
сложничко е.Мен майка ми от толкова малка ме е мъкнела всяко лято по морето.

Има си едно зъбче отдолу. И вчера чукна 9 месеца! Оле мале още малко и ще ми намали майчинството. За морето аз съм много надъхана да го водя още преди да забременея сънувах как имам момченце и му топкам крачетата в морето, много сладко беше

,дано не прилича на мен.
. Всички ги видях, само на Мира не успях
.
. Аз си мислех, че положението в Пловдив е зле. Някак преди всичко тук ми изглеждаше достъпно и удобно, ама не бутах количка тогава.
Това все едно да им кажеш,че не обичаш шоколад! 
Това все едно да им кажеш,че не обичаш шоколад! 
Харесвам го и си хапвам, но мога и без него. Даже отпреди бременността един шоколад го ядях три дни.
Сега съм на другата крайност - мога да изям и три за един ден (да, случи се веднъж
Последно ходих преди 3-4 години, пак с нея и нямах търпение да се прибера. Просто няма какво да му обичам - не ми понасят жегите, страх ме е от всякакви водни басейни и не влизам в тях... Общо взето нито имам какво да правя на плажа, нито вътре в морето. И да, за пореден път ще го кажа, ама аз съм странна птица.

Всичко е планирано и резервирано от януари и ако не ни мине котка път, ще се тропосаме с двете деца на плажа. Хич не съм ентусиаст, ама... Има дечица, които си прекарват целия ден под чадър, в басейнче се плискат, играят, копаят си в пясъка, хапват и пият... Виждала съм. Моето не е от тези. Като поотрасна взе да влиза във водата с баща си, иначе залепена и мрънкаща. Беше я страх от водата като бебе и при всеки опит да топнем крачетата пищеше като звяр. Всъщност още я е страх, но се опитва да го преодолее. Герой ми е тя! Мисля, че и на нея не и харесват жегата и пясъка. Подозирам, че и номер две ще е така, и не си представям точно почивка, ще видим.
От промяната на времето е, писна ми. Днес смятам да взема кака му на обяд и да се разходим в зоопарка.
Ще покажа маймунките на Борисчето. 

Ще му хвана аз цаката на маршрута за няколко идвания, но нямам време да го разучавам. Достраша ме да мина през подлеза - много стръмно.Това беше голямо мрън,

Знам, че не е хубаво да съм така залепена за нея, ама само като си помисля, че няма да е до мен за толкова време и направо ми се свива сърцето. Знам, че звуча като луда.
Опитвам се да го преодолея това. Ние нямаме къде толкова да ходим, но идеята е просто да свиква да е без нас от време на време.
Сега сме спокойни, а и много щастливи - той се радва, че има толкова работа и го търсят много, прибира се много изморен, но няма общо с онова мрънкало, което беше преди. Личи си, че сега е доволен. И двамата сме щастливи, че ще мога спокойно да се отдам на Елица и няма да се налага майка ми да я гледа. А честно казано и отношенията ни търпят развитие - чувствам се много обичана, постоянно ми го показва. И сутрин като му нося кафето и закуската винаги казва, че много добре се грижа за него и го правя много щастлив.
Извинете за лирическото отклонение...
Препоръчани теми