"Kara Para Aşk"с участието на Туба Бюйюкюстюн и Енгин Акюрек- 67 тема

Явявам се на кастинг за със/сценарист    
Незнам дали ще ме одобрите, защото с едната ръка готвя, с другата пиша, а с коя пия вино не се знае    Незнам също и дали можете да си ме позволите    

В недалечно бъдеще. В един обикновен квартал в Истанбул. Около 25 години по-късно от сегашните събития.
Розовото еве, в ъгъла на градината, на две трикраки табуретки, зад един рододендрон седят двама мъже на средна възраст единия бивш тъмен брюнет, другия бивш нормален брюнет. Подават си една лула и се надлъгват по слежебни и полицайски въпроси.
В следващия момент до краката на единия пада керемида и се разбива с трясък.
Йо: Елииифджиииим, тоя път можеше да ме уцелиш, джанъм!!! Бъди по-внимателна, моля те! Знаеш че, главата ми с годините вече не е толкова твърда.
Арда: Деврем, не те е замерила енгето, от покрива падна, сигурен съм.
Йо се почесва по брадата, върти очи и цъка.
Арда: Що ти трябваше на баир лозе, деврем, че да я купуваш тая развалина? Някой ден ще ви затрупа, докато спите.
Йо: Не можахме да се разделим с нея, братле. Всичките ни спомени са тук. Ако знаеш що чай сме изпили, всяка греда и дупка в стената си я знаем наизуст. Ей сега да изскърца нещо и ще ти кажа от кой ред на кой етаж от паркета е. Пък и тук се родиха децата, щом те не я събориха, докато растяха, няма по-здрава къща от тая.
Арда: Деееврем, сега като споменахме децата, що не вземем да оженим вашта Лети за нашия Мюмюн? Ми те са си направо лика прилика...
Йо: Да ги оженим, деврем, що да не ги оженим, ама тя ще го бие бе братле. Не си ли спомняш едно време как пердашеше братята си за щяло и нещяло. Пък и вашия Мюмюн, трябваше да го кръстите Мамун, все на майка си за полата е залепен. Голям мъж, пък... Кажи на Пело да го остави да порасне най-сетне...
Арда: Ами да го бие, щом трябва, бе деврем. Може пък тя да го направи мъж. И като споменах мъж, вярно ли е, че баджанака ти се прибрал от Непал?
Йо: Да, преди три дни. Ама какъв мъж е той бе, не ми напомняй за него, дал е някакъв обет за целомъдрие и цял ден медитира. Някви йоги, моги или фоги практикува. Не съм много в час. Както и да е, ще правим градинско парти в негова чест.
Арда: Къде?
Йо: Ами тук.
Арда: Как тук, бе деврем, около тая маса се събират 6 стола и две табуретки. В най-тесен кръг сме минимум 20-30. Само за Нилю ще ти трябват два стола, напоследък е станала двойна...
Йо: Ще се сместим някак деврем, ти не я мисли. Елиф ще ни нагласи, много я бива от нищо, да прави нещо. Онзи ден, например...
Реклами:...........................
Летище в Истанбул. Дългокрака брюнетка с куфар на костенурки и сплетена в плитка дълга коса, крачи наперено в тесни дънки и черно кожено яке. Очите й са скрити зад тъмни очила, но не изпуска нищо от пейзажа. Сканира обстановката и погледа й не пропуска дори и дребните детайли.
Излиза от сградата и бързо се оглежда. Не вижда нищо подозрително и спокойно поема наляво по улицата.
Докато бърка в малката си дамска чанта за мобилния телефон, черен бус със затъмнени стъкла спира рязко до нея и преди да успее да каже гък, е издърпана вътре. Някой грубо извива ръцете й отзад и бързо й слагат плетена маска на главата. Успява да ухапе единия от нападателите  през нея и той изругава тихо.
Лети: Кои сте вие? Къде ме водите? Веднага ме пуснете!!! Баща ми е полицай и ще ви затвори всички до един зад решетките, копелета мръсни!
Успява да ритне някой, и той болезнено изругава.
Запушват й устата, и успяват да я усмирят без да се налага да изпада в безсъзнание. Заповедите на шефа им са такива.
Буса спира, пред някакъв склад, и измъкват Лети навън. Небето се е смрачило и всеки момент ще се извие буря. Тя чува далечен гръм и вятъра едва не я събаря, отново започва да се дърпа и да рита, но я вдигат на ръце и я вкарват вътре.
