Моля за мнение - кога да запиша дъщеря ми в първи клас

Не,цел няма.

Както казах - Събирам мнения.

Понеже не съм докрай честна в темата, ще споделя, че моето дете, родено в средата на 2009-та година, ще бъде наесен в първи клас. Решението бъде взето окончателно след преценката на педагога, с когото работи в подготвителен клас, психолога на училището и трета страна- човек с две образования- начална и предучилищна педагогика и другото- психология. Аз, като родител, се въздържах от преценка дълго време, защото отношението към детето ми е изкривено, просто защото ми е дете. Т.е. намирам, че обективност от страна на родителя трудно може да има.

Какво значи преценка?
Аз без преценка от когото и да било, можех да си запиша детето на 6 години, защото четеше гладко, смяташе до 20, разказваше и въобще беше напълно готово.
Обаче защо???

Дева , темата я пуснах за събиране на мнения от хора,на които им предстои да вземат такова решение и  евентуално от хора,които вече са направили този избор.

Касита 

Какво ме питаш всъщност?
Преценката е преценка и дава отговор на екзистенциалния в случая въпрос-дилема- е ли дете, което покрива критериите за завършен първи клас от една страна, ще издържи емоционално, тръгвайки на училище, а от друга- е ли дете, което на пет години и осем месеца покрива критериите за завършен първи клас, ще има устойчивост на вниманието, ако остане още една година в подготвителна група?

Като учител имам прекрасни примери пред себе си за деца, чиито родители са им дали "още една година свобода, запазили са детството им" и към днешна дата, почти в края на учебната година са силно демотивирани, защото това, което се случва като учене около тях, им е толкова елементарно, че те дори са обидени, получавайки си като всички деца учебниците за започване на заниманията по даден предмет /точният термин е "образователно направление"/. И нито имам ресурса да работя с тях индивидуално, нито мога да си позволя с лека ръка да давам на седемгодишни +/- няколко месеца задачи с умножение, или да им правя диктовки.

Дали отговорих на въпроса "Защо?".

П.П. На поредица от открити уроци в класа, който посещава детето ми, са били поканени колегите от начален курс. Макар и устно всеки от тях е дал препоръка въпросното дете да постъпи в първи клас наесен, заедно с друго едно момченце, също родено в средата на набора.

Моето мнение е- допитай се до учителките. Да, мнението им е важно! И ако детето чете гладко, това не значи, че е готово за първи клас! Вярвай ми! Има много други неща! Моето дете е родено януари и тръгна на училище на 7 г. и 10 месеца. Не бързай, цял живот ще учи!

Касита ,много добре  си го обяснила.

Говорих с доста хора преди да пусна темата и съвсем се обърках с това какво да мисля и правя,и точно поради тази причина реших да се допитам до вас.

Всеки си има своите мотиви. Моите , за да го обмислям като вариант, бяха:
1. детето ми не харесва детската градина в този й вид. Не спи на обяд, прибирам си го в 12, не яде там,  много е напред като знания. Но пък и минуса- много му се играе.
2. като порасне, ако реши да следва, ще завърши университет почти на 25, ако тръгне в набора си. А виждам колко трудно и бавно се гради кариера.

Елена Ди ,и аз се притеснявах от номер 2.

Само още нещо от мен по темата- безкрайно важно е, къде детето е карало четвърта подготвителна група и карало ли я е изобщо.
И моето дете, и тези, на които аз преподавам, тази учебна година са деца, които учат в училище, дават им се домашни за следобедните часове, дори да се касае за пет реда задачи, дорисуване на рисунка, ченгели, на тези, които си тръгват на обяд; съобразяват се с порядките на един първокласник- чин, класна стая, посещаване на тоалетна извън обособената група, хранене в стола, учител по физическо, отделно по английски, липса на спане в групата, ако детето е там целодневно, заместено от чиста проба занималня, т.е. затвърждаване на ученото сутринта ...
Като цяло и родителите, които избират този модел на обучение, са наясно, че децата им скъсват с детството си още на шест години.


