АВГУСТИНЧЕТА си имат първи зъбки всички, сега ще станат кротки и добрички!

Принципи на Монтесори:
подготвена среда - средата се подготвя, за да може детето да се обучава само. Възрастният е част от средата с важна роля. Всичко в средата трябва да е от естествени материи и да прилича на дом (логично, вкъщи си е дом ). Трябва да има перденца на прозорците, да има растения и т.н. Всичко трябва да е в детски размер, за да може да се постига самостоятелност (вметка от мен - в икеа има мебели детски размер). Мебелите трябва да са леки, да са от естествени материали и в естествени цветове и да може да се мият. На земята да има постелки. За цветовете имаше пояснение после - да са в неутрални цветове, за да може детето да вижда контрастно материалите, с които работи.
За входната врата - да има къде да поставят и взимат сами обувки, яке, чадърче, играчки и всякакви принадлежности за разходка.
В кухнята - ниско рафтче с прибори в детски размер, като е важно да са истински (много ясно, че ножовете не са необходими на нашия етап ). Може чашите и чинийките да са чупливи - това е "контрол на грешката", тоест като ги счупят знаят, че са сбъркали. Може да им се даде възможност да си "приготвят храна" - за по-големите ясно, че ще си правят храната, за по-малките може да се сложи например купа с бисквити и чаша със сок, за да си ги вземат и да си хапват.
В банята - място за детските принадлежности, за да си взима четката за зъби, гребен, кърпа, т.н.
Спалнята - ниско легло или матрак на пода от 4 месечно(тук аз лично не съм съвсем съгласна, много ме е страх от падане). Идеята е детето да може да стане само и да се занимава с каквото иска без помощта от родителя.

Ролята на възрастния - той е част от средата. Децата копират от възрастните и искат да участват в ежедневните дейности, които вършим. Важно е да не се стопира желанието им за взимане на участие. Възрастният трябва да изразява любов и към себе си!!! Тук няма как да наблегна повече - децата копират не само това, което правим, но и начина, по който се отнасяме към нещата - най-добрият начин да ги научим на себеуважение е ние самите да показваме себеуважение! Важно е да сме положителни, да избягваме казването на "не"(не мисля, че имат предвид правилата и прилагането им, а по-скоро недей да помагаш, недей да правиш това и т.н.), критиката, двойните стандарти!!, съревнованието, когато има повече от едно дете - всяко дете е уникално и се развива със собствено темпо, затова не трябва да се сравняват едно с друго.
Когато представяме материали, трябва да се започне с нещо конкретно, а не с абстракции, дори книжките трябва да са с реални неща - розовите крави и лилавите прасета не са ок Макар че това противоречи на лекцията за детските книжки
Трябва постоянно да се говори на малките и да им се обяснява какво се прави - сега сменяме памперс, сега мажем краченцата, т.н. Без бебешко говорене - те трябва първо да научат бебешкото говорене и после да учат нормалното и дефакто им се усложнява задачата. Облеклото(тук не разбрах, на бебето или на родителя ) трябва да е подходящо за движение. Трябва да им се дават различни материи - плат, кожа, дърво, т.н., за да експериментират и да откриват нещата за себе си. Възрастният се намесва в краен случай - след 4-5 опита на детето, когато не е успяло, и все пак не е добре да се правят нещата вместо него - принцип "помогни ми да го направя сам". Подходът към тях трябва да е уважителен - възрастния трябва да уважава децата. Методите с награди и наказания, авторитарност са забранени. И много ясно, и аз мисля така - нещата трябва да се правят заради удоволствието или ползата от тях,  не заради бисквитка или защото ще те накажа, ако не си измиеш зъбите. Това е манипулация.

Децата трябва да следват не авторитет, който да им казва какво да правят, а вътрешния си глас. Важно е да ги изчакваме и да не ги прекъсваме и заговаряме, когато са концентрирани в нещо. Понякога повтарят едно и също действие не с цел постигане на резултат, а за да наблюдават самото действие. Концентрацията е основен принцип - не трябва да се прекъсва, а да се стимулира(обаче не казаха как). Важно е да ги поощряваме да мислят самостоятелно и да правят свободен избор - червената или зелената блуза, кубчета или топки, т.н. - свободният избор развива волята и в бъдеще се развиват като силни личности. При неподходящ избор е важно да ги оставим да изпитат последствията от избора си(като примера с кухненските прибори - ако решат да пуснат чашата, за да видят какво ще стане, чашата да се счупи - да не ги спираме).

В Монтесори групите са смесени през 3 години - т.е. 0-3 години са заедно(както в яслите, доколкото знам), 3-6, 6-9... по-малките деца следват примера на по-големите, а по-големите се учат на отговорност, на обучение, на съчувствие.

Децата трябва да се подготвят за реалния живот - учат се да се грижат за себе си, за средата, на социални умения. Хубаво е да се учат да нанизват и шият - това подготвя ръката за писане(т.е. развива фината моторика).

