Пролет пукна, майно ле, Великден дойде! 156 Американски зайци скокнаха!

За моето раждане:  Термина ми беше на 20.01. На 18 (сряда) станах както обикновено, сготвих, измих банята, говорих с БГ и реших да ходя на пазар. Прекарах 3,5 часа в шофиране и блеене по магазините. Уморих се много, а малкия не спираше да ме бута и рита. На 4-5 пъти ми се схващаше левия крак горе в свивката и имах чувството, че не мога да вървя, трябваше да спирам и да почивам. Прибрах се към 4 следобед и легнах да почивам.  Към 6,30 както обикновено бях гладна и си хапнах обилно за вечеря. Оправих се за лягане и изкоментирах на мъжа ми, че малкия е много буен тази вечер и че на другия ден трябва да сложа протектор на леглото. Легнахме си към 9 и си пуснахме филмче да гледаме. В 9,15 изведнъж се чу страхотен пукот като спукване на балон и водите ми изтекоха. Моя мъж скочи преди мен, така се стресна от звука под завивките. Започна да се облича и да ми дава зор да тръгваме. Беше ми притеснено и смешно едновременно като го гледах как се е панирал. Успокоих го, че имаме време и влязох да си взема душ. Водите ми не спираха да текат, не знам колко бяха, но имам чувството, че изтекоха литри. Смених 4 нощни превръзки докато се облека и тръгнем за болницата. Усетих и първите болезнени контракции. До болницата имахме 15 мин. и контракциите ми станаха  изключително болезнени. В 10,15 бяхме там, попълнихме документите и ме вързаха на монитора да следят тоновете, мен ме провериха – 4 см. разкритие. Към 11 почувствах, че ного ми се ходи до тоалетна и помолих да ми разрешат. Имах чувството, че никога през живота си не съм ходила толкова много до 00. Организма ми явно си се прочистваше. Преди да изляза от тоалетната получих страшна контракция и се наложи ММ да влезе и да ми помогне да се измия. Към 11,20 ме качиха в родилна зала. Имах невероятна лична сестра, младо момиче, на около 25-28 години, бременно в 36 седмица. Тя беше моя ангел-хранител през вечерта, през следващите часове не се отделяше от мен и ми казваше кога какво да правя, как да дишам. Пуснаха ми филм за епидурала, но аз от болка не можех да гледам. Казаха, че трябвало да пуснат филма и чак тогава ще извикат анестезиолог да ми я сложи. ММ пълнеше очите при всяка моя контракция и ги питаше кога ще ми помогнат. В 11.50 дойде анестезиолог и ми я сложи. Не се усеща нищо, трябва само да сте абсолютно неподвижни. Даде ми едно бутонче и ми каза, че ако имам силни болки мога да си вливам дози през 15 мин, като натискам бутончето. Така и не ми се наложи. Провериха ме за разкритието – в 12,00 беше 9см. Казаха, че невероятно бързо се развиват нещата и че до 2 часа ще родя. Да, ама не. Предполагам че от епидурала, но контракциите ми не зачестиха, а си останаха през 5-6 мин. В 2,00 часа имах пълно разкритие и сестрата каза, че може да започваме. Изпратих ММ навън и зпочнахме. Аз не усещах контракциите, нямах никаква болка, а сестрата следеше монитора и ми казваше кога да напъвам. Напъвах по 4 пъти за по 10 секунди на всяка контракция.  Бяхме си само ние със сестрата. Малкия тръгваше, но през почивките от 4-5 мин. се връщаше по малко назад. Така се мъчихме до 4,30 часа. Аз имах кислородна маска, за да подавам кислород към плацентата, да не се мъчи бебчо. Бях изтощена. Сестрата каза, че ще се обади на докторката да решат какво да правят – да наливат окситоцин за сгъстяване на контракциите, да използват вакуум за изваждане на бебето или да се премине към спешно секцио. Молих се системата да заработи и бебчо да си излезе естествено. В 4,50 ми сложиха система и към 5,20 контракциите станаха на през 2-3 мин. Напъвах и се молех. В 6,10 сестрата ми каза да спра да напъвам и че ще извика екипа. До 2 мин. в стаята се появиха докторката ми, 2 неонтолози, 2 сестри и 2 санитарки. Докторката ме прегледа и ми каза кога да напъвам. На 4 контракция, след 4 напън тя ми каза да спра и да си почина, но аз усетих неистово желание да напъна още веднъж и с този напън в 6,26 бебчо излезе. Изпитах невероятно облекчение и празнота в същото време. Отрязаха му пъпната връв, но той не изплака. Вцепених се, развиках се какво ставе с детето ми, защо не плачe. Веднага го поеха неонтолозите и след 10-15 секунди Иван изплака, а с него изревах и аз. Тези секунди бяха най-дългите и ужасни в моя живот. С всеки негов рев ревях и аз и не можех да извърна поглед от него. Само видях, че док ме шиеше, но нямаше болка, а само копнеж да си гушна детето.  Дадоха ми го след минута и оттогава не сме се разделяли.  Засука след 30 мин за малко, а първото му истинско сукане беше към 3,20 следобяд.  Тате влезе и си видя детето 3 мин. след раждането. Нямаше по-щастливи от нас в този момент, само ние си знаем през  какво сме минали, за да имаме това съкровище.  Сега ми помага много, ама много, това е друг, коренно различен мъж! Дори през бременността ми не е бил толкова мил и внимателен!!! Давам им време да се опознават, да си се гушкат , а аз си върша домакинската работа.
             Сега ако трябва пак да раждам съм съгласна веднага, не беше трудно, просто изморително и изтощително. 3 часа след раждането станах да се раздвижа и от тогава не сядам, чак не мога да се позная, чувствам се толкова дейна и работоспособна. Само ми липсва съня, ама един ден и аз ще се наспя.