Светлината на моя живот - Тема 2

                      Епизодът започва с разговора на Мена и Емили в магазина..Мохит си казва, че ще говори с Пари, понеже това  е удобен момент да  я злепостави . Емили на Мена:
            „Какво говориш, не съм тръгнала да се омъжвам.”
Мена:
          „Извинявай, напоследък само сватби са ми в главата..”
Мишри и прави забележка за шегата а тя я праща набързо да донесе саритата да си избере.
Мена:
          „Извинявай, за казаното преди малко, на аз наистина си мисля за вас двете с Пари. На практика  ти я отгледа сама. Защо да няма някой до теб, който истински да те уважава.”
Мишри носи дрехите и Мена започва да се пазари под предтекста че ще и ги даде евтино ...само десет хиляди рупии..
Мишри:
          „Значи десет хиляди рупии.. толкова май ти струват педикюрите, прическите и масажите в салона на леля.. но тя стотинка не ти е взела за тях – Мена и прави знак  да мълчи .
Мена:
           „Да, да права си..за това ще ти ги  дам само на половин процент печалба..”  Мишри е доволна а Емили и благодари за жеста. През това време Мохит вече е довел Пари пред магазина..Емили:
         „Ако може да са готови един ден предварително, за да няма притеснения в последния момент.”
Мена и обещава още вечерта да и ги прати. Пари чува целият разговор и си тръгва разтроена от думите на баща си ...-„ Виждаш, че вече се подготвя, сега убедили се сама, че не лъжа.” Той я настига и и казва..-„ Не се сърди на майка ти за това, аз и семейството ще сме до теб.” Пари нищо не му отговаря, но е много разтроена.

                              
                         Вечерта  всички са се събрали в дневната да дадат всеки своя дял за месечните разходи на Сантош. Викрам пръв и дава пари, а след него и Емили също. Мена:
          „Ти никога не пропускаш да дадеш пари, нищо че не ти е лесно да издържаш трима..”
Сантош:
          „Престани да гледаш в паницата на другите..в момента Мохит не работи, но тук сте вие и Сурадж, ще се справим някак си..”
Сурадж:
          „Майко ще те помоля този месец, да дам парите по-късно.”
Мена:
          „Какво,.. такова нещо до сега не се е случвало. Трябва да е станал голям проблем..”
Сурадж:
          „Да, аз всъщност отделих пари за рожденият ден на Вед, нали ще бъде в „ Сурадж хотел”.
Сантош му  кимва с глава  че разбира а Мена..:
          „Не знам дали да го направите  в толкова голям хотел..:
Сантош:
          „Сурадж има право да си изберат където искат да бъде тържеството. Ти да не би да питаш Сандия и Сурадж когато решиш да си купиш злато или нещо друго.  За това ви казвам, че ще се напънем и ще изкараме месеца и без парите на Сурадж.”  Той обаче има предложение:
        „Решил съм да се съберем цялото семейство на тържеството..”
Всички се радват за поканата, но Сантош ги спира:
         „ Какво ще правим на детско тържество, това  не е семейно събиране. Нали Мишри и Голу  ще бъдат там. Това е напълно достатъчно.”
Мена  пита Сандия как се съгласила за хотела  - „Аз разбрах в последствие..” Мена и казва как така Сурадж не я е попитал  -  „  Достатъчно е, че и Вед и Сурадж  знаят какво правят, това ме прави щастлива.”

                              
                         Децата опаковат подаръците за рожденият ден  и Голу  вече си мечтае за голямата торта а Пари казва на Вед:
             „Чичо направи толкова много неща за теб, заслужава голямо уважение и благодарност от теб, трябва да го направиш  много щастлив и да го накараш да се гордее с теб.” Вед и отговаря, че е така но не знае какво да направи. Голу го пита дали Ванш  ще дойде..”Не , даже ще ходи в Джейпур.”
Мишри:
           „На тържеството ще дойдат всичките ти съученици, ами ако разберат че си излъгал..”
Вед:
            „Когато беше в училището, много се притеснявах,  но той се представи добре. Сега като отидем в хотела си мисля, че никой няма да пита пак за него, какъв е сладкар или собственик на хотел.”
Сандия  идва при тях да провери дали са опаковали всички подаръци и Вед  я пита:
            „Подготвих подаръци за всички..Пари, Голу, Мишри..но нямам подарък за най-добрият си приятел.”
Сандия и децата се чудят за кого говори:
            „Моят най-добър приятел е татко,  а нищо не съм му подготвил за подарък„
Сандия е на седмото небе от щастие:
           „Аз ще ще се погрижа  за подаръка на баща ти...”  мислейки какъв да бъде и хрумва идеята да звънне на учителката и да помоли за есето на Вед, което е написал за Сурадж.
            През това време в Пушкар, на Ванш също му  честитят рожденият ден. Всички го поздравяват а Анкур го пита какво ще си пожелае...” Има една много голяма молба, да си бъда със семейството за рожденият ми ден. Моля те татко.”
Анкур го гледа уж сърдит, но му казва че е съгласен да са заедно. Булбул и Анкита заедно с Ванш са щастливи и  му благодарят за решението.

