"ФЕВРУАРЧЕТАТА с грейнали лица ще се радват на великденски яйца!"

На миналата сцинтиграфя, дадох им го на анестезиоложката и сестрата буден, те ми го върнаха буден. Всичко ок, ух го малко че плака, ама докато са го боли сигурно. Нищо страшно. Обаче сега вече е голям и разбира. Доцентката (анестезиоложката) искаше аз и татко му да го държим, докато му сложат абоката. Ужас ви казвам. Такъв рев ревахме, и аз и малкия. Не могат да му намерят вена. 3 пъти го бодоха докато се намери читава веничка. Скъса се от рев малкия и аз с него. То не е за казване, ама ако знаете пък татко му колко плака навън... Защото не издържа да го гледа малкото как с мъчи, стана му лошо и го пуснаха да излезе от залата. Много ми дожаля и за него. Оказа се, че мъжете са много по-лабилни пред такива гледки. Не, че на мен не ми се късаше сърцето...   Как да е, сложиха му абоката, отидохме в залата за изследването и там ме караха да го държа на ръце докато му слагат упойката. (За да не се стресира детето, за това трябваше да го държа аз) Точно за 5 секунди ми се овеси в ръцете безжизнен. Страшна паника ме обзе, ама то било нормало. Ама аз от къде да знам, че било нормално   И ме накараха да изляза. Хубуу ама в паниката, забравих да му сменя пампата. Айде пак ме викат в залата, да сменям памперс. Ама как да му го сменя, като то ни мърда, ни шава. безжизнен направо, като кукла. Сменям аз пампа и рева с глас. Много ми се смяха (екипа), но ме успокояваха, че било нормална реакция, и всички майки така реагирали. Убеждаваха ме, че всичко е наред. И после пак ме изгониха от залата. 30 мин място не можех да си намеря, докато траеше изследването. А баща му жълт-бял от паника и стрес, ама се мъчеше да се държи на ниво. И сълзите му аха-аха да потекат, ама нали е мъж, държи се Мина всичко и ме извикаха в залата, понеже се събуждал вече малкия, че да съм при него като се събуди, да не се стресира детето и да не се травмира от непознатите хора. Бързо излезе от упойката, много бързо се съвзе и все едно нищо не е било. Весел и доволен, усмихваше се на всички. Наблюдаваха ни още около 30-тина мин, да види анестезиоложката дали всичко е наред и ни пуснаха да си ходим. Та, малкото не се стресира особено, ама аз и баща му каквото изживяхме.... не сиакм да се повтаря никога, ама никога! После обясних на анестезиоложката миналата година как сме процедирали и тя ми заобяснява, как тогава е била малък и не е разбирал. За това са ни изолирали нас, родителите, от ситуацията. Но се е голям и разбира какво се случва, за това тя държала да е с родителите си колкото може повече, за да не се травмира или стресира детето. Всичко е за доброто на детето, разбирам го, ама това, което ние преживяхме е просто.... как да е. Всичко мина, живи и здрави сме си у дома.

Аз не мога да си представя така един да удря друг ... та, какво остава за бебе ... Боже ... бездиханна останах за тези 2 мин., които гледах от 1 час клип ... То е Аушвиц, бре, хора ... И това е отработена практика - с едната ръка удря с юмрук и души ... с другата го завива и милва ... Това е психопат!!! И по НПК ще е с наказания най-много 5 години   Какви са тези закони не мога да разбера??? Не си го причинявайте - да гледате клипа