Взехте ли обувки за прохождане,хич не ми харесват КиК кво да взимам хич нз.
. Вчера цял ден пак по улиците, с едно прибиране по обед. Водих го до офиса, че имах малко работа. Ходихме без количка, че той нали пищи, като го кача с количката в автобус. Зора ми беше да го занеса до спирката, че много ми се върти и шава и малко ме е шубе да не се спъна и двамата да се люснем на плочките. В автобуса пя, чекна се по прозорците, ръце, крака, закача се с хората. Сега най-новото при нас е да го държа и той да ходи. Ама ходи ви казвам, с една бърза крачка, едвам го стигам. На връщане пътя от офиса до спирката го вървя, а това си е бая разстояние - за пловдивчанки от Медлайн до Гарата. Кръст не ми остана. Сега количката хептен ми е излишна ха-ха..Иначе не лази, не се изправя сам, ама мерак за ходене. И набива десен крак като войник, много е смешен.
Натоварих я в пколичката и към къщи, където ревът и тръшкането продължиха. Отказа да яде и този път я оставих гладна. Друг път настоявам, но вече наистина нямам сили. Не й харесват пюретата вече. Надявам се като я запиша на кухня от 1-ви юни да й хареса и да започне да яде най-после. Днес а купих буркани и термо-чанта за кухнята.
Относно боледуването, пожелавам на всички да ги прескочи, че моя син първите месеци беше една седмица на градина, две у дома. За щастие все сополи ми е влачил, нищо сериозно, ама пак неприятно. Еее сега в първа група, друго казва. 



Препоръчани теми