Моля за съвет с храненето

Ама какви вкусове? Тя не си отваря устата. От тези неща е вкусила само кайсията и се намръщи.

Само й поднасяме и се отказваме. Дори не близва.

Не успях да изчета цялата тема, но според мен и двете с детето сте ужасно стресирани с това хранене. Аз бих опитала за известен период от време (2-3 седмици, един месец) да предлагам това, което се приема най-добре. Ако е мляко, да е само на мляко. С този тормоз, който си налагате, и аз да съм, вече възрастен човек, ще бойкотирам храненето.

+1
И аз също съм ЗА само мляко, ако ще и да е седмица. Или само купешка каша или каквото и да е. Само да се успокоят нещата.
Всеки би се отвратил от всякакво ядене, ако по принцип има слаб апетит и през 15минути го карат да яде нещо. Понеже има и такива възрастни хора.
А и дете гладно не остава, то си знае кога да яде.

То реално точно това се получава- само на мляко е. Нищо друго не е яла, само й даваме да помирише дето се казва, но смятам и от това да се откажа. Мляко, мляко, пак е нещо.

Подкрепям предложението за 2-3 седмици да спрете всякакви давания и предлагания на храна. Ако яде мляко, само това и предлагайте и давайте. Независимо, че накрая яде само мляко, предлагането преди това на всевъзможни други храни отвращава, ако няма апетит. Нека се поуспокои детето, и тогава пробвайте и вие - умерено и по малко. Ако отказва, не настоявайте. Нека гледа вас и/или други деца как ядат с апетит, но не я насилвайте нея самата да яде.
Освен това вие също имате нужда да се успокоите.  Пак казвам, не се вторачвайте толкова в храненето. Чувала съм за много деца, които едва ядат и родителите им се чудят как изобщо функционират, но за нито едно, което е умряло от глад, защото е отказвало да яде до последно. Ако детето е жизнено и се чувства добре, не бива да се притеснявате!

и аз съм чела че до годинка 80% от храненето на детето трябва да е мляко. Ние също има дни в които сме само на мляко. Айлънд недей така да се травмираш, та чак и семейството си да поставяш под въпрос. Карай го по отгоре - отгоре. Като не яде, ти не си виновна.

Според мен прекалено много си се фокусирала върху яденето на детето. Недей толкова го да притискаш и да го насилваш. Така наистина ще го откажеш/отвратиш от яденето.
И аз в началото много и се впрягах, но с времето спрях...тя сама започна да яде и нямахме проблеми.
Ако иска да пие мляко давай и само мляко. Остави го детето само да води "парада" и да преценява какво и колко да яде.
Сама казваш, че се е родила с ниско тегло - няма как да очакваш да е повече кг на тази възраст след като рожденното и тегло е ниско.
Казваш, че е претърпяла няколко операции - ами как очакваш да си нормализира яденето след като сте имали операции и явно детето все още не се е възстановило.

Аз на няколко пъти писах в тази тема, че килограмите не са най-важното. И какво ако на 9 месеца е 9 кг? Това някаква гаранция за по-здраво бебе ли е? Не мисля.

Аз мога да посъветвам да се изследва хемоглобина на бебето, защото при ниски нива на желязо апетита намалява. Минала съм го този път с дъщеря ми. Много ниски нива на хемоглобин, апетит нулев, жизненост никаква. Само спи.

С този тормоз до никъде няма да стигнете. Нито детето на сила  ще прояде, нито майката ще види спокоен ден ако продължава така да я кара. И мен да ме карат да ям по този начин и аз ще се откажа от храната.

Да, разбирам притесненията от раждането и преживените 2 операции, но те не трябва да бъдат критерий от тук насетне. Минало и заминало. Дано занапред да няма усложнения, изоставане /ако има такова/ ще се навакса. И да, знам какво говоря, защото детето ми е родено с тегло 1950гр. Никога не съм целяла да догони другите деца на кг, а да расте здрава. Вярно, че на годинката нямаше 8 кг, но пък сега не отстъпва по нищо на връстниците си. Колко висока и тежка няма значение. Да са живи и здрави децата, другото бели кахъри.