Усеща, как я поставят на един стол и придържат раменете й надолу, за да не мърда.
-   Спри да се държиш като дива коза, че да не получиш един в зъбите.
-   Долна свиня – просъсква тя през запушената си уста, но той я бута грубо.
Лети долавя стъпките на някой, който току що е влязъл в помещението.
-   Веднага я развържете и махнете това от главата й – гласът е дрезгав и не търпи никакви възражения.
Издърпват грубо плетената маска и оскубват косата й. Тя неволно изохква и очите й се насълзяват. Чака само да развържат ръцете й. В момента, в който това става, скача от стола и с въртеливо движение изритва силно мъжа в ляво. Докато той пада със стон на земята, тя е повалила и другия. Без дори да се задъха. Бързо се оглежда и когато вижда, къде е вратата, се втурва към нея. Но някой здраво я сграбчва през кръста и изръмжава в ухото й:
-   Къде си мислиш, че отиваш зверче?
Тя рязко извръща глава, в момента в който той я пуска. Обхваща я някакво странно чувство на дежавю. Не може да откъсне очите си от него. Той е едновременно непознат и странно познат. Очите му са тъмни и дяволски присмехулни. Изглежда страхотно, о, да, повече от страхотно. Но докато бурята ги връхлита и поредния гръм се стоварва върху главите им, тя силно го ритва в пищяла, и слага ръце на кръста си.
-   Всъщност никъде, Яъз! Мислех да си ходя, но сега, когато те познах, реших да остана и да ти сритам задника.
      Реклама: ..................................................................

Явявам се на кастинг за със/сценарист    
Незнам дали ще ме одобрите, защото с едната ръка готвя, с другата пиша, а с коя пия вино не се знае    Незнам също и дали можете да си ме позволите    

В недалечно бъдеще. В един обикновен квартал в Истанбул. Около 25 години по-късно от сегашните събития.
Розовото еве, в ъгъла на градината, на две трикраки табуретки, зад един рододендрон седят двама мъже на средна възраст единия бивш тъмен брюнет, другия бивш нормален брюнет. Подават си една лула и се надлъгват по слежебни и полицайски въпроси.
В следващия момент до краката на единия пада керемида и се разбива с трясък.
Йо: Елииифджиииим, тоя път можеше да ме уцелиш, джанъм!!! Бъди по-внимателна, моля те! Знаеш че, главата ми с годините вече не е толкова твърда.
Арда: Деврем, не те е замерила енгето, от покрива падна, сигурен съм.
Йо се почесва по брадата, върти очи и цъка.
Арда: Що ти трябваше на баир лозе, деврем, че да я купуваш тая развалина? Някой ден ще ви затрупа, докато спите.
Йо: Не можахме да се разделим с нея, братле. Всичките ни спомени са тук. Ако знаеш що чай сме изпили, всяка греда и дупка в стената си я знаем наизуст. Ей сега да изскърца нещо и ще ти кажа от кой ред на кой етаж от паркета е. Пък и тук се родиха децата, щом те не я събориха, докато растяха, няма по-здрава къща от тая.
Арда: Деееврем, сега като споменахме децата, що не вземем да оженим вашта Лети за нашия Мюмюн? Ми те са си направо лика прилика...
Йо: Да ги оженим, деврем, що да не ги оженим, ама тя ще го бие бе братле. Не си ли спомняш едно време как пердашеше братята си за щяло и нещяло. Пък и вашия Мюмюн, трябваше да го кръстите Мамун, все на майка си за полата е залепен. Голям мъж, пък... Кажи на Пело да го остави да порасне най-сетне...
Арда: Ами да го бие, щом трябва, бе деврем. Може пък тя да го направи мъж. И като споменах мъж, вярно ли е, че баджанака ти се прибрал от Непал?
Йо: Да, преди три дни. Ама какъв мъж е той бе, не ми напомняй за него, дал е някакъв обет за целомъдрие и цял ден медитира. Някви йоги, моги или фоги практикува. Не съм много в час. Както и да е, ще правим градинско парти в негова чест.
Арда: Къде?
Йо: Ами тук.
Арда: Как тук, бе деврем, около тая маса се събират 6 стола и две табуретки. В най-тесен кръг сме минимум 20-30. Само за Нилю ще ти трябват два стола, напоследък е станала двойна...
Йо: Ще се сместим някак деврем, ти не я мисли. Елиф ще ни нагласи, много я бива от нищо, да прави нещо. Онзи ден, например...
