О, ама как, има трогателни опити за хумор и трагедия, също така. 
И пейзажове, да не забравяме.
Виж целия пост
И пейзажове, да не забравяме. 47 тема на ЕЛП - ароматна, начетена, пролетна
- Публикувана: 26 март 2015, 23:18 ч.
- Последно мнение: 9 юни 2015, 20:45 ч.
# 45
30 март 2015, 19:44 ч.
# 46
30 март 2015, 22:20 ч.
О, мои лапи и мустаци! Пуци, как се казва? Още съм наточена да я чета.
Лъжците дочетох, но си признавам, че ми вървеше трудно - под привидното детско-юношеско всъщност е много тежка. Общо взето, споделям мнението на Пуц от онова точно ревю. Иначе познах какво е станало още преди средата, само не бях сигурна какви ще се окажат детайлите.
Виж целия пост
Лъжците дочетох, но си признавам, че ми вървеше трудно - под привидното детско-юношеско всъщност е много тежка. Общо взето, споделям мнението на Пуц от онова точно ревю. Иначе познах какво е станало още преди средата, само не бях сигурна какви ще се окажат детайлите.
# 47
30 март 2015, 22:44 ч.
Оц болен. Зарази ме. Аз болна. И тъжна 
Сетих се за този виц:
В едно село докарали за първи път пластмасови бъркалки за кафе. Понеже кръчмата още била затворена, оставили кашончето пред нея. Събрал се народът, гледа, гледа, не знае какво е това чудо. Рекли си "Попът ще знае какво е" и отишли да го питат. Той обаче не знаел. Решили да питат даскала, но и той не знаел. Отишли при фелдшера - и той не могъл да им каже какво е това нещо в кашончето. Останал само един учен човек в селото - агрономът - и хората отишли при него.
- Какво е това? - показали му кашончето те.
Той хвърлил бърз поглед и казал:
- Е как какво, не виждате ли? Разсад за прави лопати!
Виж целия пост
Атти, няма да ме уплашиш. Аз обичам котки дори повече от марули.
Като каза разсад, Куркума:
Като каза разсад, Куркума:
Сетих се за този виц:
В едно село докарали за първи път пластмасови бъркалки за кафе. Понеже кръчмата още била затворена, оставили кашончето пред нея. Събрал се народът, гледа, гледа, не знае какво е това чудо. Рекли си "Попът ще знае какво е" и отишли да го питат. Той обаче не знаел. Решили да питат даскала, но и той не знаел. Отишли при фелдшера - и той не могъл да им каже какво е това нещо в кашончето. Останал само един учен човек в селото - агрономът - и хората отишли при него.
- Какво е това? - показали му кашончето те.
Той хвърлил бърз поглед и казал:
- Е как какво, не виждате ли? Разсад за прави лопати!
# 49
30 март 2015, 22:53 ч.
Зайкоти 
Тия дни ми е малко едно такова никакво. Хем от болестите, хем покрай нещата, които изчетох за Хирошима. Особено разказите на очевидци. Няма толкова жестоко същество като човека.
Виж целия пост
Тия дни ми е малко едно такова никакво. Хем от болестите, хем покрай нещата, които изчетох за Хирошима. Особено разказите на очевидци. Няма толкова жестоко същество като човека.
# 50
30 март 2015, 23:12 ч.
Познато състояние ми е това, Розе. Но просто е така. Казано е: "...който трупа познание - трупа тъга" (Екл. 1:18).
Моят най-тежък ступор настъпи след като попрочетох и посмятах за завоюването на Източна Прусия през 1944-45. Съсипа ме и "Бабий Яр". Страховитата "Холера". "Женщина на войне". "Червено слънце". Не посочвам автори. Тези неща трябва да се четат ако сме подготвени. И ако наистина искаме.
Много неприятно се очертава да бъде лечението на ужким незначителната болка в коляното на булката. И неясно като прогноза и диагноза.
