ЕлиТ (ти си май адашка на моята Госпойца), да ти е жив и здрав момъкът, да жъне успехи по всички поприща!
Тонка, е много ме разсмиваш, момиче!
Моята съседка отгоре преди няколко години си смени мъжа и началото с новия мъж беше шумно, впечатляващо, направо бравурно, бих казала. Обаче на моменти плашещо. И моята вчерашна рожденичка, която тогава беше 4-5 годишна, много се плашеше от звуците, връхлитащи ни ненадейно, точно когато си четем приказка за приспиване. Гледаше стреснато към тавана, ужасена, неразбираща и питаща какво е това. Ами как да й обясня? А и аз си дадох сметка, че звуците са като от страдание, а не от някакво щастливо ликуване. Та, излъгах я, че на жената сигурно нещо й е лошо...какво да кажа на детето, иди че обяснявай...
Лягам си, че утре ще ставам рано - ще ходя на концерт - Малкият Светъл Лъч на нашия живот (4 г.) ще тропка хорца и отсега съм усмихната. Улавям се, че пиша с усмивка до ушите.
Искам да ви кажа - по повод възрастта, бабинството и това как се чувства човек, бидейки баба, че "баба" си е една направо чудна титла и в основата й е любов от най-чиста проба, при това обичайно двупосочна и щастлива. Но не е състояние на духа.
Искам да ви кажа, че духът не остарява. Духът иска да тича, да танцува, да беснее. Да си купи тесни дънки и впита блузка и сандалки на тънки токчета, да размахва почти празна чантичка - вътре едно червилце и тънко портмоненце само. Да си свирука и подскача и да се кикоти на какво ли не - пръст да му покажат да е достатъчно, за да се засмее.
Обаче тялото разваля нещата - краката искат удобни ниски "бойни" обувки, а подплънките тук-там се срамуват да изпъват блузките, за дънки да не говорим... И добре, че е разумът да поддържа баланса и приличието и да помирява духа с тялото, че иначе - лошо...
Но наистина духът остава вечно млад, имайте го предвид. Във всяка баба живее по едно 18-годишно момиче - това също е добре да се знае.

Дано да доживея внуци, ще съм бабка-откачалка, в добрия смисъл. 