Реклами:...........................
Летище в Истанбул. Дългокрака брюнетка с куфар на костенурки и сплетена в плитка дълга коса, крачи наперено в тесни дънки и черно кожено яке. Очите й са скрити зад тъмни очила, но не изпуска нищо от пейзажа. Сканира обстановката и погледа й не пропуска дори и дребните детайли.
Излиза от сградата и бързо се оглежда. Не вижда нищо подозрително и спокойно поема наляво по улицата.
Докато бърка в малката си дамска чанта за мобилния телефон, черен бус със затъмнени стъкла спира рязко до нея и преди да успее да каже гък, е издърпана вътре. Някой грубо извива ръцете й отзад и бързо й слагат плетена маска на главата. Успява да ухапе единия от нападателите  през нея и той изругава тихо.
Лети: Кои сте вие? Къде ме водите? Веднага ме пуснете!!! Баща ми е полицай и ще ви затвори всички до един зад решетките, копелета мръсни!
Успява да ритне някой, и той болезнено изругава.
Запушват й устата, и успяват да я усмирят без да се налага да изпада в безсъзнание. Заповедите на шефа им са такива.
Буса спира, пред някакъв склад, и измъкват Лети навън. Небето се е смрачило и всеки момент ще се извие буря. Тя чува далечен гръм и вятъра едва не я събаря, отново започва да се дърпа и да рита, но я вдигат на ръце и я вкарват вътре.
Усеща, как я поставят на един стол и придържат раменете й надолу, за да не мърда.
-   Спри да се държиш като дива коза, че да не получиш един в зъбите.
-   Долна свиня – просъсква тя през запушената си уста, но той я бута грубо.
Лети долавя стъпките на някой, който току що е влязъл в помещението.
-   Веднага я развържете и махнете това от главата й – гласът е дрезгав и не търпи никакви възражения.
Издърпват грубо плетената маска и оскубват косата й. Тя неволно изохква и очите й се насълзяват. Чака само да развържат ръцете й. В момента, в който това става, скача от стола и с въртеливо движение изритва силно мъжа в ляво. Докато той пада със стон на земята, тя е повалила и другия. Без дори да се задъха. Бързо се оглежда и когато вижда, къде е вратата, се втурва към нея. Но някой здраво я сграбчва през кръста и изръмжава в ухото й:
-   Къде си мислиш, че отиваш зверче?
Тя рязко извръща глава, в момента в който той я пуска. Обхваща я някакво странно чувство на дежавю. Не може да откъсне очите си от него. Той е едновременно непознат и странно познат. Очите му са тъмни и дяволски присмехулни. Изглежда страхотно, о, да, повече от страхотно. Но докато бурята ги връхлита и поредния гръм се стоварва върху главите им, тя силно го ритва в пищяла, и слага ръце на кръста си.
-   Всъщност никъде, Яъз! Мислех да си ходя, но сега, когато те познах, реших да остана и да ти сритам задника.
      Реклама: ..................................................................

Явявам се на кастинг за със/сценарист    
Незнам дали ще ме одобрите, защото с едната ръка готвя, с другата пиша, а с коя пия вино не се знае    Незнам също и дали можете да си ме позволите    

В недалечно бъдеще. В един обикновен квартал в Истанбул. Около 25 години по-късно от сегашните събития.
Розовото еве, в ъгъла на градината, на две трикраки табуретки, зад един рододендрон седят двама мъже на средна възраст единия бивш тъмен брюнет, другия бивш нормален брюнет. Подават си една лула и се надлъгват по слежебни и полицайски въпроси.
В следващия момент до краката на единия пада керемида и се разбива с трясък.
Йо: Елииифджиииим, тоя път можеше да ме уцелиш, джанъм!!! Бъди по-внимателна, моля те! Знаеш че, главата ми с годините вече не е толкова твърда.
Арда: Деврем, не те е замерила енгето, от покрива падна, сигурен съм.
Йо се почесва по брадата, върти очи и цъка.
Арда: Що ти трябваше на баир лозе, деврем, че да я купуваш тая развалина? Някой ден ще ви затрупа, докато спите.
Йо: Не можахме да се разделим с нея, братле. Всичките ни спомени са тук. Ако знаеш що чай сме изпили, всяка греда и дупка в стената си я знаем наизуст. Ей сега да изскърца нещо и ще ти кажа от кой ред на кой етаж от паркета е. Пък и тук се родиха децата, щом те не я събориха, докато растяха, няма по-здрава къща от тая.
