Туба Бюйюкюстюн, Запленяваща сърцето и проектите преди и след това-213тема

Някога имало двама приятели. Израснали заедно и не можели един без друг, но били толкова различни, че хората се чудели как се разбират.

Единият бил пълен с енергия. Не заставал и за минута на едно място. Впускал се в нови приключения и търсел нови и нови предизвикателства.
Вторият бил муден и не обичал промените. Харесвал тишината и реда и премислял всяка своя стъпка.

Растели и опознавали света. Всеки ден откривали нови неща и пред тях изниквали нови предизвикателства. Втурвали се към тях, единият устремно, а другият бавно и прецизно и ги преодолявали. Винаги заедно.
Докато един ден открили планината и върховете. Планината ги омагьосала и пленила. Покорявали връх след връх, но след всеки покорен откривали нов. По-висок, по-стръмен, по-недостъпен.
Там в планината се допълвали идеално. Смелостта и енергията на първия преминавала и през най-трудните изпитания. Стремежът към прецизност и дисциплината на втория подсигурявали пътя назад и давала сигурност.

Ден след ден, връх след връх, тяхното самотно занимание им донесло слава и популярност. Не я търсели, но тя дошла при тях. Снимките им се появили във вестниците, давали интервюта и автографи.

Тогава се появила пукнатината между тях. Отначало дребна и незабележима, но с времето нямало как де не я забележат.
- Виж, - казал единият. – Тук са пуснали само твоята снимка, а ако не бях аз никога нямаше да стъпиш на върха.
- Я, погледни тук, как се надуваш сам като пуяк на върха. - отговорил вторият - Ако не бях аз да нося багажа и да те подсигурявам, щеше да си счупиш главата още в началото.

Скарали се и се разделили, но планината и върховете ги привличали и тръгнали сами.
Първият с устрем и жар атакувал нов връх. Достигнал върха, но силите му били изцедени. Нямал храна и сили за обратния път и само благодарение на късмет успял да се върне преди да е станало късно.
Вторият също щурмувал върха, но стигнал до средата на склона. Спрял го стръмен участък, който не се престрашил да премине. Върнал се обратно, без да покори върха.

След това повече никой от двамата не излязъл в планината. Не покорили нови върхове. Никога.

Но планината е още там. Там са върховете и предизвикателствата. Там има още хора, които покоряват връх след връх. Винаги с поглед напред и нагоре. Винаги рамо до рамо с приятел.
Никога сами...

Сам е трудно да вървиш по пътя. Сам е трудно е да изкачваш върхове. Ти си силен в едно, приятелят ти в друго. Винаги можеш да разчиташ на подадена ръка, на подкрепяща дума. Заедно винаги е по-лесно. Заедно е по-добре.
А когато стигнеш до върха, не забравяй, че сте се изкачвали заедно.

На 9 май всяка година Православната църква прославя за втори път през годината Св. Николай Мирликийски Чудотворец. Народът го нарича "летен Никулден".
 Празникът съществува още от ХI век и е свързан с пренасянето на светите мощи на Николай Чудотворец
 от балканските земи в италианския град Бари.

Според народния календар, на този ден жените не трябва да хващат игла през деня, защото "дупчат" светеца в очите и ще се разболеят от "очибол". Денят е посветен на Св. Никола - Летни, който трябва да осигури дъжд и плодовита година. В негова чест се коли мъжко животно за курбан, за да се предпази реколтата от градушка.

Днешният ден е празник и на град Черноморец.

Ще ви разкажа нещо смешно.
Когато бях млада майка, приспивах сина си с военни песни, просто други не знаех.   Сега ми казва, че като чуе марш, и заспива!