Искам да кажа ... (30)_30.03-05.04

Джулка, ти не знаеш, но и аз ви следя, че имам  притеснения и аз, малката още неще да ходи......та исках да кажа само , че ви стискам палци много 

Когато бях бременна, все си представях едни страшни нещастия. Често си поплаквах. Тогава леля ми ми каза - мисли положително. Представяй си красиво личице, дълги мигли и тн. Трудно ми беше, но се опитах. Та и на теб ти давам този съвет. Не си мисли най-лошото. Всъщност, каквото и да е, детенцето ти си е твоето детенце. Виждала съм го на снимки - чудесно, обичливо дете. Обичай си го такова, каквото е. Дори да не е генийче, то си е твоята малка душичка.

И да си допиша...

Моето дете се роди пет седмици по-рано. Зъби, пълзене, прохождане, проговаряне - всичко бе по-късно. Водихме я на ортопед, беше записана за терапевт за говора. Проходи буквално вечерта, преди да я заведем при ортопеда, беше на 15 месеца. Точно преди да отидем на първият прием за говора, проговори, та не спря. Сега е на 13.5 години. Отличничка, занимава се с много неща. Е, не ми е генийче, но е хубаво, умно и възпитано дете. И най-важното, ценностната му система си е на мястото. Малко ми е проклето, но не може всичко да е на ред. Майките сме параноични. Страхуваме се прекалено.

Страх ме е, много. От една страна гледам да не го мисля, но от друга трябва да възприема и този вариант, защото иначе шокът ще ми дойде извънмерен, но как се свиква с такава мисъл, как? Как се получава настройка за такова нещо, не знам, май не е възможно. Пууу, боклук съм голям, нали направихме пътека в центъра по ДЦП, на колко болка, кошмарни сцени се нагледах там и въпреки това тези МАЙКИ бяха ежедневно там, с децата си, говорейки им с блага дума и си личеше каква неописуема и неподправена любов, загриженост и отдаденост струи от всеки техен жест, изражение  и дума. А някои деца си бяха живи трупчета, направо откъде воля, аз не бих могла, признавам си Благодаря за куража!

Не, не искам да е гений. Знам, че ще си има дефицити, но да са поне на такова ниво, че да бъде в голяма степен самостоятелна, понеже няма на кого да разчитаме, ако с мъжа ми и мен се случи нещо...Софи, имах най-кошмарната от всички кошмарни бременности които може да си представиш, описала съм я в тема. Може би само майка ми ме бие - задържали са я, като е била с наклонена глава на една поставка като легло и въпреки това ражда бебето в седми месец, не оцелява. И разбира се, всички майки със сходни премеждия. Та, макар никой да не даваше надежда за Ени, наговориха ми се страшни неща, аз отказвах да повярвам и да ги приема и до последно мислех и знаех, че ще родя чудесно и здраво бебе. Даже когато беше на осем  месеца се виждаше, че нещата не са така, аз продължавах да упорствам и да знам, че детето ми е наред, здраво, просто по-спокойно, с такъв темперамент. И май точно този оптимизъм и изчакване в моя случай ми изиграха лоша шега - имаше група лекари, които казваха изчакайте, малка е, но друга група после ме обвиняваха, че не сме взели мерки още в тази бебешка възраст. И пак стигнах до самообвинения заради...оптимизма си и вярата в добрата развръзка. Та и до сега съм така, макар да виждам, че нещата не са наред, всеки го вижда, но аз вярвам...на какво отгоре, и аз не знам, инстинкт за самосъхранение, сякаш, физическо и психическо, макар вече да се пропуква. Както и да е. Прахче звездно, аз ви следях преди та знам и твоята история прекрасно, но искам да ти се скарам - какво ходене и притеснение на тази бебка те е обхванало? До година и 3-4-5 месеца е напълно нормално детето още да се страхува да направи първи крачки. Ако ходи за ръчичка или се прихваща и ходи за предмети, мебели, нищо страшно няма! На кумата ми сладурът е на годинка и три, шубе го е , буквално е готов, но си чака своя си момент. Рано е за тревоги, а и ще са неоправдани, убедена съм! И случка за разсейване на сдуха, който създадох - малката ни златотърсачка точно така проходи, на близо година и седем, на конец дето се вика се държеше, но да има нещо. Та с Тери не издържахме и решихме да я изментим Седнахме един срещу друг на два стола и почнахме буквално да си я ''подаваме''. С малки паузи, правихме по-голямо разстоянието между столовете, така че да прави по една крачица дори. Да, ама и малкото с акъл се бори и се усети и почна да пада и нервничи. Таман се бяхме отчаяли и ни дойде следващата хрумка - пак да си я подаваме, но да има изкушение, в случая такова беше едната златна халка. И сврачето, като я фиксира, почна да прави крачици към нея. На втория ден с номера с халката, тя проходи. Ама така проходи, че няма спиране. Не като ранно проходилите бебета, патешката и падешката, ами уверено, като двугодишно дете. Та това ми беше компенсацията за късното прохождане - такова без падания и напълно уверено, на третия ден вече тичаше. Спирам, че наваксах за цялата седмица неписане

