Дали е време да станем родители

Предполагам да си имнтно независима са ти помогнали родителите.

Какви са тия уловки, които поставяте, какво е това чудо? Ако Гинка, ако Гошо, лелеее  Ако вие се жените с мисълта да се разведете и да си гледате децата, няма що! 

Ами, писала съм, недей да предполагаш. Не са ми помогнали родителите, но това не е важно. А и да са-какво от това? Имала съм ( и все още имам) собствено жилище, не съм била зависима от мъжа ми.
Прекрасната-не съм се женила с мисълта да се развеждам. Даже напротив-мислех си, че ще е завинаги. И явно, все пак нещо в мен се е оказало не толкова глупаво, щом съм се замислила все пак, че ако нещо се случи (може да не е развод, а внезапна смърт на съпруга-Недай си Боже) ще мога да разчитам на себе си, за да отгледам детето си.

Ами статистиката сочи, че всяка второ семейство се разпада до десетата година. Защо си мислиш, че ти не може да си това второ семейство. Ти се подготви за най-лошото да ти е мирна главата, пък дано ти се случи най-доброто.

Kalina, права си че доходите трябва да се събират общо , когато има дете - то е дете и на майката , и на бащата , но докато има мъже , на които не им дреме за детето , по-добре е майката да се подсигури финансово и да не гледа през розови очила , защото метеорологичната картина се мен ... БНД на двете ми деца решиха , че не могат да издържат децата ... И аз трябва сама да ги отглеждам , добре че имах добра работа и продължавам да имам ... Дано !! Kalina , абсолютно те подкрепям и това е нормалният начин на мислене , но за съжаление много станаха хората , които си търсят собственото блаженство и останалите да се оправят както могат !

Тук стана въпрос точно за това, имаме ли нагласата да се оправим сами с деца на ръце, ако се наложи. Тоест да си имаш на ум да си останеш сам и да се  грижиш за дете. Винаги съм казвала, всичко с акъл и мярка. Ако имам такава нагласа, то няма и и изобщо да се женя и да правя дете. Нещата са свързани. За това хората се женят докато смъртта ги раздели. За това нагласата я нямам. Но ако се случи, това ще е извънредно обстоятелство.  Да, може и на мен да се случи, не съм застрахована. Но не мисля да живея в такъв страх или да изградя живота си, ако видиш ли, нещо се случи.

Естествено, че съм имала наум. И то не само при раздяла, не дай си Боже смърт, но дори и партньорът ми да загуби работата си. От което също никой не е застрахован. Ние сме от 9 години заедно, искаме дете от втория месец, но едва когато и двамата имахме високи доходи, си позволихме да действаме по въпроса. Независими хора сме, длъжни сме да се справяме без да висим на вратовете на родителите ни.

И ако ти се случи искаш да кажеш, че нямаш никакъв резервен план ? Ами ако не се разделите, а той си загуби работата или почине или се разболее много тежко и ти трябва да издържаш семейството ? Изобщо не става въпрос за нагласи, а за реалистична оценка на ситуацията.

Имам нагласа да се справя сама и нагласата ми идва не заради разводи, смърт, оставане без работа. Нагласата ми идва, защото израстнах в такова семейство. Родителите ми никога не се разведоха, но периодично ставаше така, че едва ли не нашето (на децата) саществуване е било желано само от майка ми и, че тя трябва да успее да се грижи за нас и нашите "капризи" (каприза да желаеш на 14 г. да имаш ново яке, защото не можеш да продължаваш да носиш това, което си носил, кагото си бил на 11 г., каприза да желаеш да се подготвиш за кандидатстване в специалност, която баща ти не харесва съвсем, каприза да учиш висше образования редовно).
Детето се гледа е дете ан баща си и майка си, но в тази тема не еднократно стана въпрос, че май не малко майки планират раждането на дете не на базата на собствените си възможности да се справят с отглеждането му, а на базата, че днес са намерили партньор, който е финансово стабилен. Баща ми беше планирал цялото ни семейство така, на базата на имагинерни вярвания в финансовите възможности на семейството на майка ми и това, че те са длъжни да ни помагат. Първо информацията му не е била съвсем вярна и второ не са длъжни, а и майка ми не е човек, който имайки си мъж и две деца ще отида да реве на родителите си за помощ. Това водеше до скандали през целия ми съзнателен живот. За един мъж да мисли така е грозно, но за една жена е съвършенно правилно да очаква, че някой и е длъжен, защото е направила геройството да роди дете. Никога няма да приема това като истина.
Имотната независмимост. При мен имотната независимост не е наследството от баба и дядо, мама и татко и техния апартамент. Моята имотна независимост е в това, че работейки успешно плащах, а и сега мога да плащам наема на жилището, в което живея, жилище, което е достатъчно за двама човека. Независимостта ми е в това, че дори и да имам дете от момента, в който не съм в майчинство аз ще мога да плащам жилището си сама, а за периода на майчинството съм осигурена, а имам и спестявания. Знам, че мога да дам необходимото (не лукс) на детето си и не съм се омъжила за да намеря някой, който да ме гледа ило когото аз да гледам.