Виж целия пост
Моят най-тежък ступор настъпи след като попрочетох и посмятах за завоюването на Източна Прусия през 1944-45. Съсипа ме и "Бабий Яр". Страховитата "Холера". "Женщина на войне". "Червено слънце". Не посочвам автори. Тези неща трябва да се четат ако сме подготвени. И ако наистина искаме.
Много неприятно се очертава да бъде лечението на ужким незначителната болка в коляното на булката. И неясно като прогноза и диагноза.
# 51
30 март 2015, 23:21 ч.
Зайко, ти hare като заек ли си или като кришна?
Розе, бързо да оздравявате с Пандишпаникс
Виж целия пост
Розе, бързо да оздравявате с Пандишпаникс
# 52
30 март 2015, 23:53 ч.
Атти, като омофониращ на предишното си название заек, разбира се, никакъв Кришна.
Куркума, май нито съм подготвена, нито наистина искам. Но се чувствам много глупава непрочела ги.
Болните да се оправят бързо, пишещи и непишещи!
Виж целия пост
Куркума, май нито съм подготвена, нито наистина искам. Но се чувствам много глупава непрочела ги.
Болните да се оправят бързо, пишещи и непишещи!
# 53
31 март 2015, 00:13 ч.
Не се чувствай глупава, Ники, как ти хрумна? Прочети Старозаветния цитат, дето го сложих. И помисли що е познанието.
Благодаря ти за последното изречение.
Работата е там, че диагнозата е неясна, а симптомите се задълбочват. Лекарите мъгляво говорят за изследвания, но не споменават срокове, нито цени. Хладни са в обяснениятяюа си като... опитвали ли сте в дни, когато имате температура, да положите бузата си на дъното на някоя студена ютия. Усещането от общението с тях е подобно. Знаеш, че не помага всъщност, но го търсиш тоя вледеняващ допир.
Объркват се всички житейски дреболии, но най-неприоятното е да видишп как човекът се спаружва като стара ябълка, опразнен от ежедневните си цели, тегоби, страсти и радости.
Ще се оправим, де.
Виж целия пост
Благодаря ти за последното изречение.
Работата е там, че диагнозата е неясна, а симптомите се задълбочват. Лекарите мъгляво говорят за изследвания, но не споменават срокове, нито цени. Хладни са в обяснениятяюа си като... опитвали ли сте в дни, когато имате температура, да положите бузата си на дъното на някоя студена ютия. Усещането от общението с тях е подобно. Знаеш, че не помага всъщност, но го търсиш тоя вледеняващ допир.
Объркват се всички житейски дреболии, но най-неприоятното е да видишп как човекът се спаружва като стара ябълка, опразнен от ежедневните си цели, тегоби, страсти и радости.
Ще се оправим, де.
# 54
31 март 2015, 06:42 ч.
Заповядай, колега.
Не всяко познание неизменно носи мъка, все пак.
Има толкова положителни неща, които на един етап не знаеш, а на друг научаваш и не ти става мъчно, а точно обратното. Трагедията си е неизменно трагедия, макар вчера да ме блъсна един цитат от професор по богословие в Оксфорд, според когото трагедията в Хирошима е била извънредно необходимо събитие, за да се възпитат хората в съпричастие. Не желая да давам точния цитат, защото предизвиква гадене, а има и подобен за Холокоста.
Виж целия пост
Не всяко познание неизменно носи мъка, все пак.
Има толкова положителни неща, които на един етап не знаеш, а на друг научаваш и не ти става мъчно, а точно обратното. Трагедията си е неизменно трагедия, макар вчера да ме блъсна един цитат от професор по богословие в Оксфорд, според когото трагедията в Хирошима е била извънредно необходимо събитие, за да се възпитат хората в съпричастие. Не желая да давам точния цитат, защото предизвиква гадене, а има и подобен за Холокоста.
# 55
31 март 2015, 07:44 ч.
Тоя професор е илюстрация на поговорката, че образованието ум не дава.
Аз разбирам цитата на Еклисиаста така: количеството тъга е право-пропорционално на количеството познание, макар че не го изчерпва, разбира се. Но има и друго, което се открива в контекста на останалата част от главата: проповедникът е отчаян в търсенето си на смисъл на живота, и се оплаква, че дори и събирането на познание не е успяло да му го открие. И че смисълът е другаде.
