Боядисваме Великденски яйца в очакване на ЮНСКИ слънчеви деца. - тема 11

с -3,75 съм и на двете очи, но диоптърът не е чак толкова определящ, една приятелка роди нормално с -5,50. Доколкото разбрах, има евентуално (но много рядко случваща се) опасност от отлепяне на ретината, която в нашия случай зависи както от диоптъра, така и от напъните (много било важно да напъваш правилно). Не се притеснявай, ще видиш, че и при теб ще е наред всичко стискам палци! Да кажеш после какво е дал лекарят като становище

засега и аз ще раждам в Токуда. От вчера ми се наложи да си избирам нов лекар, инак бях при Лазарова. Снощи четох, четох, накрая си харесах 3ма, изброявам ти ги по ред на предпочитание: д-р Илиев, Кирякова и Герганова. За д-р Маркова нищо не мога да кажа, не съм се информирала за нея. Четох за Кръстанова много лоши отзиви, та не бих ти я препоръчала. Ти сигурна ли, че Маркова се казва? Никаква информация за нея не намерих в нет-а. 

и ние с пазаруването сме доста назад нямаме нищо освен шапчица, комплект за изписване и капарирана количка но да ти призная въобще не съм се запритеснила, нито пък ме е яд на себе си. Багаж за болницата се събира/купува/ за един ден (според мен), козметика за беба, памперси, се купуват за един ден, стига да знаеш какво точно искаш, добре е да сме се ориентирали горе-долу за кошарка и матраче. За дрешки предполагам не е чак толкова лесно и бързо, но ние тук имаме огромно предимство – с 2та ми племенника, нищо, че са мъже и двамата сестра ми ми била събрала един кашон с дрехи и няма търпение да се отърве от него  стерилизатор, помпа, пак от нея ще взема. Много се надявам да си кърмя без проблем. А и все си мисля, че ако се забрави нещо, все може да се измисли в движение.

голяма си ми сладурана! Ще се повторя доста с другите мами (Edna_Me4ta, Hailie, Bubentseto, I believe I can fly), но какво да направя като, че някои неща все едно аз съм писала. Напълно нормално е да се притесняваш и да те обзема тревога, това притеснение всеки го носи в себе си, макар по различен начин да го изразява и чувства. Всеки се чуди дали ще е добра майка, ще се справя ли така, както тя иска и очаква, и какво ли още не – но това са толкова нормални неща надали пътят ни ще е винаги гладък, със сигурност ще срещаме доста препъни камъчета, важното е да не се поддаваме прекалено на емоцията, за да успяваме да реагираме и разсъждаваме адекватно; важното е с ММ да си се подкрепяте един друг, независимо от мешащите се и „много компетентни“ роднини, да се обичате и уважавате, и ще видиш как нещата малко по малко ще си се нареждат. Поне аз така си го представям при мен притеснението по-скоро идва именно от факта, че съм прекалено емоционална, а не бива… сега не знам заради хормони ли, какво, мога да се разрева буквално от всяко едно нещо  сериозно ти казвам. Предимно си рева за хубави неща, ето ти пример: „чета за раждането, кое, как, накрая в едно изречение написали нещо от сорта на: „…и сега, починете си малко и се порадвайте на това Божие творение, на което току-що дадохте живот…“ – и веднага ми се пълнят очичките със сълзи. За парите – повярвай ми, ако тръгнеш да правиш бебе с мисълта „достатъчно ли сме осигурени финансово“, ще почнеш да го отлагаш много във времето. Толкова много хора познавам, които се справят без проблем с наистина малко финансови възможности. А за годините мила,… имаш ли си на идея колко много жени искат да са на твоето място. Повярвай ми! И на мен ми се ще да съм на твоите години, а не на 31, но 1. и при мен така се случи, че по-късно срещнах моята половинка, 2. Отне ни около година да забременеем. И аз всеки ден благодаря на Господ, че ни помогна, защото ако трябваше да се осланяме на лекарите, с който се консултирахме, цитирам „няма начин да забременеете, освен инвитро“. Но това е друга тема на разговор. Още много неща мога да изпиша, но и без това гледам, че съм прекалила  извинявай, ако съм ти досадила, просто приеми притесненията за нещо нормално, но не им отдавай такова значение, а се радвай на малкото сладко съкровище, което сте създали с толкова любов и желание Повече кураж, спокойствие, търпение и увереност! 

Мамчета, гледам никой нищо не предлага, то надали ще ни е удобно на всички конкретен ден и час, но аз ви предлагам точно така да процедираме, че в противен случай ми се струва, че нищо няма да измислим/организираме. На мен сякаш ми е по-удобно през седмицата, та ви предлагам да кажем ден и час, и да видим колко мами ще се включат. В този ред на мисли, какво ще кажете за: 01.06.(петък), напр: 16:00, къде, къде, някъде на по-централно място: напр. на Попа или пък на някоя спирка на метро (Сердика). Аз много кафетата и заведенията не ги знам из София, така че по-скоро вие предложете.

групичката му от дг спечели първо място в театрален конкурс под патронажа на недялко йорданов, бях на една ръка разстояние от този велик творец...чувствам се толкова заредена:)