Island_of_dreams,проблемите с храненето на бебе са ми до болка познати. Който не е имал злоядо бебе,той не знае какъв щастливец е! Големият ми син до 50 - я си ден сучеше добре и наддаваше добре. След това дойде проблемът,а именно - не иска мляко и кърма.Хранех го полузаспал. На всичкото отгоре ревеше много. Не диагностицираха някакъв проблем,но за всеки случай пиеше прахчета за рефлукс. Не мога да кажа,че помогнаха,защото продължи да си пие млякото така до 1 годинка. Според мен заради силните си колики не ядеше,но може и да не е било от това.Люшках го на ръце докато вземе да се унася и хайде шишето. Като дойде време за захранване реших,че с кашите и пюретата няма да настоявам, за да не го отвратя. Много ме беше страх какво ще стане и дали ще ги яде. Слава богу тях ги ядеше и от както е на твърда храна няма проблем Сега е на 4 години. Но..... Пожелах си вторият ми син да е ящен на мляко, да ама не. Сега е на 2 месеца и дни и от 20- я ден намали значително приема на кърма. Пак мъки. Без изследвания,че ми е писнало от болници с баткото, решихме с една лекарка да пробваме сиропче за лек рефлукс и след два-три дни прояде по-добре. Почнах да му давам антирефлуксно АМ, че ми писна да се цедя, а и с две деца,едното неядящо и ревящо, няма време. Но от три дни пак не иска,въпреки,че нищо не съм сменила - нито адаптираното мляко,нито сиропчето,нито капките за колики. За съжаление при малкия полусънното приемане на мляко не работи и сега не знам пак какво да го правя. Всички тези трудности и мен ме изнервят,както се получава и при теб. Изнервя се цялото семейство.
Дълго стана писането ми,но просто не знам какво да те посъветвам,освен да даваш мляко в полусънно състояние,което на мен лекарите ми казаха да не го правя, заради риск от задавяне. Но друг избор нямах и баткото така го отгледах. И аз се питам защо така се случва все на мен и благородно завиждам на мамите с бебчета,които си ядат млякото без проблем,че и реват за още.

И млякото много трудно й го даваме.... изследвахме хемоглобина преди 2 месеца, беше в норма, пак ще го изследвам. Не знам вече какво да кажа...

На който не се е налагало да ограничава и да лишава, и той нищо не знае. Покрай едно близко бебе и това разбрах. Детето гладно, реве, протяга ръчички, а на теб ти се къса сърцето, и криеш всякаква храна.  Пълно щастие няма.

Сподели как протича деня ви. Освен борбата с храненето какво друго правите? Какви са ви заниманията?

Ами като цяло се буди към 6, пие си млякото (без много уговорки, защото е сънена), после обикновено ака, преобуваме я, и тати тръгва на работа, аз се занимавам с нея около 1 час- играем с играчките, сега обича да стои права в кошарата и обикаляме от единия край до другия, смее се, понякога ако е слънчево я слагам в кошчето за кола на балкона на слънце и си играем, когато се измори я слагам да спи. После се буди и започва мъката с яденето, млякото го пие около един час с песни и танци, после ако е хубаво времето я извеждам, ако не е -играем, спи и като се събуди предлагам пюре, обикновено не го иска и пак давам мляко. После я извеждам, тя спи, по някое време се буди, разглежда, ние се разхождаме в Борисовата градина и разходките са дълги. После се прибираме, пак опит за ядене, около един час пие млякото, защото кашите ги отказа изцяло. Мъжът ми се прибира, играят около 2 часа, понякога я слагаме с нас докато вечеряме, ако не е заспала, предлагам й плод, харесва кайсии, но само ги ближе. Слагаме я да спи, лягаме си и ние. По някое време се буди, ако не се буди я будим ние, хапва (пак е сънена и пие млякото лесно), слагаме я да спи и това е. Днес дядо й свари телешко варено с картофи, лук, чушка и морков, пасирахме малко и хапна няколко лъжички. Също хапва и по няколко трошички козуначено руло. Друго не иска засега. Забравих да кажа, от два-три дни към млякото слагам една лъжица каша Слънчо зърнин. Добре се разтваря и не я усеща, така че поне това успявам да пробутам.

Можеш да се пробваш и другите хранения с мляко да ги даваш докато е сънена. Примерно като видиш, че започва да се разбужда да й дадеш шишето. При нас имаше такива периоди и така съм хранила. Докато са сънени хапват по-добре. Това можеш да го правиш тук в известен период докато и двете се поуспокоите и след това да започнеш наново захранването бавно и без нерви.