Тема Незабравима (Unutulmaz) 253 ,"Kara Ekmek"

5 български туристки от общо 60-те пътешественици от Югозапада на екскурзия в Турция попаднаха в жесток капан в истанбулското метро. Само чувството за хумор ги спаси от отчаянието и им вдъхна увереност, че ще излязат живи оттам. Оказа се, че метрото е страшно пренаселено и е море от хора от всички народности. Гъчканицата е толкова голяма, че буквално човек може да бъде повлечен от тълпата като цунами. Инцидентът с групата се разигра между 16 и 19 часа между египетския пазар и Ахсарите. Въпреки тежката ситуация Елена Балабанска успя да повдигне духа на групата с кратки еротични вицове, които само българската група разбираше. Гръмналият смях обаче зарази и останалите многострадалци. "Навалицата те поема и те натъпква, трябва да имаш много сили, за да може да си пробиеш път”, казаха оцелелите пред в."Вяра". На геройски завърналите се са връчени  специални удостоверения за издръжливост и борба със стихиите които са с подпис и печат от валията на Истанбул.

Този текст разсъждава върху "нерешимия" проблем за това що е поезия? Къде са нейните граници, къде "свършва" художеството и започва кичът? Какво е изящна словесност и какво е обслужваща - различни социокултурни-хабитуални ситуации и практики - словесност (притежаваща формалните белези на мерената реч, но - и същностните черти на информационно-интерпретативния дискурс)? Къде свършва "божествената лудост" на поезията и къде започва невротичната психотична изява и болестната сублимация? Има ли граници между артистичното въображение и клиничните девиации на съзнанието, взаимоизключват ли се те или се допълват и, в крайна сметка, какво общо има всичко това с представите за възвишено и ниско; прекрасно и безобразно - поне що се отнася до границите и възможностите на поетическия език? В този разговор се открояват проблеми с ясни съвременни масовокултурни очертания, с конкретна стиховедска, културологична, музиковедска, социологическа и психиатрическа проблематика. Констатацията за "историческата подвижност и вътрешната противоречивост на качествените определения велики, слаби и пр. произведения" и назоваването на "въртопа от проблеми, скрит под застиналата повърхност на фразата "произведения, надживели времето си", насърчава съвременните изследователски търсения, които не се свенят да посегнат към онзи нисък, тривиален, функционално-утилитарен корпус от текстове, обозначаващ се като лирически, презрително отхвърлен от познавачите като не-поезия и не-литература: мимикрираща словесност, римувана и ритмизирана полупоезия-полупроза, странна симбиоза между разказ-репортаж-хроника-изповед-прокламация и стихотворение, дори кич, но - повече от всичко - ескалиращ вълненията около проблема за канона в литературата. Впрочем счита се, че "римуваната проза в зората на новобългарската поезия има заслугата да бъде "родителка на стиха"; във върховната точка на ораторския патос стилизацията на високоемоционалния тон "отделя" пасажи, задоволяващи представата за стихова организираност."  Такъв - прагматично-информативен и интерпретативен, разказен, но с лирически пулсации, "недонаправен" - е стихът на Д. Попски, Н. Бозвели, Н. Рилски и др. Такива стихове - независимо от мотивацията, а тя съчетава винаги възвишеното "чисто" чувство с прагматичната "потреба" - продължават да "се редят" с мисъл, че принадлежат на канона и днес.

Шейх Абдул Азис бин Абдулах шокира света след като разреши със специален декрет на мъжете в страната да имат правото да ядат своите съпруги, или пък части от телата им, без да отговарят за това, пише Metro. Според него това е още едно доказателство от страна на съпругите, че са готови да се жертват за мъжете си и да им служат.
Религиозният лидер на Саудитска Арабия уточни обаче, че мъжете не трябва да ядат благоверните си, когато им скимне, а само ако са много гладни. В момента жените в арабската страна нямат право да си отварят банкова сметка без съгласието на мъжки член от семейството, нито пък на шофират. Нямат право дори да се водят в автомобил, без мъж придружител. Все пак през 2011 г. им бе позволено да гласуват на избори.