С какво ви дразнят свекървите- 43

В нас знаете е сборният пункт на фамилията и никой не звъни като идва. Винаги им казвам Заповядайте! Седнете! Масата на минутата е наредена, сервирам, отсервирам.
Аз като се наложи да ходя у син ми, обикновенно се обаждам по телефона дали е удобно. Рядко има  случаи, в които се качвам направо. Никога не ходя, защото така ми е скимнало, тъй като съм доста заета и за мен времето също е ценно, а винаги е по конкретен повод. Те нямат звънец на етажа и затова чукам, докато отворят. Влизам, казвам за какво и защо съм отишла и стоя права. Нито син, нито снаха се сещат да ме поканят да седна. Не знам дали отиването ми им е неприятно или пък смятат, че няма нужда от специална покана да седна, а това се подразбира от само себе си.  Обяснявам права защо съм отишла. Конкретен случай от преди няколко дни. Децата болни и аз се обаждам някъде към 10 сутринта кога ще е удобно да се кача да ги видя. Казва ми, че сега е удобно и аз отивам. Говоря си с децата права, давам им  това, което съм занесла права, питам как върви лечението права, прегръщам малкото и го държа права. И така около 20 мин. Тръгнах си, тъй като трябваше да отивам на работа. Това се случва всеки път. Не че ходя често. Предпочитам те да идват, защото ми е по-спокойно на моя територия, но все пак се налага. С мъж ми става същото. И той го е забелязал, но нали е мъж, приема го по- леко.
  Това е не по-малко невъзпитано, отколкото влизането без звънене. Та и аз обмислям как да им намекна, че това е меко казано негостоприемно. Но пък от друга страна, те може би не се усещат и смятат, че няма нужда от официалности. Да, ама  пък мен са ме възпитавали родителите ми, че ще седна в чужд дом, ако ме поканят.  Все се въздържам и не  искам.  да правя от мухата слон. Написах това не, за да се оплаквам, а да кажа, че липсата на възпитание не е свекървенски патент, а дефицит на личността, независимо от възрастта и от позицията във фамилната общност.