![Heart Eyes](/img/emojis/most_used/heart_eyes.png)
Моите деца играят предимно със съседчетата. Те са израснали заедно и общо взето всичко ми е предвидимо. Не са кротки, момчета са, беснеят, но не ни пречат на големите, тичат напред назад.
Големият ми син е доста сговорчиво дете , а пред непознати или просто други хора ,не мога и да си представя, че би правил циркове. Малкият обаче не бих казала, че е от най-кротките и разбраните. Поне на този етап /не изключвам вероятността и брат му да е бил такъв, ама забравям/. Той обаче компенсира с това, че възрастните са му интересни и си разговаря с тях, ако нещо го разпитват, разсмива ги. Най-големият ужас и скука за голямото, е компания на големи хора:lol: Мисля, че по-скоро либерално ги възпитавам, ако трябва да се определя към някоя школа. Баща им обаче внася относителна строгост.
Никога досега, да чукам на дърво, не са ми се оплаквали от дисциплината им в училище или в детската градина.
п.п не съм чела темата за придобивките. Това е някаква лудост.