Аз съм от родените в началото на набора си, тръгнала съм на училище на 7 години и 7 месеца. Винаги съм се чувствала не намясто сред съучениците си, някои родени в първите шест месеца на следващата календарна година. Завърших на 19 години и 3 месеца и имах възможност да уча две висши, както и да направя сравнително успешна кариера в едното, а сега да дерзая и в другото си поприще.

Еми, да, на пръв поглед елементарни, но пък важни неща.
Аз съм работила само в гимназия, с големи ученици, но ми е правило впечатление, че в 8-9 клас разликата между тръгналите на 6 и 7 год е видима, особено при момчетата. Едните вече имат вид на млади мъже, а другите са си живи дечица до тях.
От там и леко пренебрежително отношение получават и от двата пола.
И точно защото не искам сина ми да изпада в подобна ситуация реших , че ще учи с набора си.
Иначе в малките класове разликата не е така осезаема.

Дъщеря ми тръгна на училище на 6 години и месец. Сега завършва повече от успешно 12 клас в училище, в което според класации по бал се влиза най-трудно след 7 клас. Всичко е индивидуално. Такива бяха обстоятелствата, че от малка (едва 3 годишна) посещаваше английска забавачка заедно с деца година-две по-големи от нея. Знаеше да чете равно и да пише на 6 , имаше навиците и дисциплината да стои кротко в рамките на един учебен час, емоционално също беше зряла и общителна. Ако за пореден път я бяхме оставили в компанията на деца, учещи букви, цифри  и сие, щеше определено да загуби интерес. Освен това самата тя искаше да продължи нагоре с познатите дечица. Но въпреки погледа ни на родители върху физическото, умственото и емоционалното й  развитие се допитахме и до преподавателката в предучилищната.  тя твърдо ни подкрепи в намерението да я пуснем на училище. Имаше и тест за готовност за 1 клас в избраното училище. Макар да не е позволено резултатите да се обсъждат с родители, аз обясних на изпитващите дилемата. Те разгледаха работата й и ни казаха да дерзаем. 12 години по-късно нито ние като родители, нито тя е съжалявала за тази "ненавременна" крачка. Между дъщеря ми и съучениците й (някои по-големи от нея с година и половина-две) не се усеща никаква разлика. Единствено я майтапят, че на предстоящия бал няма да я пуснат в заведение и няма да й сервират алкохол заради ненапълнени 18.

Имам още две девойки-близначки, тях пуснах на навършени 7. Личи си общо взето кога едно дете е готово за училище. Те също се справяха с четене и писане, но бяха далеч по-неконтактни от кака си, затворени и притеснителни.

Затова и не бих обобщила с лекота  кой е правилният вариант, всичко си зависи от детето.

Благодаря ви за мненията   

Имаме още малко време да премислим нещата.

Зависи изцяло от детето и от някои обективни обстоятелства. Няма рецепти, валидни по принцип.
Голямото ми дете е момче, родено в началото на годината и тръгна с предходния набор, което е само позитив за него. Преценихме, че ще се справи, с оглед знанията и уменията, които имаше, вкл. и психологическата му готовност. Освен това той си беше тръгнал в ДГ с деца от предходния набор, т.к. в яслата, с неговия си, му беше много зле и директорката предложи да го прехвърлим в горна група. А там се чувстваше на място вече. В ІV група лично го питах как предпочита и той бе категоричен, че иска да тръгне с децата от групата на училище. Също така и режимът в градината не ни допадаше с това спане на обяд.
Никога не е имало проблеми в училище /ІХ клас е сега/- нито с материала, нито с общуването с останалите.
Ако детето ти е готово за училище и това преценяват и педагозите, които работят с него, ако то иска да започне и има приятелчета, които също започват, по- добре не го бавете. Нищо не печелите. Напротив, може да забуксува от скука в градината, че и в ПГ в училище. Нито животът, нито прословутото "детство" свършват в училище. Напротив. На големия ми син там му хареса повече, отколкото в градината. И дори имаше повече време за игра следобеда с децата, когато се върнеше. При нас занимални и целодневни обучения, слава Богу, няма задължителни.
Малкият ми син пък тръгна на 7 и за него това категорично бе по- доброто решение.
Има ли специалист, с когото можете да се консултирате във вашия случай?

Judy , много ти благодаря за мнението.