Мими,
Не знам, но според мен е хубаво поне в началото, докато свикне с детенцето да има някой, който да й помага...
И все пак зависи от нея, ако приеме детенцето, такова каквото е и има желание ще се справи... 
дано детенцето да има късмет и да расте здраво и щастливо... Не може да я е страх...трябва да се грижи според предписанията...мене не ми остана слюнка да говоря...
ще помагаме известно време, но ще дойде ден когато сама трябва да се справи...не е редно да ни взима за даденост и да смята, че щом някой друг е там, тя няма задължение към мъничето.
Напротив...трябва да попива и да е нахъсана...а тя е страхлива и паникьосана.
Аз лично нямам физическата възможност да трамбовам всеки ден до другия край на София...а всички сме скупчени горе долу в един периметър...
Трябва да се научи...няма как...тя е майката и задължението си е нейно и ничие друго.
Днес докато й говорех вика...ама аз не съм изгледала по 2-3 деца като вас...обаче аз и отговорих, че когато съм родила сина си съм била на 17г. и съм се справяла сама....никой не ми е помагал...всички работеха.
Да не говорим че се роди със запушен слъзен канал, течеше кръв от окото, голем зор, ама доктори, болници, казаха масажи не знам си кво не съм пропуснала ни един и всичко се оправи слава Богу. С две думи - има ли желание има и начин! 
