ЧЕТВЪРТОКЛАСНИЦИ, успех в пети клас!

Няма универсален отличник. Но един, бил такъв в гимназията, млад човек с повече от обещаващо бъдеще да финализира пътя си 15 години след края на гимназията на дребна позиция в счетоводна фирма, на фронт-офис в банка, докато средните по успех да са днес наистина успешни, говори не просто за съдба и стечение на обстоятелствата, за това че хората, или поне голяма част от тях, изживяват по различно време звездните си мигове. Зенит-надир.
Разбира се, никой не ангажирам с мнението си.

Гроздето на мен не ми е кисело. Само си разсъждавам на глас.

На мен ми вървяха и математиката, и литературата    не виждам противоречие за това.
Или аз не се изказах както трябва, или вие криво ме разбрахте, не знам кое от двете е  
Имах предвид, че да си отличник в гимназията и университета не е гаранция за успех по-късно в живота, като визирам не само кариера, професия, финансово състояние, но и щастие, любовни връзки, приятелства, брак, постигане на целите и като цяло пълноценния начин на живот   Имах предвид, че някои будни съученици, макар и с успех около 4.50 - 5.00, после се взеха в ръце, и на малко по-късни години /примерно след 25-тата/ изкараха курсове, преквалифицираха се, мотивираха се да учат, да се дообразоват и после много добре се реализираха на пазара на труда. Също така съумяха да изградят щастливи любовни връзки / бракове, имат си чудесни деца, абе всичко им е ОК. А отявлени преди отличници някак се умориха, обезвериха, отчаяха... доста от тях не са нито в цветущо здраве, нито в добро финансово състояние, нито са щастливи в личния си живот /разведоха се, не се разбират с децата си и т.н./.
Просто исках да кажа, че това да си отличник не е гаранция за после, че ще успееш и ще си щастлив!

Във Враца също има прием в ЕГ след 4-ти клас. Племенничката ми ни е наборче и сега я записаха там. Няма изпит, влиза се по документи и с оценката от матурата. Общо взето приемът е съвсем лесен.
Но в МГ се влиза по -трудно отколкото в езиковата. Има изпит, но доколкото ми е известно не е с такава трудност като в СМГ.
 Много ми е интересна дискусията. Моето дете не е кандидатствало никъде, защото е далеч от математиката вътреки че в училище се справя отлично. И дотам. Нищо математическо извън училищния материал не и е на сърце. Виж, ако има някъде да пише разкази, стихове и есета е първа по желание. Търси си постоянно конкурси в интернет и участва.
 Аз съм от родителите, които не разчитат само на съвестта на детето си. Имам късмет дъщеря ми да е съвестно дете, даже прекалено съвестно, но хич и не мога да разчитам само на съвестта и. В същото време понеже е изключително притеснителна и нервна по отношение на училище, на оценки, на това да не би да не се справи отлично, се старая да я поощрявам много, да я успокоявам и прочие. Въобще комбинацията от качества като амбициозност и силна емоционалност, та чак нервност, са се преплели у нея и ми е много трудно. Все едно се движа по тънък лед.
 Ние имахме/ надявам се в минало време/ проблем с това, че ще остане в същото училище. Тя го харесва, обожаваше класната с до 4-ти клас, но понеже двете и най-добри приятелки се местят в други училища, моето дете в един момент реши, че училището и не било елитно и нямало да и даде нужните знания...И като ревна да я местя някъде, но и тя не знае къде. Големи разговори водихме, а накрая като и казах сутринта в 6,30 да излезе и да отиде с ГТ до избраното училище сама, поради което трябва да стане към 6 без 15, а зимата да тръгва по тъмно, съвсем я отказах.

Да поздравя и аз всички приети дечица! Много късмет да имат в учението!
Ние ще останем да държим славата на люлинските училища!

Интересна дискусия и тема. Всеки е прав за себе си. По-важно е да може да извлича полезното. Вихрогонче, адмирации   . Децата трябва на първо място да се чувстват обичани, ние ще ги приемем,  подкрепим, помогнем... най-вероятно ще се окажат подобрени наши копия.
Отличници в живота за мен са хората, които могат да работят в екип и са лидери.  България не я включвам, тя е извън всякакви критерии.

И какви ЕГ? Гимназиите са след основно образование. В София почти всички училища са със ЗИП или СИП езиков.

Точно това и аз мислех да попитам.  
И как въобще правим паралел с времето, когато ние сме били деца и времето на нашите деца. Нито времената са същите нито поколението. И много ви моля не ме убеждавайте, че децата ви едва ли не от люлката са протегнали ръце към книгите. Ще ги протегнат, ако ние родителите им ги дадем. Ще се научат да четат преди първи клас, ако ние им покажем буквите и първите срички. Ще придържаме ръчичките им, докато драскайки по листа правят първата си рисунка и още и още..... Външните фактори са твърде важни за да бъдат пренебрегвани - родители, средата в у-ще и навън и приятелите.
Преди години вие не сте учили езици в школи, но децата ви сега учат там, нали? Преди години не сте се захласвали по таблети, компютри, игри на телефони, за които в нашето детство не сме и сънували, но вашите деца го правят, нали? Кой мислите, че ще повярва, че едно дете би предпочело два теста по математика или език, пред час с най-новата игра на таблета, примерно, или някое друго изкушение? 

     

Адмирации, адрмирации, но всяка го казва, плюейки си в пазвата, че тя няма дете със среден успех начален курс. Нищо лично към вихрогонче- напротив, тъкмо обратното.

