Светлината на моя живот в Индия 25.04.15г.
„Какво говориш, не съм тръгнала да се омъжвам.”
Мена:
„Извинявай, напоследък само сватби са ми в главата..”
Мишри и прави забележка за шегата а тя я праща набързо да донесе саритата да си избере.
Мена:
„Извинявай, за казаното преди малко, на аз наистина си мисля за вас двете с Пари. На практика ти я отгледа сама. Защо да няма някой до теб, който истински да те уважава.”
Мишри носи дрехите и Мена започва да се пазари под предтекста че ще и ги даде евтино ...само десет хиляди рупии..
Мишри:
„Значи десет хиляди рупии.. толкова май ти струват педикюрите, прическите и масажите в салона на леля.. но тя стотинка не ти е взела за тях – Мена и прави знак да мълчи .
Мена:
„Да, да права си..за това ще ти ги дам само на половин процент печалба..” Мишри е доволна а Емили и благодари за жеста. През това време Мохит вече е довел Пари пред магазина..Емили:
„Ако може да са готови един ден предварително, за да няма притеснения в последния момент.”
Мена и обещава още вечерта да и ги прати. Пари чува целият разговор и си тръгва разтроена от думите на баща си ...-„ Виждаш, че вече се подготвя, сега убедили се сама, че не лъжа.” Той я настига и и казва..-„ Не се сърди на майка ти за това, аз и семейството ще сме до теб.” Пари нищо не му отговаря, но е много разтроена.
Вечерта всички са се събрали в дневната да дадат всеки своя дял за месечните разходи на Сантош. Викрам пръв и дава пари, а след него и Емили също. Мена:
„Ти никога не пропускаш да дадеш пари, нищо че не ти е лесно да издържаш трима..”
Сантош:
„Престани да гледаш в паницата на другите..в момента Мохит не работи, но тук сте вие и Сурадж, ще се справим някак си..”
Сурадж:
„Майко ще те помоля този месец, да дам парите по-късно.”
Мена:
„Какво,.. такова нещо до сега не се е случвало. Трябва да е станал голям проблем..”
Сурадж:
„Да, аз всъщност отделих пари за рожденият ден на Вед, нали ще бъде в „ Сурадж хотел”.
Сантош му кимва с глава че разбира а Мена..:
„Не знам дали да го направите в толкова голям хотел..:
Сантош:
„Сурадж има право да си изберат където искат да бъде тържеството. Ти да не би да питаш Сандия и Сурадж когато решиш да си купиш злато или нещо друго. За това ви казвам, че ще се напънем и ще изкараме месеца и без парите на Сурадж.” Той обаче има предложение:
„Решил съм да се съберем цялото семейство на тържеството..”
Всички се радват за поканата, но Сантош ги спира:
„ Какво ще правим на детско тържество, това не е семейно събиране. Нали Мишри и Голу ще бъдат там. Това е напълно достатъчно.”
Мена пита Сандия как се съгласила за хотела - „Аз разбрах в последствие..” Мена и казва как така Сурадж не я е попитал - „ Достатъчно е, че и Вед и Сурадж знаят какво правят, това ме прави щастлива.”
Децата опаковат подаръците за рожденият ден и Голу вече си мечтае за голямата торта а Пари казва на Вед:
„Чичо направи толкова много неща за теб, заслужава голямо уважение и благодарност от теб, трябва да го направиш много щастлив и да го накараш да се гордее с теб.” Вед и отговаря, че е така но не знае какво да направи. Голу го пита дали Ванш ще дойде..”Не , даже ще ходи в Джейпур.”
Мишри:
„На тържеството ще дойдат всичките ти съученици, ами ако разберат че си излъгал..”
Вед:
„Когато беше в училището, много се притеснявах, но той се представи добре. Сега като отидем в хотела си мисля, че никой няма да пита пак за него, какъв е сладкар или собственик на хотел.”
Сандия идва при тях да провери дали са опаковали всички подаръци и Вед я пита:
„Подготвих подаръци за всички..Пари, Голу, Мишри..но нямам подарък за най-добрият си приятел.”
