Хистеректомията - въпроси, отговори, коментари - III тема

Здравейте момичета,
Не само за Ванвал, но и всички, които ще се сблъскват с проблема "злокачествено/доброкачествено новообразувание", няколко съвета:
-Без паника и с вяра, че всичко ще свърши добре.
-Не се колебайте кой точно да извърши тази операция, посъветвайте се с лекаря, който ви е диагностицирал и на който имате доверие. Но при всички случаи трябва да е онкоспециалист, на който ще дадете цялото си  доверие, защото това е важно за излекуването. А и то сърцето подсказва!
Не губете време в умуване кой е най-добрият лекар, защото времето работи срещу заболяването. Разбира се, още едно мнение хич не е излишно, но трябва да се действа бързо!
-Помнете, че няма общи правила за лечение или за лечение след усложнение. Начинът на  лечение  предписва лекарят! Тук ние само споделяме, не лекуваме!
-На всяка интервенция, както и изследване се отива гладен и жаден, следователно и непушил! (това за Ванвал)
Бъдете здрави и усмихнати, и кураж!

 nina.g.nin ,благодаря за подкрепата,аз доста четох -в интернет и питах предварително-очевидно нямам избор при мен е рак стадий 1-това означава таези микроинвазия 2мм-трябва да се махне матката,шийката и част от влагалището,от 1год нямам цикъл и превантивно по-добре е да махна и яйчниците,поне те да не ми създават проблеми,аз в токуда бях чула много добри неща за карагьозов-пък и само там превеха лазерна конизация,но не ми е било писано дотук да спра-та решението е взето-утре постъпвам,не съм на себе си от страх-не толкова от диагнозата-аз още не съм я осмислила като че,колкото от операцията,упойката,катетрите,дренажите,изправянето,възстановяването,а после ще дойде и другия страх-от диагнозата
а се чувствам толкова здрава и изпълнена с енергия
моля се на бог всичко да мине,моля се да има по-малко такива лоши диагнози и за  всички вас,които ме подкрепяте и ми давате сили,бъдете живи и здрави -радвайте се на всеки слънчев ден,на всяка усмивка,на всяка добра дума,намирайте по една усмивка и за всички ваши близки същества-защото разбираме,че животът ни е бил прекрасен и че нашите мъже и деца са най-незаменимите хора на света-точно в такива трудни и отчайващи моменти.те ни обичат и винаги ще са до нас,дано и бог да ни е дал време да оздравеем и да им доказваме всеки ден дълг години,че те са всичко за нас

Ванвал, най-малките проблеми са ти: операцията, дренажите, катетъра... не го мисли, всичко се прави под упойка, а след това има обезболяващи.  Изобщо не е страшно. Ще се събудиш и всичко ще е свършено. Възстановяването не е толкова страшно. Колкото до биопсията, каквато и да е тя, нали тези операции се правят, за да оздравеем?! Семейството ти е с теб, това е голяма сила и упование, вярвай, защото те вярват!

Стискам палци и пиши! 

Здравейте смели момичета, при мен нещата са следните: след установен и операран рак на гърдата се налага отстраняване на матка и яйчници. В четвъртък влизам във ВМА, а в петък д-р Ковачев ще ме оперира. Не мога да си кривя душата-страх ме е, но се надявам всичко да мине леко. Притеснява ме възстановяването. След коремна операция на кой ден започнахте да се движите нормално?

Ванвал няма страшно всичко минава. Стискам палци и ти желая всичко да мине успешно а то ще е.

Пипилота,на втория ден по обед ме раздвижиха,махнаха ми катетъра  и сама отидох до банята.Ако всичко е наред и ти би трябвало да си по тая програма.Кураж!Стискам Ви палци и на теб и на Ванвал!

ЛЮБЕЗНА,а имахте ли много болки при раздвижването,аз съм раждала секцио и помня че не можех дс си събера двете половини натялото,вярно болката беше в първите 2,3дни,но беше голяма,.А също казват,че от упойката  няколко дни боляяла и главата
Пипилота,съжалявам,че преживявате всичко това,минала сте през един ад,за да попаднете  отново.Желая ви здраве и  да бъде всичко наред

Имах болки при раздвижването след всяка една от операциите,но не бяха чак толкова страшни.....а и точно  на тази операция,така хубаво ме бяха обезболили,че почти не ги усетих....Е,после,като ме пуснаха-бяха такива,че да се сещам да се пазя,но като цяло не е било нетърпимо. Глава не ме е боляла.Имала съм позиви за повръщане/но аз принципно съм си проблемна в това отношение/.Нещото което наистина си спомням като неприятно усещане е дразненето в гърлото/от интубирането/,но последния път си носех бонбони да смуча  и по-бързо ми мина,като че ли.....

Благодаря ви за съвета,дано и при мен и Пипилота ,всичко да бъде наред

ванвал  привет ! Не се притеснявай всичко ще е наред. Ако е пред раково състояние ще се разминеш само с операция. На гинекологичен рак действа само лъче терапия. Само ако има разсейки включват и химио терапия. Както знаят някой тук аз бях и бременна когато ме оперираха, и с дете на 4 и половина. Малкия вече стана на две и половина....Минах лъчетерапия  и съм добре  е , нося си последствията от критическата, но съм ок. Няма лесно,   и каквото и да ти казваме страхът ще го има , но ако ни видиш всички  ние сме минали по този път и сега се чувстваме добре. И ти ще си така после ще разказваш за да успокояваш друга жена която също като теб ще  гледа към неизвестното с страх. Късмет ! Мисли си за децата имай кураж и воля и всичко ще е наред.Останалото зависи от докторите. 

