Сладкарничка за книги - тема 42

не мога да забравя, миналата година, когато голямата ми дъщеря завърваше 4-ти клас и се разделяха с класната си и тя с тях. Сега като се сетя и ми присяда, напират ми не сълзи, а направо ридания. Децата бяха в някакво зверско състояние, не спираха да плачат повечето от тях, барабар и момчетата. Госпожата се опитва да се държи, но накрая и тя се предаде и дружно плакаха. Много тежко беше. Ето, аз продължавам да я виждам всеки ден, когато водя малката ми дъщеря, но тя още тъжи по стария си клас, много бяха привързани. Паралелно с това не могат да приемат новата класна, която им е сега в 5ти клас, за всичко ходят при миналата им госпожа, споделят и, оплакват й се, търсят я ... страшна любов, взаимна ... и тя гори в проблемите им, нищо че вече не им е учителка ... дори родителите я търсим за съвет за петокласниците ... уникална, невероятна, това е човек, с призвание да е начален учител. Господ да я поживи, толкова я обичам! Дори бях способна да пусна малката ми с корейски от първи клас, само и само да е при нея, защото бяха я пратили да поеме паралелка с корейски. Добре, че го отмениха  

На сина ми му предстои такава раздяла след дни...Аз страдам отдавна, макар че госпожата му ми е колежка, но на сина ми ще му е бивша класна. Ще тъгуват и те, сега в четвъртък заминават на тридневна екскурзия  и...това е. После броени дни и край. И после ново начало, с нова хубава класна, улучиха на хубав Човек пак.

Още ми е едно развълнувано, но поне сега са ми подредени мислите и ще карам хронологично.
Вече разбрахте, че ми се падна прекрасната Маришка за другарче да я оподаря едно хубаво   За съжаление Джонатан ( ) - мизерникът - не ми достави в петък специалния подарък, който си е персонализиран за Маришка, та моята изненада за нея не беше пълна. Но въпреки това, емоцията си заслужаваше и непълен подарък. Да видиш на живо как се радва Маришка, да я чуеш как се смее - като дете - е уникално и несравнимо. Толкова чист и добър човек е тя, неподправена и сърдечна. И както Вени каза - трябваше да пия айрян на срещата. Пък сега Маришка ще очаква допълнителната си изненадка по пощата, което се надявам, че ще удължи радостта й  

Тръгваме ние с Тони по-раничко за срещата, за да мога да взема торта и спокойно да се настаним в заведението. Бях решила просто да оставя кутията за Маришка в средата на масата и си викам: "Тя все по някое време ще я забележи и ще се изненада, ще пита #КОЙ??? ; всички ще си мълчат и ще е още по-вълнуващо." На кутията
отгоре с големи букви бях написала само името й и в началото на срещата хитроумно я криехме под менюто или под книжки.
Влизаме в заведението - Сливчето с детето й вече там. Оставихме багажа - раницата ми тежеше 20 кг само от книги за връщане   - и тъй като в сладкарницата, откъдето взех тортата, нямаше пост-терминал, платих с последния си кеш. Тропосах Антончо на грижите на Слив и изхвърчах от заведението, да диря банкомат. И на тротоара буквално налитам на Вени с огромния букет (имате вече разказа от нейната гледна точка  ).

Почнахме лека-полека да се събираме. Броя аз кой още има да идва, за да сме всички, за момента с оподаряването. И през ум не ми е минало, че тез мискинки ( ) през цялото време са пиели айрян и за мен   Ама за това - после.

Ще прекъсна за малко разказа, за да кажа, че Елинка е прекрасна - фина, нежна и деликатна, точно както пише   Тя си мисли, че не умее да изразява емоциите си, но това не е вярно. Елинка, ти сияеше, мила! И толкова ме сгря с усмивката и присъствието си. Съжалявам, че не можах много да си поговоря с теб, но много се радвам, че успя да дойдеш и да се запознаем  

Идва моментът с пристигането на Маришка. Миличката, с превръзка на очето, но с широка усмивка. И не ми донесе за прочит "Серафина", ПОДАРИ МИ Я за РД!!! Просто няма как да ви опиша чувството, което изпитах

И като се разхвърчаха подаръци, като грейнах едни щастливи лица, едно вълнение, радост и любов..... Несравнимо, неописуемо... Няма как да стигнат думите.
Баджът на Милето изби рибата  
Когато Нези й връчи подаръка, Милето изрече култова фраза:
"И каква стана тя сега? С моите айряни по моята глава!"  
Щастие струеше от всяко ъгълче на масата.
Момичета, а аз въобще не съм разбрала, че някой се е оплакал от нас, че сме били шумни  
И май е било по-добре, че не съм разбрала, чееееее .... как паля на такива простотии  

Появата на Андрей Дреников беше истинска случайна изненада.
За тези, които не знаете, това е един от най-талантливите композитори в България. Познават се с майка ми от години. Мен нямаше как да ме познае, ако не му се бях представила.
Не можах да кажа на всички, че това, което той направи - да ни подари по един свой диск, а на децата по един с детски песнички - не го прави с някаква комерсиална цел. Той просто е такъв сърдечен и себераздаващ се. От сърце искаше да ни зарадва просто, защото го бяхме впечатлили с нашата радост и нашия празник   Приемете подаръка му като дар от душата му, защото това беше именно такъв жест.

Идва и моментът, в който прекрасната малка принцеса на Петето ми връчи подаръка за РД от всички момичета. Нужно ли е да казвам как бърсах очи, размазвах спирала, дъхът ми спря, а сърцето прескочи няколко пъти....
Миличките ми  
Имам картичка - истинско произведение на изкуството:
Бухленски ваучер за книжка по избор да си взема:

Сладки изкушениЯ... Както казах на Петето-сърчица - за да пазя окръжност  
И най-безумно якото и феноменално прекрасното GoT-Таргариенско колие, което ме вкопа в земята от изненада:
Ще си го нося с огромна радост и така ще ви нося всичките до сърцето си