Невъзможност за установяване на диагноза вече 4 месеца

Здравей,
стискам палци и този преглед да покаже, че няма никакъв здравословен проблем, с тревожността ще се справите, това е по-малкото зло.
Колкото до въпросите за антидепресантите - да, запозната съм с посочените медикаменти, но пак подчертвавам, аз не съм психиатър, а психолозите не се занимаваме с предписване на лекарства, така че довери се на предписаното от вашия психиатър. Личното ми мнение е, че Есобел е много подходящ медикамент, активното му вещество е есциталопрам и обикновено повлиява чудесно при такива състояния (по-евтиният му и също толкова добър аналог е Алвоцитал) Не е от графата на по- силните антидепресанти (като например Анафранил), но повлиява много добре. Осезаемото действие се очаква около 20 дни след първия прием. Спазвайте стриктно предписаната схема за прием, започва се с минимални дози за "сприятеляване" с лекарството  , за да се избегне дискомфорт.
Пожелавам ви много здраве и скоро тези тревоги да са зад гърба ви.

Щом всички изследвания са наред, наистина правилно са ви насочили към подобен специалист.
След терапията ще отшумят проблемите и всичко ще се нареди, както при майката на моя познат.
Не се тревожи. По - добре това, отколкото някоя физическа болест..

Познавайки кадърността на някои лекари, трябва да кажа, че жената има пълното основание да се притеснява за физическото здраве на майка си. Да, може да е на нервна почва, НО има доста заболявания, които неоткрити навреме, след като проличат, става късно за лечение. Имам близък хирург, който ми е разказвал всякакви случаи за забавени от лекари пациенти, които идват при него късно. Затова наистина трябва да се отхвърлят добре физиологичните причини, преди да се пристъпи към лечение на психиката, а понякога двете неща са свързани. Стомашните проблеми влияят изключително много на психиката на човек, той става нервен, депресивен. Затова е важно какво се яде и е важно да се движи човек в границите на нормалното за възрастта си. Движението е здраве.

Доколкото разбрах, жената има язва. При язвите се налага да се придържа към много здравословна диета и хранене по часове. Дано това да го знае и да го спазва. Гладуването и неправилно хранене обостря язвената симптоматика и води до нервност, отпадналост и раздразнителност.

Преглед на щитовидна + изследване на хормони.
Тя не толкова е болна, колкото май е в някакво депресивно състояние. Но депресията може да е на хормонална основа. Както и хипохондрията 

Също бих заложила на пясък или утайка в жлъчката. Дали може сутрин на гласно да пие прясно изцеден сок от ябълка+ морков и лъжица цвекло?

Аз лично влизам в положението на авторката. Фактът е, че при неспецифични оплаквания и добри кръвни резултати, много лекари прекалено прибързано заключават, че проблемът е психосоматичен. Аз не се съмнявам, че в много случаи е именно така. Но съм и абсолютно убедена, че поради това, че привидно няма друга причина за оплакванията, пациенти живеят прекалено дълго без правилна диагноза.

Още повече лекарското отношение към оплакванията на пациента понякога е изключително грубо и лишено от всякаква доза разбиране (ясно, че лекарите не са там, за да съчувстват...но трябва да има някакви норми на поведение в тази професия...един болен човек винаги отива при лекар в по-нестабилно и емоционално състояние от обикновено). Ходя по лекари от дете...сблъсквала съм се с невероятни безобразия. Като тийнейджърка започнах да правя някакви болкови кризи нощем...уникална болка. Наш'те хукваха по спешните отделения, по лекари ме влачиха. 4-5 години никой не благоволи един ехограф да ми направи или да ми пусне кръвно изследване по време на криза. Майка ми, понеже е малко по-притеснителна, изпадаше в паника (майка е в крайна сметка), а лекарите като я видеха такава неадекватна по неясна за мен причина решаваха, че нищо ми няма. Чак вече като бях на 20-21 една семейна позната ме погледна на ехограф и видя, че имам хронично възпалена жлъчка с камъни и правя жлъчни кризи. И ми се вдигат чернодробни ензими, левкоцити и всичко останало по време на криза. 
То после с моята жлъчка станаха явно разни проблеми, операции, чудеса и сега от 2 години пак ходя по лекари с оплаквания, които не би трябвало да имам и с повишена температура. И пак има лекари, които нищо не знаят за мен, но моментално ми казват, че аз явно съм много емоционална и по-скоро това ми е проблемът. Един от тях ме препрати към психоложка (може и психиатърка да е била), която препоръча. Аз лично нямах абсолютно нищо против да направя такава консултация. Говорихме си надълго и нашироко с жената, тестчета някакви ми даде да правя. Много приятен преглед беше всъщност. Накрая ми каза, че за времето, което съм прекарала по болници и в болки би очаквала да съм много по-подтисната и нервна. Заяви, че съм абсолютно балансирана и психически стабилна, нямам депресии и тревожности и ме посъветва да не оставям лекарите да ми внушават такива работи. 