П.П. редактирах малко, сума грешки имаше.
Виж целия пост
Аз разбирам цитата на Еклисиаста така: количеството тъга е право-пропорционално на количеството познание, макар че не го изчерпва, разбира се. Но има и друго, което се открива в контекста на останалата част от главата: проповедникът е отчаян в търсенето си на смисъл на живота, и се оплаква, че дори и събирането на познание не е успяло да му го открие. И че смисълът е другаде.
Скрит текст:
Жертвите и трагедиите в Хирошима и на Холокоста имат поне памет. Първото събитие напоследък отново влезе в обращение в рамките на възобновената идеологическата война. Това има и добра страна - мнозина ще понаучат нещо, аз наистина се учудвам колко много хора чуха за това за първи път. Макар и положителен, този ефект е по-скоро страничен, интересът ще угасне веднага, щом фокусът на идеологическата битка се насочи от миналото към другаде.
И все пак, на официално ниво биват почитани, има музеи, мемориали, възпоменателни церемонии и световното обществено мнение им съчувства. Доста по-скромно се почитат загиналите под развалините на Дрезден ("Кланица 5"), Токио, Хамбург, София, и зверски изнасилваните в Берлин и Кьонигсберг. Е, последните имат прословутия паметник в парка Терпхоф - воинът-освободител с момиченце на ръце. В действителността, потвърдена няколко милиона пъти, съвсем друга би била съдбата на момиченце в ръцете на озверелите от несретната си съдба воини. Как ли е гледала този паметник да речем 12 годишната Ханелоре Кол, съпругата на канцлера Кол - съдбата й е показателна, макар и далеч не най-тежката.
А пък ние трябва да почетем жертвите на бомбардировките в София, но и да не забравим да поменем и жертвите на българската войска в окупираните части на днешна Източна Сърбия. Нашите войски там никак не са били за пример.
И изобщо... прав е Еклисиаста.
И все пак, на официално ниво биват почитани, има музеи, мемориали, възпоменателни церемонии и световното обществено мнение им съчувства. Доста по-скромно се почитат загиналите под развалините на Дрезден ("Кланица 5"), Токио, Хамбург, София, и зверски изнасилваните в Берлин и Кьонигсберг. Е, последните имат прословутия паметник в парка Терпхоф - воинът-освободител с момиченце на ръце. В действителността, потвърдена няколко милиона пъти, съвсем друга би била съдбата на момиченце в ръцете на озверелите от несретната си съдба воини. Как ли е гледала този паметник да речем 12 годишната Ханелоре Кол, съпругата на канцлера Кол - съдбата й е показателна, макар и далеч не най-тежката.
А пък ние трябва да почетем жертвите на бомбардировките в София, но и да не забравим да поменем и жертвите на българската войска в окупираните части на днешна Източна Сърбия. Нашите войски там никак не са били за пример.
И изобщо... прав е Еклисиаста.
П.П. редактирах малко, сума грешки имаше.
# 57
31 март 2015, 09:56 ч.
Ще й кажа, Розе, благодаря!
Един вид ерген съм, та досега простирах. Низах стотици дребни гащи на тела, никакъв отмет няма: една кошница щипки монтирах, та простора настръхна като кльон. Двайсет минути за половин леген пране! Много гащи тия дребните, бре.
Атти, аз съм провел предостаъчно наблюдения връз това пакостливо племе и знам, че вятът не мож катурна сандъче с разсад.Ппознавам и проклетият котешки навик да се ляга в сандъчето - ами то е на припек и пази завет, как да не се опне ш като дроб в него. Легнала е вътре, наминал е някой коттарак и тя е скочила да си брани и готово. Хем цялото сандъче беше нагъсто набодено с клечки, щото да не лежи гадинката там, но се е насукала някак, твар безподобна.
Много е полезна инак, страхотен ловец е, лови плъхове колкото бирена бутилка, мишки, полевки. Грозновата е.
