За пътуването и екскурзиите: вече мисля е по-трудно, но пък евтиният билет е голямо предимство. Из Европа най-дългият полет е около 3ч, все някак се преживяват. Ние много искаме да идем до Япония или на гости в Сингапур, но тези 12ч.ме плашат. Макар една от майките тук да ходи до Австралия- 2 полета по 12ч и оживя, на мен не ми се рискува. Ще купуваме после цели билети. Иначе досега сме летяли 12 пъти с нея и всеки път е по-трудно, в петък ми предстои сама да летя и ще и сваля песнички на телефона.
За гърнето: сигурно знаете, но пак да ви кажа, че децата на тази възраст не са готови за приучаване на гърне и всяко попадение е въпрос на дебнене или случайност. Засега те още нямат способността да задържат, най-напред започват да могат да контролират изхождането, по-късно-уринирането. Това се скучва между втория и трятия рожден де.Затова не се притеснявайте и не се ядосвайте-проста физиология. Още повече, че те трябва да разбират защо ги слагате там, иначе могат да се чувстват много объркани и това да доведе до негативни асоциации и до пълен отказ да ползват гърнето в бъдеще(защото някои споделят, че плачат). Сигурен знак за готовност е, ако вече осъзнават и дават знак като са свършили работата или най-добре преди да са напълнили памперса. От децата тук, с които сме всеки ден заедно (родени между декември и април) засега само едното (януарче) тупа памперса и казва "ако" след изхождане. Но тя така или иначе е малко генийче и изобщо не го приемам за част от нещата, които средностатистическите 16-месечни деца правят. Хубаво е, че сте упорити, но ако приемете, че по-принцип ползването на гърне и стоенето без памперс не е от нещата, на които нашите февруарчета са способни, може би ще ви е по-леко.
За кърменето, отбиването, преместване в самостоятелна стая искам да напиша отделен пост от компютъра, за да дам кураж на всички, които не виждате светлина в тунела и се чувствате така, както аз преди месец. Най-вече на Флауър, в чиито постове често се припознавам

оф, не знам как да му обясня, че боли? така силно стиска и дърпа, че сълзи ми текнаха. Раздразних се от безсилие, че не мога да се справя с този проблем. Махнах детето, казах му, че мама я боли, да не прави така. След малко пак го взех, то се гушна, и след 3-4 суквания пак...ядосах се , пак го махнах и станах. То пък се размрънка, че явно бях рязка, а то очакваше "играта" да продължи. Иде ми и аз да го ухапя, та да разбере какво причинява и че не е игра. Как да обясня..къде бъркам, мъчно ми е ...
)!

което в съчетание с хремата е КУПОНь. Не иска да яде, но най-странното е че снощи заспа за минута в 10 и се пробуди чааак в 6 за цоцкане. 
Алоу как да дам вода като детето иска успокоение? Същевременно нейното дете го кърмеше в адските жеги през 5 часа и не беше захранено.
Разбира се всяко детенце е различно, но Теди хич не е от кротките и все пак успявам да я усмиря в самолета
Признавам си обаче кърменето много ми помага. Ние се кърмим само нощем, но като пътуваме и давам да суче за приспиване. Не съм имала случай на другия ден да се сети пак да иска през деня, явно схваща че промоцията е само в пфу пфу (самолета), както тя му вика 
после се пуска по нея сама също. Абе растат тия деца