Това, което мога да ви посъветвам е да търсите баланс. Физическите оплакванията, без значение дали имат анатомична или психологическа причина...са си реални и са мъчителни. В много случаи могат и да са комбинация от двете. Човек трябва да си прочиства съзнанието от време на време. Намерете психолог, на който да имате доверие. Правете приятни неща, които майка Ви обича. Намерете й занимания, които да я разтоварват психически. Изчистете диетата й от тежки и дразнещи храни. В същото време продължавайте да проверявате и за обективен здравословен проблем...особено, когато има изостряне на оплакванията.

Лекарите не винаги могат да помогнат. Нека се опита да си помогне и сама...без значение какъв е проблемът. Да се опита да се прочисти емоционално и физически. Пролет е...най-подходящото време за един такъв нов старт. Надявам се хем да намерите лекар, който да се отнесе отговорно към ситуацията, хем майка ви да успее да помогне на тялото и съзнанието си сами да преборят проблема, какъвто и да е той и от какъвто и да е било характер.

Иначе отчитам, че има огромен проблем в комуникацията лекар-пациент в България. Пълна липса на доверие и разбиране...и от двете страни.

Защо не пробвате с ирисолог?
Моя приятелка я бяха стресирали, че има аденом на хипофизата. Колко лекари обиколи, колко нерви изпотроши и лекарства изпи. Продължаваше да се чувства зле, накрая отиде на ирисолог, който й каза, че нищо й няма и я препрати към психолог и психиатър. Сега, няколко месеца по-късно, се чувства много добре. Няма нищо срамно да посещаваме такива лекари. Дори е препоръчително, като се има предвид в какъв стрес и напрежение живеем.

Дано всичко да е наред с майка ти!

Ако е проблем със жлъчката - на гладно сутрин с кафето един шоколад и много бързо ще се разбере, дали е тя.
Едно леко възпаление на жлъчката дава подобни симптоми. Преди да направи остра форма на криза тихо алармира.
 Този орган се влияе много психогенно, защото действието му е свързано с вегетативната нервна система и има хора, които стресът ги удря точно там, защото това им е слабото място, слаб орган.
 Когато е в остра фаза жлъчната криза може да бъде сбъркана със сърдечен проблем, с бъбречна криза, проблеми с пикочния мехур, дори схващане ала плексит. Променя се киселинната среда в организма.

Влизам да споделя за състоянието на майка ми. След няколкомесечно ходене по лекари и недоверие към поставената диагноза, решихме да почнем с антидепресантите. Така или иначе времето си лети, поне да пробваме за около месец, за да видим дали ще се повлияят оплакванията. И,о, чудо! Симптомите взеха да изчезват. Горчивият вкус е локализиран само на върха на езика,паренето в гърба значително намаля, вече спи доста по-добре и най-важното, излъчвнето й е доста по-добре. Увисналото изражение се измества лека-полека от по-ведро лице Даже вече мисли за контролния преглед. Има желание да дойде до София, за да в прегледа отново психотерапевта. Има още много път да се извърви, но за тези 2-3 седмици резултатите изглеждат обещаващо. 

Страхотна новина!  Ще става все по-добре. 
Желая ви успех!

Супер.Тя всъщност е физически напълно здрав човек.Нека си върне малките радости от живота...

Браво! Нека да се успокоите всички!

Огледалце, чудесна новина за майка ти. Моля те сподели какък АД й предписаха.

Благодаря на всички да подкрепата и мненията 
Изписаха й Есобел, а докато почне да действа това лекарство, като помощно такова й изписаха Атаракс, който да й върне съня   

Есобел е като Ципралекс, доколкото разбирам. До колко мг. от Есобел трябва да стигне?

Здравейте и от мен.И при нас не могат да установят диагноза.Тръгна от едно гърло.За 1 седмица ни изписаха 3  антибиотика, и се започна.Получи алергичен шок.Лежа в Пирогов ,и се започна.Температура и кожен обрив.Отидохме в София мед при ревмотолог защото започнаха да я болят ставите.И там нищо всичко е ок.След това бяхме и в СВети Иван Рилски.там при кръвните изследвания и откриха нисък хомоглобин и високи лектроцити.изписаха я.   пооправи се но след 15 дни се появиха температура до 39.8 и кожни обриви,бяхме в Смолян и влязохме пак в болница,в отделение УНГ  защото и стана зле.Установиха там че има киста в сливицата . ПОлежа малко2 -3 дни и казаха да се върнем в София.На 3-4  ден започнаха да я болят ставите и се върнахме в София мед-нищо.Урбазон 100 единици само я натъпкаха.Казха или  лупус или васколит.Пуснахме изследвания и за тях нищо - не е и това.Отидохме в ревматологията на Урувич нищо.Пуснахме изследвания за антитела нищо.Пре3поръчаха ни да отидем на частно пак никакъв ефект.Отидохме на кардиолог на частно нищо.Препоръча ни да отидем в Свети Иван Рилски в хемотологията.Там на приеха много дружолюбно.Установиха и че има нисък хомоглобин и високи лектроцити 127.Установиха че има гъб ички в устата.започнаха да ги лекуват.Спряхме Урбазона  .правиха и ехограф на органите ок но температурата си я поддържа 38,5.Знам че е възпалителен процес но..... не могат да установят откъде.Моля дайте ми съвет.