Сандия и децата се чудят за кого говори:
„Моят най-добър приятел е татко, а нищо не съм му подготвил за подарък„
Сандия е на седмото небе от щастие:
„Аз ще ще се погрижа за подаръка на баща ти...” мислейки какъв да бъде и хрумва идеята да звънне на учителката и да помоли за есето на Вед, което е написал за Сурадж.
През това време в Пушкар, на Ванш също му честитят рожденият ден. Всички го поздравяват а Анкур го пита какво ще си пожелае...” Има една много голяма молба, да си бъда със семейството за рожденият ми ден. Моля те татко.”
Анкур го гледа уж сърдит, но му казва че е съгласен да са заедно. Булбул и Анкита заедно с Ванш са щастливи и му благодарят за решението.
На сутринта цялото семейство е пред молитвения олтар за благословията на Вед от Сантош. Всички го поздравяват той се се покланя на всеки един от тях в знак на уважение. Сантош взима два конеца вместо един мислейки си за Ванш. Връзвайки ги наръката му обаче, Вед я пита защо винаги на другите връзва по един а на него винаги два. Всички се гледат мълчаливо, но само Арун се сеща какво да отговори на Вед – „Баба ти толкова много те обича, че един конец не и стига, любовта и е двойна за това..” Пред олтара остават Сандия със Сурадж и Чоту. Сурадж се навежда да поздрави Вед и в този момент Чоту набира телефона на който от другата страна Булбул държи телефона на Ванш да слуша и той.
„Днес е голям празник, честит рожден ден. .искам да знаеш, че връзката ни винаги ще бъде силна, дори когато сме далече един от друг.” Ванш слуша с интрес а Сандия също го благославя и му казва, че много го обича. Вед ги оставя а в този момент се чува гласът на Ванш които им благодари и им казва, че ги обича всичките. Сандия към Сурадж:
„Но това беше гласът на Ванш..”
Чоту:
„Да така е, аз не съм от семейство Рати, за това съдебната заповед не важи за мен. Няма закон който да може да забрани детето да чуе благословията на родителите си макар и от разстояние.”
Сандия приготвя Вед за училище, а той няма търпение да разбере какъв е подаръкът за баща му. А Сантош и Мена пътуват за среща с адвоката:
„Ще измислим нещо майко, не се притеснявай. Щеше да е много хубаво нашият Ванш, поне за празника да беше при нас у дома.”
„Празника ми ще е в хотела, баща ми се погрижи. Но аз съм малко притеснен.”
Ванш:
„И защо, баща ти е направил всичко, за какво се притесняваш.”
Вед го пита дали ще дойде и той на рожденият ден – „Съжалявам, но аз ще празнувам със семейството си. Баща ми е подготвил специален подарък за мен, ще бъде изненада...а това на ръката ти какво е.”
Вед:
„Това е конец за предпазване, твоята баба не ти ли е сложила..”
Ванш:
„Аз нямам баба..”
Вед си сваля единият конец и му го връзва – „Сега ще имаш и ти, да те пази.” Ванш го гледа с благодарност. А учителката му носи диска с есето за Сандия.
Мена пита адвоката какво е измислил за да им помогне
„Има начин да върнем, детето при вас. Ако докажем, че родителите не полагат достатъчни грижи за него и впоследствие докажем, че не е доволен от тях, имаме шанс да спечелим делото.”
Мена се обръща към Сантош – „ Чу ли какво каза той, значи сега само трябва да измислим как да стане.” Сантош и Мена вече мислят за план.
[/i][/b]
Миха, благодаря ти от сърце за невероятния превод! Страхотна си ... Епизода беше чудесен, но тези моменти най-много ми харесаха ... Толкова беше чувствена сцената с пожеланията на Сурадж и Сандия - Ванш ги слушаше много развълнувано ... Накрая ми напълни душата като им благодари и им каза, че и той много ги обича ... Сурадж и Сандия веднага разбраха, че това е Ванш и се развълнуваха ... Браво на Чоту и Булбул - страхотна идея. Много добре го измислиха ... Хареса ми супер много и как двамата братя си говореха и Вед отвърза единя от двата конеца и го завърза на ръката на Ванш ...