Всеки мери според себе си, аз поне черни сценарии не искам да рисувам!

И аз не искам деца да се разболяват, да има войни и пр, но се случват. Черните сценарии винаги се осъществяват под една или друга форма или интензитет. Дали е толкова невъзможно за целия ви живот ти и/или мъжа ти да останете без доходи/работа в даден момент? За мен е съвсем реална ситуация. Не познавам човек, който в живота си не е имал никакви сътресения, които да засегнат доходите му. Всеки се сблъсква с нещо, което да остави портфейла му празен.

Ох, как да ти го обясня, към момента не искам да си мисля такива неща. Като се случат, ще го мисля. Аз съм умен човек, мързелът не ми е приятел, все си мисля, че някак ще се оправя в този живот. Абсолютно сама съм си намирала работа и съм заминавала за Америка два пъти, средства пак сама съм си намирала, работила съм и по Гърция, повярвай алтернативи сто, въпросът е да си способен, така винаги ще се оправиш в този живот. Какво сега, по цял ден да мисля, ох ами ако нямаме пари един ден. То да не мислиш и че сега извират, намирам си алтернативи. До момента винаги съм разчитала на себе си, защото не съм имала помощ много, много от родители. Сега нормално, като сме семейство, разчитам на мъжът си. Животът ни е хубав и не мисля да се впускам в депресарски мисли. ЗА какво ми е? Ако стане нещо лошо един ден,  ще го мисля!

И тепърва ще мислиш кой път да хващаш с дете на ръце 
Едно е да си вдигнеш гъза и да заминеш за Гърция, Америка, а съвсем друго е да имаш деца и да се чудиш от къде да вземеш пари, къде да отидеш да живееш с цялата челяд и пр. Съгласна съм, че човек не трябва да е песимист и да се впуска в депресарски мисли, но пък малко отговорност и мисъл за утрешния ден, никога не е излишна 

Е, не съм толкова безотговорна, колкото изглежда. По принцип имам живи родители, жив брат, който изкарва добри пари, имам алтернативи. Може би и за това не го мисля много. Детето ми е добре осигурено, дори мен да ме няма, или пък мъжът ми. Никой няма да го изхвърли на улицата, нито да го остави... Сега само да ме не караш да рисувам сценарии ако нас ни няма, или родители ми, или брат ми, че ми става вече много черно..

И аз съм израснала в подобно семейство и точно защото майка ми цял живот "бута каруцата", а баща ми не си дава много зор, в никакъв случай не искам да допускам това в моето семейство. И изключително много държа да разчитам финансово на мъжът ми и той да бъде основния стълб на семейния бюджет!

Майка ми има възможност да се справя сама ама така и не го напусна, а в същото време има жени в по - лошо от нейното финансово състояние, които са си отгледали сами децата, така че и друго се изисква освен пари.

И това, че към момента на забременяването нямаш възможност да гледаш сама 1 - 2 деца, не означава, че ако нещо се случи (не дай Боже) няма да се справиш. Нито пък обратното. Финансите не са константа. Иначе е хубаво всеки да има спестявания за всеки случаи, но не и винаги да мислиш най - лошите сценарии. И да, ако мисля, че мъжът ми няма да си гледа детето или е безотговорен няма да раждам от него, колкото и лични пари и имоти да имам!