
А аз мислих, че тия са дълбоко закопания нЕкъде.
Обикновено се подпира по катерушките или на количката си или го люлея. Леле луд е по люлките. Ставаме за смях на цялата градинка. Обича да се люлее толкова много, че може и часове да откара. Да, обаче се налага понякога да отстъпим на друго детенце и тогава почва сеирът. ВИктор се вкопчва в люлката с ръце, заключва си крачетата около долната част и почва да се дере, буквално. Събират се майки - казват оставете го. Аз им обяснявам, че и след 1 час пак ще е така. Настава смях и така
Виктор беше в рая на играчките. Запозна се и със сладкото им кученце, но се разрева 
. С уговорката че Амето никога не е спяла в нашето легло.
. Оставийх я в леглото, размърка се и я полюлях за дупето и се унесе. Вечерта си бях решила да дам гърда за да нея изнервям преди вечерното спане. На другия ден, пак гушната и после в леглото, за около 5 минути. Вечерта я накърмих около половин час преди да легне. Като я оставям в леглото да се пошушка преди спането- книжки, катерене, въртене. Но с мен в стаята, защото се разплаква ако изляза. И после дойде гениалната ми идея че АЗ спя с маска на очите и така спя по-дълбоко и по-спокойно. И и направих една и на нея. Гушвам слагам маската, цунка, в леглото, малко люш по дупата и край. Като маската съм я направила от един мой 3/4 найлонов чорап. 
Честно казано и мен почна да ме боли главата по едно време, но издържах някак докрай. Извиках свекърва ми да дойде да вземе Елица, да не се мъчи детето.
Свекърва ми много държеше да купи и понеже нали си ме знаете, че аз не обичам да обикалям магазини, та с радост й отстъпих привилегията да ги избере тя. На Колев&Колев са и ми харесват много, на Еличка също, удобни са й. Другият чифт дойде от това момиченце, на което бяхме на кръщене. Майка му му купила едни, но се оказали мънички и ги донесе да ги пробва хиенка, а на нея направо й "лепнаха" на крачетата. 


Все по-малко бозае като й дам (от известно време само сутрин и вечер я кърмя), даже не съм сигурна и дали бозае, защото на 5-тата минута максимум се отказва и търси да си играе. Гледам да й давам вода постоянно, сокове също почнах от време на време и се надявам, че няма да се обезводни. Аз си правех планове до есента да я кърмя, но пък от друга страна е по-добре сама да се отбие, че съм чувала, че при някои деца това е много дълъг и драматичен процес.
Не знам и как се стигна дотук, но ще се взимам в ръце, че е срамота. Три месеца след раждането изглеждах много по-добре, отколкото изглеждам сега. А вече е и лято. Правя разни упражнения, гледам да се ограничавам в храненето и да не ям след 6-6:30 вечер, имам планове скоро да почна да карам колело, ако свекърва ми успява след работа да идва вкъщи да гледа хиенка. Дано скоро има положителни резултати.

Хем искам да е по по хладното ама миналия ден бяхме от 5:30 и докато се усетим трябваше да тръгваме и едвам дочакахме тортата. Хапнахме и айдеееее.
За ходенето какво да кажа няма изглед да е скоро. Но пък си има патъци и като го подпра на някоя пейка си седи и си прави крачки наляво надясно
ем прав е. И без това ще дадем много пари за самото парти, че нали е двойно и ще има бая народ.
Ехаа, как растат.
Снощи изобщо не искаше, тази сутрин се опита, но се отказа много бързо, дали имаше и 2 минути.
Може и вече да нямам кърма, тя цяла седмица вече е на такъв "режим" и е нормално организмът ми да е спрял производството. Важното е, че е здрава, разбира се, както и че си хапва от всичко, но просто толкова се борих, за да кърмя, толкова бях щастлива, че успях, а сега сякаш изведнъж всичко приключи и ми е малко криво...
Но няма да се отдавам на такива мисли, ще се радвам на малкото ми пораснало момиченце.
Препоръчани теми