Всяка община с нейните си правила. Във Варна за яслата искаха и на бащата документи и можеше с настоящ адрес, но за градината искат само на единия родител документи, платени данъци и постоянен адрес.
Вчера решихме да си направим семеен ден и ходихме по магазини и накрая на плаж, изненадващо почти без инциденти. В единия магазин едното прави сцени в другия другото ама трябва да свиквам,че братовчедка ми завърши вече и няма бавачка даже и до магазина да отида сама. На плажа след лека драма и двамата свикнаха и си поиграха доста, бяха изненадващо послушни, нямаше много гонене на деца по плажа и викане.
Сега да се пооплаквам, че то друго не ми остана май
След като миналата седмица всички се тръшнахме от стомашен вирус (толкова болна не съм била от детските си години) и чак ММ се наложи да взема болничен да ни гледа, а после братовчедка ми да идва по-рано за изпит да помага, сега сме контактни с варицела и ако и от това се разболее някой мисля да извърша ритуално самоубийство.
В сряда има тържество в яслата и нямам търпение и аз да отида един път, че всички други тържества ги изпускахме по болест. А в петък чакам резултатите за градината да видим дали и този път Иво ще има късмет с числата както в Пловдив. После ще видим кой кога и къде ще тръгва на градини и ясли, че аз съм на очни началото на септември, а все още съм оптимист края на август да им спретна и кръщене
Виж целия пост
Вчера решихме да си направим семеен ден и ходихме по магазини и накрая на плаж, изненадващо почти без инциденти. В единия магазин едното прави сцени в другия другото ама трябва да свиквам,че братовчедка ми завърши вече и няма бавачка даже и до магазина да отида сама. На плажа след лека драма и двамата свикнаха и си поиграха доста, бяха изненадващо послушни, нямаше много гонене на деца по плажа и викане.
Сега да се пооплаквам, че то друго не ми остана май
След като миналата седмица всички се тръшнахме от стомашен вирус (толкова болна не съм била от детските си години) и чак ММ се наложи да взема болничен да ни гледа, а после братовчедка ми да идва по-рано за изпит да помага, сега сме контактни с варицела и ако и от това се разболее някой мисля да извърша ритуално самоубийство.В сряда има тържество в яслата и нямам търпение и аз да отида един път, че всички други тържества ги изпускахме по болест. А в петък чакам резултатите за градината да видим дали и този път Иво ще има късмет с числата както в Пловдив. После ще видим кой кога и къде ще тръгва на градини и ясли, че аз съм на очни началото на септември, а все още съм оптимист края на август да им спретна и кръщене
някои.Дени като види,че времето е такова и направо издивява в нас и все навънка иска.Тази вечер като спря му обух гумените ботуши и го оставих да пошляпа из локвите.
Много е тъпо от страна на бившият ти ММ да не иска да има контакт с детето. Ако не иска да бъде с теб- добре, но Дени му е син- кръв и плът....това не мога да си го представя. Кураж мила и се надявам да срещнеш някой в живота, който да ти бъди опора и Дени да намери в него истински баща (макар и не роден) 
и в Зорница ... малко по-далече от яслата сега, което значи че пак с кола трябва да се придвижваме ... поне още 5 години 
