. Гаури отново настоява да заминат веднага. Джагдиш се съгласява, че в Мумбай ще се отърсят от мисли за случващото се в имението и веднага тръгва да оправя нещата за пътуването. Гаури си спомня как Ананди не е искала да замине с родителите си. Чувства се виновна. Отива да я търси в стаята и и я намира да плаче на земята. Ананди я вижда и тръгва да излиза, но Гаури крещи името и. Приближава се до нея. Съобщава и, че вече окончателно си заминават от тук. Добавя, че като жена я уважава много, заради търпението и интелигентността. Ако не бяха се срещбали при тези обстоятелства, вероятно биха били приятелки, но в момента няма как да разберат чувствата една на друга. Казва също, че разбира болката на Багвати. Добавя, че разбира защо иска да стане лекар като тях- готова е на всичко, за да си върне съпруга. Ананди е шокирана. Бейрон тръгва да търси Ананди, защото Сумитра му се оплаква, че момичето пости. В този момент Гаури решава да даде съвет на Ананди- да забрави за Джагдиш, той вече е само неин, не са заедно насила, а по любов. Бракът им е признат дори от закона. Бейрон чува това и и крещи да замълчи. Мъжът се кара, че досега е приемал, когато Ананди не се е борила за поне малко уважение, но сега няма да мълчи. Казва на Гаури, че самият той иска дъщеря му да бъде лекар, за да докаже колко по-можеща е от Джагдиш. Заради виковете всички слизат в хола. Бейрон казва, че този брак не е легален нито пред семейството, нито пред религията, нито пред закона. Обяснява това, което им каза адвоката. Ананди излиза разстроена. Всички са шокирани. По-късно Гаури чака Джагдиш в таксито. Той седи на вратата и си представя, че се сбогува с Ананди. Сумитра се качва в стаята си и чупи рамката със снимката на сина си, наранява ръката си. Чувства се много засрамена. Гена и Васант се опитват да я успокоят. Вечерта всички разсъждават върху и си мислят за случилото се. Васант и Гена обсъждат станалото. Гена смята, че Калияни е виновна, защото е постъпила егоистично, оставяйки натрапниците у дома. Васант обаче добавя, че и те самите имат вина, не са се възпротивили. Кало влиза в стаята на Ананди и сключва ръце пред нея, иска и прошка, че я е накарала да страда. Момичето я умолява единствено да я подкрепя, не смята, че е виновна, не е имала лоши намерения. Старицата отново се възхищава на внучка си. Казва и, че ако желае да осъди Джагдиш, тя няма нищо против. Ананди е изненадана. По пътя Гаури спира колата и влиза в храма. Джагдиш я пита защо се държи като луда, а тя отвръща, че наистина е луда- да се омъжи за него. Казва му да си върви. Но той отвръща, че е отхвърлен от всички, а и след като те смятат брака си за легален, значи е такъв. Гаури обаче смята, че Джагдиш още принадлежи на Ананди, а сега има и нова заплаха- тя може да ги осъди. Джагдиш обаче заявява, че Ананди никога няма да го нарани. Гаури се ядосва още повече
Гледат втренчено като овце
... Чисто "технически" съображения - за да може да се "разгърне" арията на някой от героите,в пълния си блясък/прелест/величие (или страховито величие,както беше в случая,с "арията" на Баго
), всички останали,присъстващи на сцената герои,млъкват и гледат "умно" главния 



Отвратителна твар.... а най- гадното е, че днес осъзнах, че познавам едно такова същество

Заприлича ми на дрешникът от "Лъвът,вещицата и дрешникът" !
Отваряш вратата на гардероба...минаваш между саритата и се озоваваш в ... обор!
ох, все по интересно ми става!



