала домашните....мама приготвила или бухти или пържени филии с домашно сладко......Ето това ми е мило....и скъпо и.....
по този повод искам да ви "поздравя" с една песен, която винаги успява да ме разплаче.....
Това е носталгия....Знам, че...не е хубаво да я изпитваме.....че трябва да мислим за настоящето и неговото очарование но...ми липсват толкова много неща, толкова много хора и отношения....толкова места...и чувства....емоцията, безгрижието /а аз все бях кахърна за нещо
/...
https://www.youtube.com/watch?v=r3YTyH9iTKA
Виж целия пост
по този повод искам да ви "поздравя" с една песен, която винаги успява да ме разплаче.....
Това е носталгия....Знам, че...не е хубаво да я изпитваме.....че трябва да мислим за настоящето и неговото очарование но...ми липсват толкова много неща, толкова много хора и отношения....толкова места...и чувства....емоцията, безгрижието /а аз все бях кахърна за нещо
/...https://www.youtube.com/watch?v=r3YTyH9iTKA
Препоръчани теми