Туба Бюйюкюстюн, Запленяваща сърцето и проектите преди и след това-213тема

Özcan Алпер "Спомени на вятъра" от преброяване дни, за да се покаже новия филм ...

"Есен" и "Бъдещето е завинаги" са завладели сърцата ни с филми от последната кинорежисьор Özcan Алпер "Спомени от вихъра" е броя дните за да влязат в прожекции през октомври-ноември 2015. Според докладите, които получихме от кухнята на филма е игрален филм в продължение на период от време, като сценични 140 минута.

Филмът спада към Ахмет Özcan Алпер и се огъват. Режисьорът на филма "Eternity и един ден, Ulysses" Погледът, STORK забави стъпка "Както знаем от филмите Ангелопулос майстор кинематограф ANDREAS Sinanos направи.

Филмът Онур saylak София Khandamirov, Мустафа Ugurlu, Ebru Йозкан Мурат Daltaban, Tuba Büyüküstün,   меандър Samancılar,  Furkan Шекер Нихат напред,  Неджати Zengin, Тимур Ölkebaş,  Капка бригадир, майсторски играчи като Харун Aksu се намира.

ВЯТЪРНИ СПОМЕНИ

"II. В последните дни на Втората световна война, той е принуден да избяга в опозиция на поет и художник Арам от Турция. Арамейски в горите на Черно море, на Съветския грузинската граница, за да стигнат до край пътя се движи историята на Турция и се опита да забрави изгнанието арамейски улики за живот. "

На пръв Özcan Алпер, екипа на филма, актьора ветеран и филмов NAR голямо усилие и въвеждане на демонстрацията на този период филм изстрел с всеотдайност очакваме с нетърпение.

Крокет ...

Имало някога един цар. Всичко си имал и живеел спокойно и щастливо. Но един ден върху царството му се струпали много беди. Настъпила страшна суша, която опустошила всички посеви, а наскоро след това чужд владетел нападнал царството и го превзел. Започнала епидемия, която отнела живота на цялото царско семейство и на половината население на царството. Войските на съседния цар нападнали столицата и избили останалите.

Тогава царят разбрал, че трябва да се спасява и побягнал към съседните земи, където царят му бил приятел. Стигнал да столицата на царството и поискал да се види с владетеля, като казал на стражата му, че е негов приятел. Но войниците не му повярвали, като видели опърпаните му дрехи и го отпратили.

Наложило му се една година да работи каквото намери, да живее в мизерия и да се бори за оцеляването си. Накрая успял да събере малко пари, за да се облече по-прилично и отново се явил при царя.
Когато приятелят му го приел, той му разказал за всичките си несгоди и нещастия и го помолил за подкрепа. Но за негово огромно разочарование, царят му дал 100 овце и го отпратил.

Огорчен и разочарован, злочестият цар все пак започнал да пасе овцете - нямал по-добра алтернатива. До една година обаче, овцете му били изядени от вълци и той отишъл пак да моли за помощ. Този път му дали 50 овце. Не след дълго стадото му пропаднало в пропаст и той отново изгубил всички овце.
Отишъл трети път при царя и тогава той му дал 25 овце.

Започнал злополучният цар почти от нулата. Пасял си овцете, но постепенно стадото му започнало да се разраства и след време се умножило до 1000 овце. Тогава той пак отишъл при приятеля си, но този път, за да му се похвали.
И най-неочаквано за него самия, царят наредил да му дадат съседното царство.

- Но защо не направи това веднага, още когато дойдох първият път при теб за помощ? - попитал изумен - Защо трябваше да ми даваш да паса овце? Защо не ми даде царството тогава?!

- Защото от него нямаше да остане камък върху камък. - отговорил мъдрият му приятел. - Аз просто почаках докато свърши черният период от живота ти. Сега вече виждам, че е дошъл следващият етап от твоята съдба. А овцете бяха само показател...

Е, разпознахте ли някои периоди от живота си? Всички злини на света сякаш се изсипват една след друга - болести, загуби, разочарования, провали, пак загуби... новите начинания се провалят с гръм и трясък... усещаш се като в блато - с всяка стъпка затъваш все повече.

И започваш да си мислиш, че вселената е против теб, че Господ те е забравил, спомняш си поговорки от сорта на „Едно зло никога не идва само", а в отчаянието си може и тръгнеш по гледачки, които те убеждават, че ти е направена магия (те, гледачките това работят). Само че този път ти си казваш: Ами, да... това е зла магия.

А то е просто тежък период от живота.

Тази притча ни припомня, че всъщност не трябва да търсим кой знае какви дълбоки причини за черните периоди в живота. Просто има такива. Някои са по-дълги и болезнени. Други минават бързо. Но винаги минават.

И не трябва да се гневим на съдбата, защото може би тя, както и мъдрият цар, който давал все по-малко овце на своя приятел, ни отпуска мънички парченца късмет и благоденствие докато сме в този период, за да ни предпази от по-големи загуби.

Най-важното е да имаме търпение и да не се поддаваме на отчаяние и самоунищожително поведение. Да изчакаме търпеливо да се разпръснат облаците. А когато небето се проясни и отново изгрее слънцето, да не забравяме, че „и това ще мине".

Такъв е животът.