"ФЕВРУАРЧЕТАТА с грейнали лица ще се радват на великденски яйца!"

Позагубихме се, че бяхме в София, а там няма нет, после празници, после до Охрид и то мина един месец. Аз тотално се отчаях и вдигнах ръце - моето дете не мога д аго гледам както идеализирано си представях и сега е малко на самотек.
Зверчето от тази сряда официално започна да ходи сама, но още я е страх сама и не се пуска много много. Бърбори на китайски, вика Мамо с един гробовен глас като от хорър филм, не знам как се научи. Та аз съм Ма-мо, Ма-моу когато съм около нея, а като се няма вика сладко Ма-ма. иначе казва Та-те и мед й капе от устата, ама със същото настървение вика Ба-боу, а Де-де е едно напевно и миличко.
Храненето ни още е голям проблем - нищо с лъжица, като задължително трябва и тя мен да ме храни, нещо с ръка. Режът ни е мамата си джаста. Тъй като не яде по много според моите представи си се кърмим чинно по 5-6 пъти на ден, все преди заспиване и нощем си ме буди по 2-3 пъти, как и кога ще се отбиваме, ме е страх да си помисля. Иначе закусва в 9, а обядва в 4 и вечерята я я има, я не. Но повече не мога да я мисля. Вчера от 15:00 до 17:00 нон стоп мели нещо - та кюфте (така главно минава месото при нас) та пюре, за пръв път с охота, та салата зеле и морков, накрая баба й й даде сладко от боровинки и за капак фунийка от сладолед, понеже казах че сладолед няма да яде. Не че не съм й давала вече, ама баба й не трябва да знае.
Спи по никое време - към 11:30-12:00 и после понякога в 17-18 и след това е купон до 22-23. А преди си заспиваше в 20:30  липсва ми това време.
Та понеже не яде това, което аз си мисля, че трябва, ми е паднало пердето и й давам да опита т всичко. Не мога да се боря повече с всички, едната баба дава шоколад, другата шоколадово мляко, бисквити, еми реших, че след като ние ядем такива работи, детето няма как да се научи на друго.
Като порасне, като се научи да яде или като я тресне пубертета ще яде здравословно, евентуално, може би. 
Има известен прогрес с гърнето - поне сутрин след сън, като я сложа и се кефи като пишка и си вика браво
Зъби си имаме 9, на път е 2-ри долен кътник, ама те избиват по един месец тия проклети кътници. Не знам как ще ги преживея тия още 10 зъба.  четох че след кътниците може да има месец пауза преди кучешки и си мисля тогава да я отбия, ама да видим тя какво мисли 
Че и един стомашен вирус лепна и три дена бяхме скачени съдове, само преставаше да суче да сменям памперса.

Голяма веселба е качването по стълби.
А, както не исках да гледа телевизия, е познайте - взима си дистанционното и Ма-ма-ма, пуска си Маша и мечока, което ни е любимото.

Въобще аз каква я мислех, тя каква стана е при нас. Имаме си мнение за всичко и което не ни е по кеф, го отхвърляме с диви крясъци. Искрено се надявам това да е фазата на "ужасните двегодишни", че ако й е такъв характера, ще трябва да хваащм гората.