Сладкарничка за книги - тема 42

Първо да кажа, че колкото напредвам в моите 22, толкова се засилва у мене желанието да видя, да чуя, да опитам и да усетя повече и повече. Сигурно и затова тия пет дена преминаха направо шеметно.
Първия ден бяхме в Будапеща. Имахме автобусна и пешеходна разходка из града, а най-хубавото беше - разходка с корабче по Дунава, от където се открива цялата прелест на града. Красива е Будапеща, но има нещо което не ми харесва там (била съм още два пъти преди)- нещо грандоманско, каменно и студено, а хората едни намръщени и неприветливи .

А във Виена беше друго -  уютна, с приятна, топла атмосфера. Влюбих се в нея
Тук също обиколихме града с автобус, а после и пеша.
Разгледахме дворците - Хофбург, Шьонбрун, Белведере.
Ходихме в една типична виенска кръчма, където опитахме виенски шницел и виенски щрудел, а като пийнахме по една чашка младо вино, пяхме с музикантите, които изсвириха няколко български песни така, че останалите гости на ресторанта ни изпратиха с овации
В Пратера на ММ очите му светнаха като на малко дете. Искаше на всичко да се качи . Времето ни беше малко и успяхме да се пуснем само на скоростното влакче. Пищяхме от страх и от удоволствие, а като слязохме, и двамата треперехме, но си заслужаваше

Много се впечатлих, че в този град, изкуството и културата са максимално достъпни до хората. Слушахме безплатно концерт за орган на Бах в една от църквите, предложиха ни и билети за симфоничен концерт във Виенската филхармония за 9 евро(разбира се за правостоящи,а билетите за добрите места били около 200 евро). Екскурзоводката каза, че за всеки такъв концерт, един час по-рано пускат билети за правостоящи на много ниски цени, така, че всеки да може да го посети. Още съжалявам, че се запънах, че не мога да вляза по дънки там

През свободното от програмата време ги юрках (бяхме с ММ и сватовете) да тичат из града - разгледахме църкви, паметника на чумата, паметника на Моцарт, паметника на Мария Терезия, всичко свързано със Сиси, опитахме любимото кафе и любимата палачинка на кайзера, хапнахме и сахер. Останаха още много неща за гледане...дано да се върнем отново някой ден и да ги видим

Пътуването беше дълго и досадно, но го оползотворих в четене. На отиване прочетох Черната кутия от Майкъл Конъли, а на връщане Вечно Твой от Даниел Глатауер( все пак е австриец и действието се развива във Виена) и половината от Вила с басейн от Херман Кох.

Преизпълнена съм от емоции и впечатления и все още не мога да се осъзная

Никакво свободно време нямаме. Сутринта ще пътуваме, трябва да стигнем по-рано, за да се подготвим. Мероприятието започва от 12 ч., след него оправяме и газ към Плевен, където се повтаря сценария. Ако си някъде в центъра и имаш възможност, може да дойдеш в хотела. Кафе паузата ще е в началото на събитието, т.е. в 12 ч.