Обичаме се като птички и пчелички и се радваме на две чертички!-мами над 35

  • 22 548
  • 720
# 465
Е нали казах че поне ще ви чета Grinning

Отношенията с роднините са ми прекрасни. Всеки си има неговите кусури. Но аз никой за нищо не съдя. На това се опитвам да науча и ММ, ама той не прихваща. Що брат му не му се обаждал.
Ако искам да чуя някой му се обаждам. Не броя кой колко пъти се е обадил. Защо техните давали пари на брат му. Проблема е между техните и брат му. Така че него какво го вълнува. Така са преценили хората така са направили. Да ама ние сме щели да ги гледаме. Да така е. И с това нямам проблем. Ще ги гледам. И свекъри и майка и баща. Всичките ще гледаме ние - така че сега се радвам , че са живи и здрави.

С това отношение към живота си живея чудесно и се радвам на добри взаимоотношения с всички.

Колкото до пазенето на детски дрехи и играчки. Нищо не пазя. Каквото мога продавам, по-хубавите раздавам, а други подарявам. Смисъл в пазене не виждам.
Виж целия пост
# 466
Свекито пък държи да взема поне част от дрешките на ММ. Да, хубав памук са, ама са от преди 33 години и са само бели  Joy
Виж целия пост
# 467
Peru, моята свекърва на изписването на детето ми донесе дрехите от изписването на ММ.
Жилетка и шапка изплетени ръчно от нейната свекърва. Нищо че ММ е лятно бебе.

Благодарих, смених целофанчето с плик. Прибрах в гардероба за една година. След това с разни други неща изпратих в кашон на тавана.

За 5 години успях да я науча, че дрехи на детето не трябва да купува. Ако все пак я влече да го направи..Бенетон е нейният магазин.
Сега нямам никакъв проблем сина ми има страхотни анцузи (за нея това е подходящата дреха) за пари които аз не бих дала. Така, че всички са щастливи.
Виж целия пост
# 468
Честито на патерица на Мартиновците, да са живи и здрави!

Да споделя и аз за късното майчинстов - наистина е по-осъзнато. Моя приятелка, роди първото си дете на 22. След 16 години роди второто. Та тя ми сподели следното: няма нищо общо, първото само гледах на коя баба да го хвърля и аз да хукна я на дискотека, я на бар. С второто беше друго, стоях си в къщи, предпочитах аз сама да си го гледам, кърмих по-дълго, въобще по друг начин стоят нещата.

Относно роднините, винаги съм казвала, че тях човек не може да ги избира и трябва да е максимално търпелив, за да се запазят добрите отношения. С моите проблеми нямам, но с тези на ММ нещата стоят по малко по-различен начин..... Иначе е много гадно да гледаш как родителите ти остаряват, особено някой да е болен. Има моменти, в които колкото и да искаш да помогнеш, не става.... възрастовите изменения, съчетани с някои болести толкова променят човека, че направо се чудиш как да комуникираш с него..... от собствен горчив опит говоря.

Дрешки не пазя, моята племенница роди 8 месеца след мен, пак момиче, та всичко давам на нея. Тя пък от своя страна ги дава на етърва си, която има още по-малко бебе. И много се радвам, че има кой да ги износи, иначе е грехота да се изхвърлят почти новички неща.
Виж целия пост
# 469
 ooooh! каква тема сте зачекнали  ooooh!
На мен единствено ми е мъчно че нашите ги оставихме сами и заминахме по света със сестра ми ! А мама само занас живее ! Добре че са още млади, не знам как ще го мислим за в бъдеще ...
Виж целия пост
# 470
Хоупче, не става въпрос за съдене ...
Болно ми е, че вместо да си гледат спокойно старините, да се радват на децата и внуците си, те все си намират за нещо да се фръцнат и да се правят на сърдити. Майка ми изобщо не е добре, и въпреки всичко си вгорчава сама на себе си живота. А татко се чуди на кое от всички слънца в орбитата си да се кланя. 
Виж целия пост
# 471
 tanzu това е техният живот. На теб може да не ти изглежда логично но за тях може да е.

Затова казвам, че всеки има право да е щастлив по своему.

