Моите големите си хапваха отлично и двамата, особено синът ми - той плачеше, ако не му подавах лъжичките с яденето достатъчно бързо (ядене повече от 10-тина минути не съм имала и с двамата). Сега яденетата продължават по час, а количеството изядена храна е наполовина от препоръчителната за възрастта. Не мисля, че аз имам вина, защото не правя нищо по-различно от това, което съм правила и големите - кърмим се и започнах захранването с готови пюрета. Като видях, че не става, минах на варианта аз да й приготвям храна, нея също не я поиска. Записахме я на кухня, с идеята, че поне тази храна ще й хареса. Е, не, не, и не! Единственото, което й допада, е тя да си гризе там някакви работи самостоятелно, да опитва от нашата храна, но съвсем не в исканите от мен количества. Ами, примирих се, че ще яде толкова, колкото иска - позалъгваме я с хляб или нещо друго в ръката й, както писах по-напред, за да си отваря лъжицата и поне нещо да изяде, но това е само докато тя иска. После стиска устата и не я отваря изобщо. Нямам намерение да я насилвам, доброволно от глад не съм чула да е умряло някое дете (стига да няма здравословни проблеми). 
Препоръчани теми