В Монтесори дефинират "чувствителни периоди" - периоди на интензивна психологическа активност и склонност за възприемане на определени материи. Период за език - 0-6 години. Тоест най-лесно учат език до 6 годишна възраст, затова е хубаво да се говорят повече езици или поне да се пускат песнички, филмчета. Много е важно да не им се говори с акцент, диалект или с говорни дефекти - копират ги. Личен пример - аз не можех да казвам "л", защото баща ми не може. Научих се с много инат, но го бях копирала. Сестра ми също, но тя още не може. Чувствителен период за писане - 3.5 г, за 4 - на четене.
Периодът 0-3 години се нарича подсъзнателно попиващ ум - буквално попива всичко около себе си. Важно е да е заобиколен от красива и здрава среда, да няма счупено или мръсно, защото се научават да го обичат(трудна задача....). Нищо да не се мести заради чувството за ред - разстройват се. Това според мен означава за мебелировката, тоест не е проблем да ги заведем на някое съвсем ново място, даже трябва да ги водим навсякъде с нас, но е проблем да преместим мебелите вкъщи. Аз размествам по няколко пъти годишно, та ще видим това как ще го оправя

Казаха за "урок в три части" - първата част е "това е". Поставяме 2-3 предмета и казваме например - това е ябълка, това е круша, това е портокал. Втората част е "покажи ми" - разместваме предметите и казваме покажи ми ябълка, покажи ми портокал, покажи ми круша. Третата част, която се прави по-късно, може и на следващия ден - "какво е това" - прибират се предметите и после се вади един и се пита какво е това. Ако не може да каже се връщаме на втората част.

Важно е да наблюдаваме детето и да разбираме за какво са готови, кога могат да преминат на следващ етап, какво им харесва и какво не. Това за етапите не го поясниха, то нямаше и време.

1,5 - 2,5 години е чувствителен период за малки предмети
1-2 - 4 години е чувствителен период за ред

Когато задават въпроси, да ги питаме те какво мислят, не да им даваме отговора наготово! Това е доста важно, защото общоприетия подход май е да отговаряме.
Трябва да им осигурим връзка с природата, да наблюдават как се случват природните процеси.

(тук питах конкретно за нашите деца, от 9 м нагоре)
Всяко нещо в средата трябва да има контрол на грешката - тоест лесно да се разбира, ако сбъркат. Играчките могат да са дървени, много се харесвали плетените топки. Има сайт за играчки монтесори, но още не съм го гледала - smartkid.bg
Трябва да имат място на земята, където да си седят. Също да ходят без чорапи вкъщи, за да усещат материите. В тяхното място да няма кабели, които да могат да достигнат. Може да се сложи огледало или огледално фолио на стената, а на нивото на детето да има летвичка, за която да се хващат и да се изправят пред огледалото. Те нали много обичат да се гледат. Книжките да са с реални образи. Много да им се чете, да им се говори, да се пуска музика, особено класическа и да им се пускат природни звуци - водопад, гора, т.н. За чуждия език казах, може да им се пускат песни.
Мебелите да са в неутрални цветове. Най-важното за тази възраст е да им се стимулират сетивата. Кто минат 1 годинка може да им се даде да пресипват разни неща, пак за фината моторика.


Ох, много стана. Имам още мъничко от втората лекция, Личността на малкото дете. Имам и малко записки от лекцията за книжките, но няма да я пиша сега.
Та, личността:
За да расте детето емоционално стабилно е важна връзката с родителя(поне един) - колкото е по-силна, толкова по-добре. Трябва да четем сигналите му правилно и да им отговаряме. Трябва да се забавляваме заедно, защото емоциите се пренасят двупосочно - ние към детето и детето към нас. Количеството време заедно не е чак толкова важно - важно е това време да е качествено прекарано. По един час дневно да даваме пълното си внимание на детето. Трябва да го изслушваме и да играем общи игри.
Периодът 0-10 м - да гъделичкаме, да правим мимики, да слагаме играчка на разстояние, да му даваме различни текстилни материи, да говорим, да му даваме да се гледа в огледало, да се храни само, да разказваме истории преди лягане(при нас не става - пробвах вчера и той се разсъни и после се приспивахме половин час, щото писна, така че ще са в друго време), да му дадем торба с предмети, които да разучава, да му дадем леген с вода/пяна/пясък, които да пипа и да играе - почти точен цитат - да, най-вероятно ще ги опита...
До 1.5 г - да се включва в ежедневните задачи, да има избор и да взима решения(ето, повтарят същото тук), да чисти, да подрежда, да играе в кал или пясък - да, позволете му да се оцапа, да обръщаме внимание на малките неща - как миришат листата напр, да играе с вода, да цапа в локвите, да играе с тебешир, с бои. Казаха, че няма неподходящо време, има неподходящо облекло - ако има локви, да му обуем гумени ботуши и да го оставим да си джапа
До 2 г - краен срок за въвеждане на правила вкъщи. Те трябва да са прости правила, но да се спазват от всички всеки път - напр като станем да измием зъбите, като се приберем да се събуем... На тази възраст може да се закопчават сами, да си слагат мръсните дрехи в коша за пране и изобщо да помагат малко повече в дома.
3 г - експериментират! да пишат списък за пазар, ако ще и само цветенца и сърца да има в него, да сортират дрехи, да подреждат обувки, да садят растения, да ходят на пазар, в библиотеката, дори и на работа.
4 - 5 г - да си имат домашни задължения; да им се приказва и чете с рими, да се играе на първи звук на името, да им се прави куклен театър - между другото имало и за бебета, но трябва да потърся допълнително, да носят дрехи за големи, да играят въображаеми игри.