Няколко дни след като навърши 2 месеца, дъщеря ми започна да кашля и всеки път когато кихаше излизаше секрет от носа. Посетихме частен педиатър (много препоръчван), тъй като беше събота, а на дежурните в поликлиниката нямам никакво доверие. По време на самия прегед стана въпрос за храненето и наддаването на килограми - споделих, че бебето е изключително кърмено и качило 1.100кг. през първия месец и 1кг. през втория. Въз основа на тази информация лекарят ни постави диагноза "остър рахит" (каквото и да значи това), тъй като в учебниците пишело, че средно бебетата наддават около 800гр. За сравнение ще кажа, че синът ми като бебе наддаваше по 1кг. първите няколко месеца, но никога не е имало съмнение за рахит от личният му лекар. Потърси и плешиво петно на теменцето - един от признаците на рахит, но такова нямахме. Каза, че др. признак е нервността, а дъщеря ми тогава мрънкаше и нервничеше (иначе много спокойно бебе), но кое дете няма да е изнервено от събличане на няколко ката дрешки и допира със студената слушалка. При преслушването установи и леко хлътване на гръдния кош м/у двете гърдички, които били трудно забележими (наистина трудно, защото никой друг лекар не успя да го види въпреки да напрягаха въображението си). Препоръча ми да давам по 3 капки Вигантол, дори се замисляше за 4. Не го послушах.
По-късно се консултирах по тел. с нашият педиатър, при което получих отговор, че е несериозно да се поставя такава диагноза преди 5-6 месец на детето и без потвърдени кръвни изследвания с кръв ВЗЕТА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ОТ ВЕНА. Същият отговор получих и от др. педиатър след няколко дни, при когото отидохме за 3-то мнение.
Съжалявам за дългия пост, но се опитвам да бъда максимално изчерпателна за твое успокоение
Моят съвет не е по различен от тези на останалите момичета: Задължително второ мнение от специалист и кръвни изследвания, ако има реално съмнение за рахит.