Джули, стискам палци и аз и те прегръщам. И те моля: не си рисувай в главата лоши варианти, защото е излишно предварително да преживяваш неща, които може и да не ти дойдат до главата. Ако ти дойдат до главата, тогава ще му мислиш, и без това сега с лоши мисли не можеш да си помогнеш, а и човек никога не е достатъчно подготвен за лоши новини.
Наистина ти е много тежко, много сила се иска да се справиш с такава нечовешка болка и отчаяние и е естествено да си изнервена, обезкуражена и сломена понякога, но не прибавяй към всичко това и лоша съвест заради това, че си се държала грубо с детето си. Не си го причинявай на себе си, а и детето за нищо не е виновно. Децата никога не са виновни, така мисля.
И моля те, никога, ама никога не казвай обидни думи за себе си, защото се изисква обикновен човешки героизъм, за да премине човек през това, което ви се случва.

На Звезден прах искам да кажа, че нашата Госпойца Прекрасна проходи почти на 18 месеца.Не е имала проблеми, по-страхлива била, каза докторът. Каза още, че ако детето ходи, когато го държите за ръка, нямате основания за притеснение, просто се въоръжете с търпение и чакайте.

Джули до ден днешен си вървим и ние назад/На 3 месеца при Чавдаров бяхме за рахабилитация, сега не смея на контрола да я закарам, аз си знам че изостава от статистиката..../ и аз все се хваля колко е кротка и колко е спокойна, ама и ламата свети в главата......дано наистина да е неоснователно, на фона на връстниците обаче, де да знам Разбирам те напълно, много се надявам наистина да не е това което предполагаш, а чувствата са ми до болка познати.....все едно аз съм го писала  


Не ходи за ръка, бута от 20 дни уокъра, в момента в който я хвана за ръка и сяда и не иска....нестабилна е много, аз я виждам. Знае 2-3 дума на кръст от която ако само най много на място/това ми е за хвалене на мен, казва си като и се ака/..... не може да пие от чаша, не си държи шишето.....ей такива уж дребни ама като са на едно.

И за това съм за порицаване, но не излизаме с Ени в кварталната градинка. Усещам се лабилна. Момиченцата, с които си играеше миналото лято и още беше по-нормално да не говори, със сигурност вече са я изпреварили. А са много, много по-малки от нея. Майките им са чудесни, интелигентни жени, но дечицата са спонтанни и не искам да се случва нещо, което няма да разстрои Ени, понеже разбира се, тя няма да разбере, но аз вече съм компексирана по темата и признавам си не искам да понеса. Преди две седмици излизайки от градината едно двугодишно се обърнало към баща си, виждайки нашата с биберона и казал на баща си ''татко виж колко голямо дете, а с биберон''. Добре че поне него махнахме, че направо наистина си бяхме за смях. Следва памперса, не знам обаче как, но до септември трябва да е махнат, за детската, но някой именно в тази тема ме успокои, че е водил детето с такъв и не е имало проблеми, дано.
Прахче, всичко, което описваш, дъщеря ми го правеше година по-късно, към двете годинки че и кусур. Тери ми беше подарил книга с развитието на детето по месеци и като видях че изоставаме с над година, просто я продадох, не ми се четеше. Светълчо

Джули  
Момичета много ми е кофти. Сутринта тръгнахме за кратка почивка до Сандански и на излизане от нашия град един 70 год. шофьор ни засече и удари. Колата странично е смачкана яко, но ние се разминахме само с уплаха. За първи път ми се случва инцидент, бях в лек шок. Колата вече е на майстор, а почивката се отлага поне за две седмици. Яд ме е много, не знае човек от къде ще му дойде...