Моята също беше коремна, матка и тръби, за щастие не е злокачествено, операцията приключи на обяд, на следващата сутрин ми свалиха катетъра и пожелах веднага да стана, 4-5 крачки, защото отначало леко ти се завива свят, после още няколко пъти  в стаята, до тоалетна, за тоалет, на следващия ден направих разходка на коридора, близо до стената за сигурност и още същия ден с мъжо 10 минутки на двора, за няколко дръпвания от цигара   От теб зависи мила.
Още не са минали 20 дни от операцията,а вече трети път ходя до обяд на работа, защото се налага  

Благодаря на всички за подкрепата.

За тези, на които им предстои коремна хистеректомия, споделям спомените и усещанията си и аз:
Хистеректомията- коремна ми беше на 14.10.14.  
Приеха ме предния ден, но имаше жени, които идваха в деня на оп. Хубаво е да се вземе очистително, защото, там където бях аз, не ми направиха клизма. Разбира се гладна и жадна- последно да си яла не по-късно до 20ч предния ден.
Хубаво е да се обръснете или епилирате предварително, за да не ви го правят там.
Сутринта отново ми взеха кръв, подписах документ за съгласие и след това чаках повикване.
Сложиха ме на масата и след няколко минути вече бях упоена. Нямах абсолютно никакви усещания.
След около 2ч, понякога може и повече, вече бях в леглото, но под наблюдение, докато излязох от упойката. Има различни реакции след упойката. Моята беше на студ и леко ми се повръщаше. Хубаво е да имате легенче до вас.  Главата ми тежеше и беше замаяна.
Още същия ден ме изправиха, за да направя няколко крачки. Също някакви гимнастики- дойде рехабилитатор.
Катетъра, който изобщо не усещах, може би заради обезболяващите, ми го свалиха на 3 ден (на някои и по-рано, а прочетох тук, че има и жени 8 дни са с кат.) Нямах проблем с уринирането след това.
Естествено има болки (все пак имах около 20-25 см разрез), но са поносими. Дават непрекъснато обезболяващи.
На следващия ден, пък и след това непрекъснато се правят разходки. Вярно, леко свита, държиш корема  , торбичките от дреновете (ако не са ги свалили, моите ги свалиха на 3 ден).
След сваляне на дреновете, слагат лепенка, може да изтича лимфа, премесена с кръв, но това не бива да притеснява. Имах хематом, който се разнесе за около седмица.
Бях 7 дни в болница, но някои ги изписват още на 2-3 ден (лапароскопските).
Имах много голям проблем с газовете, но явно беше само при мен, защото другата жена го нямаше. Трябва да пръцнеш, за да те захранят с някаква течна храна.
Отново искам да кажа, че не мисля операцията за най-кошмарното и болезнено нещо в живота. Верно, притеснение за биопсията имах и то голямо, но физически беше поносимо. Но ясно си спомням, че имах необяснимо емоционално облекчение, че "нещото" го няма вече в мен. Може би няма да повярвате, но на следващата сутрин след оп. се събудих щастлива, че животното го няма и даже едвам дочаках 6 ч, за да се обадя на мъжа ми, че се чувствам като новородена.
След изписването всеки ден правех разходки, постепенно увеличавах разстоянието, без да прекалявам.
По отношение раната, слагах лепенка дълго време, защото имаше 2 места, от които изтичаше. Оказа се, че има 2 конеца, които сестрата не беше махнала и те действаха като дрен. След като ги махнаха, всичко се затвори за седмица. Пръсках с шпрей Цикатридина и цял месец влагалищно слагах глобули вечер. След сваляне на конците направих 10 физиотерапии с терапевтичен лазер и сега цикатрикса е мек и равен, почти не личи.
Имах изтръпване по двете бедра, но вече изчезна.
Не трябва да се вдига тежко, правилото е следното: колкото месеца след оп, до толкова кг можеш да вдигаш.  Тава до 6 -я месец. После също има ограничение за вдигане на тежести. Хубаво е да се слага еластичен колан, за да не се образува херния.
Имах проблем със съня, предписаха ми Симпатил, имаше много добър ефект.
Биопсията излиза след 1 седмица  и в зависимост от нея може да се назначи допълнително лечение- химиотерапия или лъчетерапия. Ако образуванието е доброкачествено (Дай Боже всекиму!) нищо повече, освен почивка и разходки.
Е, коремът ми е леко крив и се отпусна, но няма пълно щастие....  
Правят се прегледи регулярно и изследвания по определен график, който назначава лекуващият.
От болницата дават 1месец отпуск. По принцип може да се удължи с консилиум, мисля че беше до 1г. Аз тръгнах на работа след има-няма месец.
Може да се кандидатства за инвалидност, но аз не съм запозната, тук може да се намери инфо в една от темите.
Секс може да се прави след месец. Хубаво е да се ползва и лубрикант. Влагалището е леко по-късо, има лек дискомфорт, но се получава.  
От мен  

nina.g.nin благодаря за споделеното. В коя болница те оперираха?

Пипилота, в "Селена"- Пловдив