Erkan Petekkaya&Ayça Varlıer&Hatice Şendil&Özcan Deniz~ Нови и стари проекти~121

yeni #KYG set

Елиф  - снимката е пусната сега, но дали не е от 27 епизод  

Маме напълно съм съгласна или най- малко  да сподели и с нея както каза на баща си.
А за снимката на Топрак , от картините над леглото съдя , в 27 серия дадоха Мера в тази стая , дано го намерят Топрак 

Здравейте момичета
Да не ме мислите.....изгледах епизода.....и се потопих първо в радостта на Елиф и Кахраман от раждането на сина им ,а след това се потопих в мъката им.... няма да откривам топлата вода....снощи сте  казали много неща.....емоциите са били на макс....но да кажа и аз.....всяка мъка на майка загубила детето си трябва да се уважава.....разбирам, че целия живот на Мерием е бил съсредоточен в сина и но....всичко трябва да има граници и да не се правиш на господ... грехота е...цяла къща начело с Зия бей не могат да озаптят Мерием....по точно не искат, а трябва... знае до какво доведе тайната за смъртта на бащата на Керем....това озлоби Керем ....промени и Мерием....не трябва Зия бей да кара Кахраман да мълчи....сестра му не заслужава това...
Много им прилича на Елиф и Кахраман да бъдат родители....всяко дете е чакано и желано, но Топрак е стократно жадуван от баща си, а по-добра майка от Елиф не би могъл да намери....дано и в реала да изпитат същото щастие Хатидже и ЙД.... за кобрите в серията не ми се говори....отново ще кажа "господ забавя , но не забравя....."
много му прилича на Йозджан да бъде баща....беше страхотен като такъв  в Имението с лозите и Огън и вода.....макар и за кратко.....надявам се да го гледаме и като баща на Топрак.....не ми се иска да вярвам, че Дафне ще роди....
това според мен се отнася за Мерием...
хубава вечер на всички в темата...

Гости благодаря за споделеното, след като си изгледала 27 епизод на Съдбата 


Да всяка мъка трябва да се уважава, но това което ни показва Мера за мен не е мъка - случилото се отключи злобата у Мера.
Ако погледнете края на 25 епизод, ще видите как Мера гледаше брат си и Елиф на сватбата. Същата злоба, но прикрита. Сега вече Мера няма спирачка - показа истинското си лице.
Какво изпитва човек от мъка и какво при злоба....

Мъка -Силна душевна или телесна болка; страдание.

Злоба - човек става зъл, лош, злопаметен, ненавистен, коварен, лукав, завистлив,  подъл, отмъстителен, зложелателен, зломислен, злоумишлен, язвителен...

Къде според вас попада Мера.....

Когато става дума за загуба на скъп човек, никога не сме подготвени. Смъртта ни изненадва изневиделица и ни е трудно да я приемем и да се примирим. Болката, която изпитваме е неописуема, несравнима с всяка друга болка. Понякога засядаме за дълго в тази болка и ни е трудно да излезем от нея. Светът става друг. Може би по-плашещо от смъртта е, как живия да продължи да живее без любимия човек. И в този момент започват да ни вълнуват повече духовните неща. Материалните губят своето значение. Загубваме представа за време, глад, жажда, ден, нощ, делник, празник.....В този момент любовта към близките се усилва, защото вече знаем, че ние хората не сме вечни - преди миг човека е бил жив и се е радвал, скърбял, обичал, усмихвал се е или е бил тъжен и вече този човек го няма..... Ставаме по-чувствителни към чуждата скръб - приемаме я като лична.
Оставайки сами с болката си, първо се опитваме да отречем истината - това не може да е вярно....
След това изпитваме неописуем гняв към себе си - не сме направили нищо, за да не се случи това. Започваме да си задаваме въпроси -защо не направих едно или друго, защо, защо, защо..... Разбирайки, че не можем да върнем времето на зад, този гняв ни изяжда и не ни дава покой. Това продължава много дълго и обвиненията към себе си са много жестоки. Живо същество не може да ни причини това, което ние самите си причиняваме вменявайки си виновност за загубата на любим човек.
Разбираме, че вече нищо не е в нашите ръце, нищо не зависи от нас. В този момент започваме да се интересуваме от неща, които до преди случилото се са били едва ли не в сферата на фантазията....Къде е любимия ни човек....В този момент имаме нужда от близък човек, който да ни извади от това състояние.....Сами или с приятелска подкрепа ще стигнем до момента в който разбираме, че това е живота. Всички сме смъртни. И започваме отново да се учим да живеем с болката, която до последните ни дни няма да изчезне.....

Така аз изживях скръбта, мъката....Обвиненията към причинителя на смъртта липсват, защото те са в гнева, който изпитвам към себе си...Защо го оставих в ръцете на тези хора, защо не потърсих друго лечение....

А Мера вместо да обвинява Елиф и Кахраман да потърси какво направи тя, за да не се случи със сина й това, което стана. Или както и до сега някой друг вместо нея е решавал кое е добро за нея и за сина й и кое не....и след като се е случило най-лошото, е най-лесно да обвини някой друг. И както виждаме гнева на Мера е насочен към брат, майка /не, че тя няма вина/, но в нищо не упреква себе си.
 
Извинявайте, май се поувлякох...Но това е истината за мъката на всеки загубил любим човек...Това никога не може да се преживее - то ни следва до последния ни дъх.....
 

Хазал след катастрофата....

Я подарю тебе сына, и на свете будет 2 лучших мужчины.

Добро утро , момичета 


Желая ви спокоен и ползотворен ден !