ж

Ами тя е на 14 месеца! Аз си представих тригодишно дете. Рано е да се притесняваш. Както казах, моята проходи на 15 месеца, проговори след две години. Успокой се. Какво казва педиатъра и?

Педиатъра.....нищо не казва тя не е много по изказванията, ще я заведа да мине малко още болният период при частната, която си я гледа/От миналият Септември не сме ходили/. Личният не си дава зор, но я избрах, защото ми дава направления, болнични и т.н....не връща никога 

На 3 месеца нямахме контрол над главичката и за това бяхме на рехабилитация. Бързо навакса след нея и не съм я продължила, отказах се да мисля дори за това.....ама ей къде сега всички проходиха без 2ма 3ма от отчетната, говорят, ядат сами, моето е верно много кротко, хрисимо бебе с много лек характер, ама върви назад с физическите дейности , така ми се струва, сега се чудя дали не е лошо че не е някакво жилаво и инатичко и по-активно дето се вика, сякаш тоя тип деца се развиват по-бързо, вепреки че създават доста главоболия и безсънни нощи на родителите,

Хм и в нашата отчетна проговаряха към годинката Много надарено поколение расте, явно. Отдавна спрях да чета и да сравнявам, че да съм изкукуригала отдавна. А и нашата няма на кого да мяза гениална Да може да се оправя в голяма степен самичка, това искам. Прахче, рано е да се шашкаш, всичко с бебата ще е наред. Никитка, много неприятно изживяване, пак добре че е бил малкия дявол, екскурзия винаги може да има пак, само здрави да сте. Ние онзи ден пък спукахме гума по ''великолепния'' околовръстен път Люлин - Младост в най-големия порой, но пак се радвам, че само с това се разминахме.

Да си кажа право отдавна спрях да чета нашата отчетна тема и да сравнявам моето дете с другите. Ами различни са. Чета в нета на нейната възраст какво може да прави и сравнявам. Нещата ги покрива, от яслата не са казали да има проблеми в развитието и.Обаче още е с биберон и памперс. Как ще ги отказва не ми е много ясно, но и зор не си давам. Забелязала съм,че при нея нещата стават,когато тя е готова.А не ,когато на Пенчо майка му е написала,че той го е направил и аз с целия си акъл започна да я мъча и тя да не остане по-назад от Пенчо.

Днес ходихме в Мола да гледаме зайчета,обаче ескалаторите ни бяха супер интересни. Голямо слизане и качване. Вече се виждах как давам интервюта,че са ме изгонили от Мола,понеже съм се качвала и слизала от ескалаторите доста пъти 

Джули, извини ме, че ще съм по рязка...но защо ограничаваш детето от излизане и контакти с деца, само защото другите щели евентуално  да говорят или правят  някакви неща. Струва ми се жестоко. Ако има пък реален проблем. ..просто работете върху него със съответните  специалисти.

Lina има ли ги верно истинските зайци вече? Ние бяхме преди няколко дни ама нямаше.....ама все ми се струва доста жестоко спрямо животните да ги подаряват като нагада в някаква игра и да ги държат там....де да знам кофти едно

Джули, силно се надявам лошите съмнения да са неоснователни, но каквото и да е, ще се справиш.  Отстрани съвети лесно се дават, но и аз си мисля, че детето е добре да общува с деца и ти не трябва да го спираш. Всъщност ти пишеш, че ще ходи на ДГ, така че то ще си общува.
От кога пък на една година децата трябва задължително да говорят и да вървят? Дъщеря ми провървя на 15-16 месеца. Преди това можеше, но не искаше, защото на 10 месеца направи първи опит и веднага падна, при което си разби предните зъби на ръба на ниска маса. Синът ми проговори някъде към две години и като почна, че не се спря. ЛЛ тогава твърдеше, че няма за какво да се притеснявам, немските ѝ колеги твърдели, че притеснение може да има чак след навършване на 3 години.