    
                        Сандия приготвя Вед за училище, а той няма търпение да разбере какъв е подаръкът за баща му.     А Сантош и Мена пътуват за среща с адвоката:
„Ще измислим нещо майко, не се притеснявай. Щеше да е много хубаво нашият Ванш, поне за празника да беше  при нас  у дома.”

                  

                                                         
[/i][/b]

Вед се разхожда  със съучениците си и Мишри, и виждат празничните  зали. Мишри влиза в тази на Вед и остава очарована. Навсякъде има балони, и други красиви декорации,  а в другата зала вече разглеждат децата и не могат да се нагледат на декорацията.  Тя е по-богато украсена с повече балони има и цветни лампи. Мишри си казва.. – „Не е честно този Рахул да има такава зала,  чичо толкова много се постара. Но  Вед си има Мишри..”  Излиза от вън и вижда табелките на които пише коя зала за кой рожден ден е. Мишри вижда, че този  на Рахул е от шест и половина, тоест с един час по-късно от този  на Вед...” Това означава, че ние ще сме си тръгнали докато почне това на Рахул.”  Сменя табелките на залите ..

                                 

                          Мена си  похапва сладко ладо а Сантош губи търпение да я чака:
„Нали знаеш, че работа имаме да вършим.”
Мена:
              „Знам, но не мога без храна. Като хапна и мога да хвърча,  такава енергия ми идва.”
Сантош:
            „Ти помисли, за някакъв план за действие..”
Мена:
                „Имам вече готов, ще отидем в къщата на Анкур,да проучим как живее за да намерим някакво слабо място.”

                              
                         Мохит седи  в дневната и закусва заедно с Пари а Емили ..
„Къде е Енджили, защо не я виждам вече в салона..”
Емили:
                „Тя не работи вече при мен, изникна и нещо друго.”
Пари:
                „Защо не си ми казала, че Енджили е напуснала. Вече не ми казваш всичко.”
Емили:
               „Щях да ти кажа ако беше нещо важно, преценила съм че няма нужда да си пълниш главата  с ненужна информация. Сега трябва да се съсредоточиш върху изпитите.”
Пари и казва,  че просто е попитала. А Мохит допълва, че няма нужда да и се кара за такова нещо...и си мисли наум.. – „Ах Емили започна се вече, малко по малко губиш доверието на Пари.”
                              
                         В хотела им казват, че вече могат да влезнат в залата. Всички отиват и се ориентират по табелката от вън,  Мишри е щастлива от факта, размяната се е получила. Вътре вече всички са в разгара на тържеството. Вед е щастлив и казва на баща си, че всичките деца му благодарят и той също е благодарен. Дори има фотограф който им прави снимки за спомен. Сурадж си мисли.. – „ Какво повече може да зарадва Вед от това което е тук.”
Сандия  също пристига след като е ходила да подготви диска с есето...”Толкова е хубаво всичко, браво на теб Сураджи..но изглежда че е доста скъпо, какви ли жертви си направил за да стане. Трябва да говоря с теб, непременно.”

                                      
                                 През това време в Аджмер Сантош и Мена са се скрили в близките дървета и гледат подготовката в градината за рожденият ден на Ванш. Булбул и Анкита подреждат последните ястия а Ванш си играе с голяма надуваема играчка. Мена показва на Сантош точно къде е Ванш и двете са щастливи , че го виждат в този момент и му се радват от далече. Ванш не може да повярва колко неща са му приготвили и благодари на майка си а Булбул му  казва.. – „А за мен няма ли благодаря.”  
Мена я чува ..” Майко виж това  трябва да е Булбул. Колко е пораснала и в какво момиче се е превърнала.   А в ушите на Сантош кънтят думите и, като малка в детската и стая преди години когато и казва...” Защо да не може да се дава дете, нали леля ти даде бъбрека си, защото те обича.”   Пристига и Анкур щастлив от богата трапеза, но Анкита има други планове:
             „За теб има друга храна, ще ядеш само диетични ястия.”
Мена:
            „Виждаш ли майко, Анкита не дава на мъжа си да се храни като хората. С какво ли храни Ванш.”
Анкур и казва, че не е честно да яде трева и храна за момичета. Ванш и Булбул обаче използват че тя влиза вътре и пълнят чинията на Анкур . Излапва я набързо и скришом ,а Сантош ги гледа и се радва на Ванш.. – „Виждаш ли, скришом без да види майка му, бърза да го нахрани .”
Мена:
               „Права си, но тя не е майката, и етървичката знае как да възпитава..имам идея, чакай ме тук а Менури ще дойде след малко.”  Покрива си главата със сарито и тръгва нанякъде. Сантош гледа Ванш и си мисли..- „Господ да те благослови, да си все така добър като сега. Дано скоро да си вече при нас с божията помощ.”