Арда: Деееврем, сега като споменахме децата, що не вземем да оженим вашта Лети за нашия Мюмюн? Ми те са си направо лика прилика...
Йо: Да ги оженим, деврем, що да не ги оженим, ама тя ще го бие бе братле. Не си ли спомняш едно време как пердашеше братята си за щяло и нещяло. Пък и вашия Мюмюн, трябваше да го кръстите Мамун, все на майка си за полата е залепен. Голям мъж, пък... Кажи на Пело да го остави да порасне най-сетне...
Арда: Ами да го бие, щом трябва, бе деврем. Може пък тя да го направи мъж. И като споменах мъж, вярно ли е, че баджанака ти се прибрал от Непал?
Йо: Да, преди три дни. Ама какъв мъж е той бе, не ми напомняй за него, дал е някакъв обет за целомъдрие и цял ден медитира. Някви йоги, моги или фоги практикува. Не съм много в час. Както и да е, ще правим градинско парти в негова чест.
Арда: Къде?
Йо: Ами тук.
Арда: Как тук, бе деврем, около тая маса се събират 6 стола и две табуретки. В най-тесен кръг сме минимум 20-30. Само за Нилю ще ти трябват два стола, напоследък е станала двойна...
Йо: Ще се сместим някак деврем, ти не я мисли. Елиф ще ни нагласи, много я бива от нищо, да прави нещо. Онзи ден, например...
Реклами:...........................
Летище в Истанбул. Дългокрака брюнетка с куфар на костенурки и сплетена в плитка дълга коса, крачи наперено в тесни дънки и черно кожено яке. Очите й са скрити зад тъмни очила, но не изпуска нищо от пейзажа. Сканира обстановката и погледа й не пропуска дори и дребните детайли.
Излиза от сградата и бързо се оглежда. Не вижда нищо подозрително и спокойно поема наляво по улицата.
Докато бърка в малката си дамска чанта за мобилния телефон, черен бус със затъмнени стъкла спира рязко до нея и преди да успее да каже гък, е издърпана вътре. Някой грубо извива ръцете й отзад и бързо й слагат плетена маска на главата. Успява да ухапе единия от нападателите  през нея и той изругава тихо.
Лети: Кои сте вие? Къде ме водите? Веднага ме пуснете!!! Баща ми е полицай и ще ви затвори всички до един зад решетките, копелета мръсни!
Успява да ритне някой, и той болезнено изругава.
Запушват й устата, и успяват да я усмирят без да се налага да изпада в безсъзнание. Заповедите на шефа им са такива.
Буса спира, пред някакъв склад, и измъкват Лети навън. Небето се е смрачило и всеки момент ще се извие буря. Тя чува далечен гръм и вятъра едва не я събаря, отново започва да се дърпа и да рита, но я вдигат на ръце и я вкарват вътре.
Усеща, как я поставят на един стол и придържат раменете й надолу, за да не мърда.
-   Спри да се държиш като дива коза, че да не получиш един в зъбите.
-   Долна свиня – просъсква тя през запушената си уста, но той я бута грубо.
Лети долавя стъпките на някой, който току що е влязъл в помещението.
-   Веднага я развържете и махнете това от главата й – гласът е дрезгав и не търпи никакви възражения.
Издърпват грубо плетената маска и оскубват косата й. Тя неволно изохква и очите й се насълзяват. Чака само да развържат ръцете й. В момента, в който това става, скача от стола и с въртеливо движение изритва силно мъжа в ляво. Докато той пада със стон на земята, тя е повалила и другия. Без дори да се задъха. Бързо се оглежда и когато вижда, къде е вратата, се втурва към нея. Но някой здраво я сграбчва през кръста и изръмжава в ухото й:
-   Къде си мислиш, че отиваш зверче?
Тя рязко извръща глава, в момента в който той я пуска. Обхваща я някакво странно чувство на дежавю. Не може да откъсне очите си от него. Той е едновременно непознат и странно познат. Очите му са тъмни и дяволски присмехулни. Изглежда страхотно, о, да, повече от страхотно. Но докато бурята ги връхлита и поредния гръм се стоварва върху главите им, тя силно го ритва в пищяла, и слага ръце на кръста си.
-   Всъщност никъде, Яъз! Мислех да си ходя, но сега, когато те познах, реших да остана и да ти сритам задника.
      Реклама: ..................................................................