И моето грозде НЕ е кисело.
Но съм имала кисели периоди.
И мисля, че ако като ученичка и студентка бях по-малко прилежна, а повече "на ти" с живия живот, нямаше да се налага да откривам топлата вода на дърти години след това. И да, щях да имам много повече материални успехи и постижения. Така мисля аз. Не се опитвам да го наложа никому.
Понастоящем съм доволна от работата си, професията си, но не и от заплащането.
Но понеже съм борбена оптимистка, твърдо вярвам, че до няколко години ще си стъпя още по-здраво на краката. Има още какво да уча. За това да бъда отличник И в живота.

Синът ми няма среден успех 

Завърши с три петици и една четворка на външното оценяване. По другите предмети има шестици и една четворка по английски език. Не бях възхитена от представянето му, но не съм се и особено сдухвала от резултатите му. Казах му, че може повече. Че оценките са си негови. И че в пети клас определено ще учи повече.

Ще цитирам дословно мнението на моето дете, пълен отличник, ако и да успя да учи в СМГ, ако това се приема за мерило: "В училище имам добри и лоши моменти. Понякога ми е досадно да уча, но знам, че е за мое добро и в бъдеще всички усилия ще ми се върнат".
Само забележете какво елегантно оправдание за мързела човешки.

Тонита, хич не виждам особени разлики в начина, по който се мотивират децата сега и когато аз съм била дете. Синът ми вярно учи в школа английски, обаче го говори на ниво 2-3 години и повече напред от школата. Забелязвам го, защото гледа филми на английски без субтитри без проблем, а като има субтитри, на моменти поправя. Имаме приятели със смесен брак - англичанин е мъжът. Детето общува с него без проблем на всякакви теми. Сега, не си мисли, че го хваля за гений, не - просто покрай манията по ФИФА игрите за плейстейшън гледа постоянно филмчета в YouTube, а ютюбърите са американци или англичани и толкова много език е възприел от там, че говори гладко на доста теми и чете също така много сложни текстове. Точно по същия начин аз се мотивирах едно време, но не от футбол, а от музика... А и дадох пример по-горе с деца, които не са посещавали школа. Та да, не виждам грам разлика   Човешкият мозък не е еволюирал толкова бързо

Мисля, че еволюират много по-бързо отколкото можем ние родителите да приемем. Много деца учат извънкласно ЧЕ, гледат филми без субтитри.

При нас актуални са онлайн игри в мрежа и чатове. Чужденци да иска човек бол . Там баткото и таткото упражняват контрол и напътстват. ФИФА  и PS3 за нас отдавна остаря.

О, и при нас бяха актуални онлайн игри и чат (но към играта), примерно Clash of Clans. Сега се върна към ФИФА.

Дали си лидер или добър изпълнител е малко и въпрос на характер, семейство. Може би учителите в темата няма да се съгласят, но училището не прави много в посока подкрепа на лидерските качества на децата - собственият поглед, идеите, способността да увлечеш другите, да ги подкрепяш и да получаваш подкрепа. Един пълен отличник може да притежава тези качества и ще бъде прекрасен лидер, но може и да му липсват. Тогава или ги възпитава у себе си, или става добър изпълнител.

Привет на наборите! Днес записах бъдещия петокласник в СМГ. Признавам зорът беше голям-две години курсове, подготовка и следене на състезания, последния месец интензивен курс + решаване вкъщи всеки ден последните седмици непосредствено преди изпита. Следейки миналогодишните резултати и като проверихме след финалното състезание задачите от първия модул и отчетохме грешките на теста, си мислех, че няма да успеем, но тази години излезе, че задачите са били много трудни и балът падна доста, получи нелоши точки на описателните задачи. Резултатът ни е около средата на приетите, стигна за английска паралелка. Моето дете е от тези, които без да ги караш и подканяш няма да седне само да се готви сериозно, както го изисква целта. Поне не последната година, когато сякаш се понатрупа умора от ученето по принцип и започнаха отпускания. Понеже вървеше добре по състезания по математика от първи клас, без да е сред първите, но почти винаги между 10 и 20 % по състезанията, а и учители са ни споменавали, че има потенциал за математика, решихме да го направляваме в тази посока, а не да го оставим на течението на собствения му задълбочаващ сепмързел . Имаше желание за кандидатстване в СМГ още от 2 клас, което не бе чак пламенен ентусиазъм, но устойчиво във времето и не е казвал, че иска да се откаже в нито един момент. Без нашите родителски усилия и напътствия обаче не би направил този избор, не би положил тези усилия, оставен само на своята воля (всъщност кой знае, но така изглежда). Отчитам, че целенето на СМГ и други училища с конкурентен прием е приключение по-скоро на родителите, в което децата участват Надявам се да не сме сбъркали, то времето ще покаже.
При нас актуално в момента е: онлайн игри (Майн крафт), чат, и най-последно се появи страст към радиоуправляеми колички, което си е сериозен разход. Спорта позарязахме, единствено му се спортувало състезания с въпросните колички. Има желание да опита програмиране, за което мисля да го запиша на школа по информатика. Друго нищо определено. Книги се четат, само ако са в задължителния списък или са "книгите" за Майн крафт или списание Топ Гиър. Сега не признава списъка с книги от старото училище, а от новото не са дали списък . Все пак накрая склони да прочете по избор от списъка на старото училище Хари Потър 1-7. Още едно потвърждение, че се налагат напътствия. Някак ми е мъчно и не мога да приема, че сега на децата масово (разбира се има изключения и ги чета тук за наборите) не им се чете, ще пропуснат вълшебни мигове от книгите, от тяхното възприемане и отпускане на въображението. Затова настоявам да се чете, белким ще попаднем на книгата, която ще отключи страстта към четенето.

абсолютно подкрепям това е и моето мнение