Виж целия пост
Един вид ерген съм, та досега простирах. Низах стотици дребни гащи на тела, никакъв отмет няма: една кошница щипки монтирах, та простора настръхна като кльон. Двайсет минути за половин леген пране! Много гащи тия дребните, бре.
Атти, аз съм провел предостаъчно наблюдения връз това пакостливо племе и знам, че вятът не мож катурна сандъче с разсад.Ппознавам и проклетият котешки навик да се ляга в сандъчето - ами то е на припек и пази завет, как да не се опне ш като дроб в него. Легнала е вътре, наминал е някой коттарак и тя е скочила да си брани и готово. Хем цялото сандъче беше нагъсто набодено с клечки, щото да не лежи гадинката там, но се е насукала някак, твар безподобна.
Много е полезна инак, страхотен ловец е, лови плъхове колкото бирена бутилка, мишки, полевки. Грозновата е.
Скрит текст:
Скоро очаквам във виртуалните пространства да тръгне поокъсняло осъждане на зверствата в Ми лай и Сонг Ми, ужким по принцип, ама пак в рамките на възобновената борба"за мир", както й казваха някога. Някои ще отвърнат за Немерсдорф и Семашки; но това не би бил разговор. Крайната цел е да се каже "всички са едни и същи".
# 58
31 март 2015, 10:15 ч.
Съгласна. Което означава, че в абсолютни стойности -
който много знае, тъгува повече от незнаещия. Добре
че не е спирачка за търсещите.
Така е устроен животът, че радостта е мимолетна, а
тъгата, в пълна противоположност, се разстила за дъл-
го време. Затова и я забелязваме повече, тежи повече
и оставя впечатлението, че е повече. Няма симетрия в
разпределението на добро и зло, поне не и като пълно
усещане. Добре, че 42 е четно
По коментарите за лъжците и лъжиците все повече ми
се струва, че трябваше да изпреваря ЛоДж в четенето
ѝ. Сега вече е късно
Виж целия пост
Аз разбирам цитата на Еклисиаста така: количеството тъга е право-пропорционално на количеството познание, макар че не го изчерпва, разбира се.
Съгласна. Което означава, че в абсолютни стойности -
който много знае, тъгува повече от незнаещия. Добре
че не е спирачка за търсещите.
Така е устроен животът, че радостта е мимолетна, а
тъгата, в пълна противоположност, се разстила за дъл-
го време. Затова и я забелязваме повече, тежи повече
и оставя впечатлението, че е повече. Няма симетрия в
разпределението на добро и зло, поне не и като пълно
усещане. Добре, че 42 е четно
По коментарите за лъжците и лъжиците все повече ми
се струва, че трябваше да изпреваря ЛоДж в четенето
ѝ. Сега вече е късно
# 59
31 март 2015, 14:31 ч.
Ло, не се тревожи за ЛоДж и Лъжиците. Вчера си мислех, че, може би, ако бях на 13, нямаше така да ми натежи тежкото в книгата. В приказките принцове мрат, русалки си режат опашката и мащехи биват разчеквани с бесни коне като за добър ден, а някак човек не го регистрира.
Благодаря, Пуци. Сега разбирам защо написа, че и ЛоДж е голяма за русалчестата книга, но все пак ще я прочета
не мога да устоя да не видя всичките реджини, еничари и т.н. накуп.
Куркума, престани да клеветиш горкото животно. Много е красива. Нали беше пускал нейни снимки.
Какво се е случило в Берлин, Ми Лай и с Ханелоре? Чувала съм я само като жена на мъжа си.
Виж целия пост
Благодаря, Пуци. Сега разбирам защо написа, че и ЛоДж е голяма за русалчестата книга, но все пак ще я прочета
не мога да устоя да не видя всичките реджини, еничари и т.н. накуп.Куркума, престани да клеветиш горкото животно. Много е красива. Нали беше пускал нейни снимки.
Какво се е случило в Берлин, Ми Лай и с Ханелоре? Чувала съм я само като жена на мъжа си.
Препоръчани теми