Астрология - 6 тема

Астроложката е Илиана Магерова  За 5 години, вече шеста - няма несбъдната прогноза  Аз явно съм много изпълнителна, но често не съм била съгласна това, което ми е казвала. И въпреки това, дори въпреки усилията ми да ги компрометирам - се сбъдват  Вече не ги оспорвам  излишно е да хабя енергия. Опитвам се да съм си полезна, да се самоизучавам, да ги ползвам, като инструмент за себепознание и самоусъвършенстване. Затова ми се иска да натрупам малко знания и прозрение. Колкото нея добра няма да стана, но поне в ежедневието да съм си от полза

Лилит била първата жена изобщо и съответно първата жена на Адам. На шестия ден Бог решил да сътвори човека по свой образ и подобие. Думата «adam» идва от «adamah» (прах) и се отнася както за мъж така и за жена. Та двамата с Адам били създадени от прах като равни, но Адам искал да доминира в техните взаимоотношения и да я държи в подчинение. Лилит била непокорна и свободолюбива, избягала, скрила се около Червено море и се присъединила към низшите демони. По този начин Лилит станала «първата феминистка в света»

Името на Лилит остава да битува като символ на раздора в щастливо семейство и по-късно приема образа на любовницата-рушителка на семейната хармония.

Интересно е, че символът Лилит присъства и в астрологията. Лилит е известна в астрологичното изкуство като "черната луна", а луната в хороскопа е символ на женското начало. Следователно "черна луна" спокойно може да се замести с "черна жена". Графическият символ на Лилит е обърнат обратно полумесец, оцветен в черно.

 Името й се извежда от трите шумерски демона Лилу, Лилиту и Арлат Лили. В парижкия Лувър има дори каменно изображение от шумеро-акадско време, където Лилит е изобразена като демоница с крила, а вавилонското й име е Сук куби лилит, което ще рече „обладаваща мъжете“.

Гърците възприели вярата в лилимите, наричайки ги Lamiae, Empusae (Насилници-вътре), или Дъщери на Hecate. ПО същият начин и Християните възприели вярата наричайки ги блудници на ада, или сукуби, съответсвието на инкуби. Църковните свещеници и монаси, се опитвали да ги прогонят спейки с ръце обвити около гениталиите стискайки разпятие.

Въпреки, че повечето от легендите за Лилит идват от еврейският фолклор, описание на демона Лилит се явява и при Персите, Вавилонците, Мексиканците, Гърците, Арабите, Англичаните, Германците, Ориенталците, и коренните Американски легенди. Също така, понякога тя била асоциирана и с легендарни и митологични личности като Кралицата на Sheba и Елена от Троя. В средновековна Европа тя била обявена за жената, наложницата или бабата на Сатаната.

Съгласно легендата привличането на Лилит към децата идва от вярването че Бог и отнел децата, когато тя не се завърнала при Адам. Вярвало се, че тя насочила целият си гняв към жените които раждали и новородените деца, и по-специално момчетата. Обаче също така се вярвало, че трите ангела, които били изпратени да върнат Лилит я накарали да се закълне, че където и да види имената или образите им върху амулети, ще остави майката и детето на мира.

Тези вярвания продължавали с векове. До 18-ти век било обичайна практика в много култури, да защитават новите майки и техните бебета с амулети срещу Лилит

Вавилонски текстове описват Лилиту като проститутката на богинята Ищар. Също така, по-старите шумерски твърдят, че Лилиту е и името на прислужницата на Инана, наричана още и „ръката на Инана“. В тези текстове се казва също и че "Инана изпрати красивата и неомъжена, съблазнителна проститутка Лилиту вън на полето и по улиците където мъжете, уловени като риби, се редяха ". Ето защо Лилиту е наричана още и „ръката на Инана“.

Освен това, Лилиту бива асоциирана и с птицата Анцу/Цу, името на която се превежда като „кукумявка“, но по-често се среща като „орел“, „лешояд“, или птица на прерийните лъвици или като змия, които след това стават нейни култови животни [считат се за нейни представители (чрез тях богинята се появява пред хората)]. От тук идва по-късно в Кабала схващането на Лилиту като змията в Райската градина и асоциацията ѝ със змията като символ на подземния свят


 Лилиту в епохата на Романтизма


За литературата, Лилит е преоткрита в епохата на Романтизма, след повече от 600годишна забрава, в първа част на творбата „Фауст“ (1808 г.) на знаменития Гьоте.

    Фауст:
    Коя е тази?

    Мефистофел:
    Зорко виж я сам! Лилит!

    Фауст:
    Коя?

    Мефистофел:
    Жената първа на Адам!
    Опасна е косата ѝ красива,
    че само с този накит тя блести!
    Но с него млад мъж, ако заувива,
    не ще го изтърве. Пази се ти!


Коя е Лилит?
Тя е всичко друго , което не е луната!ТЯ е враг на луната , жената-дете , образец за съпруга и домакиня. Лилит е подстрекателката на извънбрачните връзки , тя е онази , която разрушава брачната хармония и семейното щастие.
Лилит ненавижда брака и семейното щастие , тя е бунтарка и анархична , епизодична и изкусителна. Тя живее разкъсвана от мъка и ревност , ограничена в подсъзнанието , жертва на разрушителни страсти , на самота , празна и безчуствена , защото в нея са бушували изпепеляващи страсти и чувства.

"Лилит(черна луна) се явява фокус на скритата индивидуалност на човека и ни дава портрет на земната му душа. Болшинството човешки проблеми, преди да се сформират, преминават дълъг път на подготовка. Този период протича скрито. Има проблеми, които не могат да бъдат разрешени вътрешно и искат да бъдат въплътени във външния свят. Черната Луна привежда възникналата емоционална енергия от проблема в реалния живот. Тъмното и подтискащо душата безпокойство и депресия се трансформира в напълно конкретни ситуации, които могат да се обсъждат, да се изявят чрез действие и да въвлекат и други хора. Да извадиш вътрешния враг на светло и да го обозначиш – това е една от най-важните функции на Лилит."