Баща ми от 20 години има проблеми със сърцето. Два пъти го връщаха от онзи свят - буквално. Има наднормено тегло и едвам ходи. Казха му да отслабне, да спре да работи. Работи като вол, също толкова яде и пие. От моя гледна точка мисля, че той се самоубива бавно. От негова гледна точка , той се чувства щастлив така.
Коя съм аз та да му определям колко да е щастлив. Обичам го точно такъв какъвто е.
Виж целия пост
# 472
Снимката с мама беше жокера ..... амо пък вие по друго ме разкрихте Wink Да не се чуда, дето преди време вика една жена по мен и се оказа, че ме помни дето сме били съученки от 1 до 4 клас.
На мен ми е трудно емоционално с остаряването на баща ми.
Скрит текст:
Много бавно почва да мисли, свикнал да командва и сега като не може това го депресира, измисля някакви дългоопашати само и само да е той отгоре. Разсърдила му се братовчедка ми, дето не сме й били казали, че сестра ми чака бебе. А тя просто не искаше да казва на никой от роднините - няма отношения с тях и съответно няма причина да го прави. Той като почнал да й обяснява, че имала трудно бременност, трудно раждане, че била много притеснена .... дрън, дрън. Хем му казвам да не говори такива неща. Не, той си е наумил нещо и край. Какво му пречи да каже истината? Робува на това "какво ще кажат хората".Снощи - аз трябва да кажа на сестра ти, че майка ти нея успя да я кърми само 6 месеца и тя трябва да внимава какво яде. Ама остави я да се оправя. Нито ще й помогни като знае това, нито е малка да не си направи сметката какво ще яде. Аз, майка ви като почина и станах и майка и баща. Бре джанъм, само баща си. Не се бутай където не ти е мястото. Нещо припалих. Обаче ми е по-скоро болно за него като изпадне в това състояние на духа.
Виж целия пост
# 473
Много се извинявам, че нахлувам само за да си задам въпроса, но някой яко има инфо за д-р Иванов от КИРМ Плевен нека да ми пише Ще чета довечера Hug
Виж целия пост
# 474
Хоуп, права си, това си е техния живот. Аз се отказах да опитвам да разбера това или онова. Да си живеят както им е удобно и както намерят за добре. НО да не ме занимават с глупости като ми се оплакват един от друг или от сестра ми.
Скрит текст:
Майка ми сега ми звъни -приспала малкия и да ме чуела... Добре съм, нали, айде чао...
В момента моя апартамент им пречи до безсъзнание - апартмент в центъра на Варна, който спокойно може да се даде под наем и с наема да си помагат финансово. Не, сега им пречи и искат да го продават... Нямали време, нямало наематели... Е, аз не мога да се занимавам с отдаване под наем от 2500км. Разбрахме се това да е техен ангажимент когато заминавах, но ето, тежи им. ОК, продавайте.
Баша ми налита на алкохол по всякакви поводи. Понякога оставам с усешането, че просто си търси повод и си го намира - така успява да дразни майка ми и намира някакъв криворазбран отдушник за болката която трупа върху себе си, зашото е нешастен с майка ми, но не му стиска да я остави. И ми е мъчно и ми иде да го ритна... А като е пиян, изобшо да не ми се вясва пред очите и д ане чувам ох и ах 3 дни след това... Та, и на мен ми е трудно с остаряването на баша ми...
Виж целия пост
# 475
Аз със сестра ми се разбирам повече от добре, и с девера нямам проблеми.Криво ми е, че етървата  не ни чувства близки, децата се виждат рядко.
Болно ми е, че с майка и свекървата  се отдалечаваме.Както казва Дарето остаряват и сякаш не гледат на света около тях със същите очи.Майка е много добре в сравнение със свекървата, която вече се плаша, сякаш няма реална представа за случващото се.Говориш й нещо, питаш - тя само каквото си е наумила, това говори.Няма диалог, сякаш ако нещо би я развълнувало го игнорира. На мен ми тежи, че вече няма какво да си говоря с нея.С майка още откарвам по 40мин по телефона  Mr. Green. Да са ми живи и здрави и двете, ама не ни останаха общи занимания.
За детските дрехи - раздавала съм, има и по кашони при майка.Бебета да има нищо от никой не чакам, ако мога да зарадвам аз някого - подарявам.
Скрит текст:
Коте не продавай прибързано  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 476
Ава,
Скрит текст:
не знам какво да правя. Надуват ми главата непрекъснато с този апартамент и как им пречи. Не мога сега с това да се занимавам, нито пък искам да се занимавам с това ако отидем с бебето лятото малко да постоим на слънце. А знам, че ше ми стъжнят живота  Tired и ше се изпокараме. Баша ми има пълномошно да го продава, а майка ми мира няма да има докато не го продаде и не изхарчи всички пари... Баша ми го е купил с пари, изкарани с тежък труд далеч от нас... Държеше да ми го прехвърли от страх, че майка ми няма да ми даде и стотинка ако нешо се случи с него... Аз не го чувствам като "мой", дори откровено го мразех доста време... Но продадат ли го, няма да има къде да отида, освен при тях на къшата, а на едно място с майка ми  #Crazy не си е работа. Бях там една седмица покрай инвитрото края на август, началото на септември... Няма такава отрова... 2 дни плаках като отидох в София...
А по темата за дрешките - аз не чаках от никого нишо. Но съм безкрайно благодарна на Мимчето и на Мира за нешата които ми изпратиха. Каквото ни липсва, ше си го купим.
Виж целия пост
# 477

За 5 години успях да я науча, че дрехи на детето не трябва да купува. Ако все пак я влече да го направи..Бенетон е нейният магазин.

Joy Joy Joy

И двата комплекта баби и дядовци решиха, че сама ще си избирам подаръците, а те ще се отчетат с пари. Количката и креватчето са от комплект 1, сега се чудя какво по-голямо да е от комплект 2.
Виж целия пост
# 478
Коте, на мен ми е позволено да се кося. Далеч съм от процедура и бременност. Ама ти не се огорчавай и не ги мисли тези работи точно сега. Щото ще ядосаш и госпожицата и ще те подритва от вътре ожесточено. Имаш време, като им тежи апартамента да му ударят ключа и да не го посещават. Като се роди и поокрепне бебка може да решите едно българско море да направите и тогава да обмислите ситуацията.
Виж целия пост
# 479
Танзу  Hug Тъжното е, че те сега ме занимават, въпреки, че ги помолих да не го правят...
Госпожицата вече ме срита, КЗ се засили нагоре и спирам да пиша по темата  Heart Eyes
Кей, браво на бабите и дядовците!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия