47 тема на ЕЛП - ароматна, начетена, пролетна

Алиса не спи. Вече минава девет, а тя не спи. Казвам:

— Алиса, заспивай веднага, иначе…

— Какво „иначе“, татко?

— Иначе ще видеофонирам на баба Яга.

— Коя е баба Яга?

— Е, това всички деца би трябвало да знаят. Баба Яга с метлата — страшна, злобна бабичка, която яде малки деца. Непослушни.

— Защо?

— Защото е лоша и гладна.

— А защо е гладна?

— Защото в къщичката си няма продуктопровод.

— А защо няма?

— Защото живее в много-много стара къщичка вдън гората.

На Алиса й стана толкова интересно, че даже седна в леглото.

— Тя в резерват ли работи?

— Алиса, веднага заспивай!

— Но ти обеща да извикаш баба Яга. Моля ти се, татенце, миличък, извикай баба Яга!

— Ще я извикам. Но ти ще съжаляваш за това.

Приближих се до видеофона и произволно натиснах няколко клавиша. Бях сигурен, че няма да ме свърже с никого и ще се окаже, че баба Яга „не си е в къщи“.

Но сгреших. Екранът на видеофона просветля, засвети по-ярко, чу се щракане — някой на другия край на линията натисна бутона за свързване — и още на екрана не бе успял да се появи образ, когато се разнесе сънен глас:

— Марсианското посолство слуша.

— Татко, ще дойде ли? — извика Алиса от спалнята.

— Тя вече спи — сърдито отвърнах аз.

— Марсианското посолство слуша — повтори гласът.

Обърнах се към видеофона. Оттам ме гледаше млад марсианец. Той имаше зелени очи без мигли.

— Извинете — казах аз, — сигурно съм сбъркал номера.

Марсианецът се усмихна. Той гледаше не към мене, а някъде зад гърба ми. Разбира се, Алиса бе станала от леглото и стоеше боса на пода.

— Добър вечер — каза тя на марсианеца.

— Добър вечер, момиченце.

— У вас ли живее баба Яга?

Марсианецът въпросително ме погледна.

— Разбирате ли — започнах да обяснявам аз, — Алиса не иска да спи и аз реших да се обадя на баба Яга, за да я накаже. Но сгреших номера.

Марсианецът отново се усмихна.

— Лека нощ, Алиса — каза той. — Трябва да спиш, защото иначе татко ще извика баба Яга.

Марсианецът се сбогува с мене и изключи.

— Е, сега ще отидеш ли да спиш? — попитах аз. — Чу ли какво ти каза чичкото от Марс?

— Да. А ти ще ме вземеш ли на Марс?

— Ако слушаш, през лятото ще отидем.

Най-после Алиса заспа и аз отново седнах да работя. Заседях се до един часа през нощта. И изведнъж видеофонът тихо запищя. Натиснах клавиша. Гледаше ме марсианецът от посолството.

— Моля да ме извините, че ви безпокоя толкова късно — каза той, — но видеофонът ви не е изключен и аз реших, че още не спите.

— Моля…

— Не бихте ли ни помогнали? — помоли марсианецът. — Цялото посолство не спи. Преровихме всички енциклопедии, изучихме видеофонния указател, но не можахме да намерим коя е баба Яга и къде живее…