Как да освежим една измъчена връзка

Добре, спокойно, за кратко време.
Вечерта ми звънна... 
Спирам да мисля и да се напрягам. Едни думи, други думи. Гадно му било, тежко му било, свивал му се стомаха като заговори за това, не можел да си представи да не сме заедно, НО и не искал да живее така в караници. Аз не ги искам караниците и си взех поука, НО... може и това да е края.

Бориш се за любовта? Коя любов? Твоята? Или неговата?
Твоето не е любов, а егоизъм, самодоказване и желание да стане това което ти искаш.
От  негова страна виждам нерешителност и мекушавост.
Дори от страна на единия няма любов.

Дори само фактът, че ей това изречение се появява чак на 24-та страница, може да ти послужи като тема за размисъл върху собствената ти личност, съответно - връзка! Айде аз се отписвам от тази тема, че отдавна стана много скучна. И без това си е за някой тийн-форум.

Мдааам... точно за тийн форум е.

Авторката, научи се да  приемаш градивна критика, ще ти е полезно и в живота и в работата.

Темата е към края си, но ще пиша.... Била съм в същата ситуация преди 16-17 год. Беше тормоз!!!! за мен и нищо особено за него Нищо хубаво не те чака с този човек! Бягай и не се обръщай назад. Всичко минава. Знам, че сега няма да ми повярваш, но ще се убедиш след време, че това е най-доброто за теб. И с риск да прозвуча налудничаво, ще ти кажа, че именно тази незаинтересованост от него и безразличие ти палят "фитилите" и ти мислиш, че си влюбена.... И ако си от една рядка порода, дето не им минава е лошо... И такива има, създават семейства, деца и не забравят и не забравят..... Успех ти желая!

Вярно е, че безразличието пали човек повече от всичко друго. И аз съм имала такава връзка преди много години. Такива кошмарни месеци изкарах, че и сега като се сетя тръпки ме побиват. После обаче нещата се обърнаха точно в момента, в който аз реших да слагам край. При първия знак на незаинтересованост от моя страна, той се впусна да ме гони. Буквално същия ден. Е, бяхме заедно известно време, но тогава ми се отвориха очите за всичките му недостатъци, за които бях напълно сляпа. Не искам да давам надежди на авторката, че и при нея така ще стане, просто виждам аналогия с моя случай и й съчувствам. Мисля, че трябва да се опита с достойнство да излезе от връзката и ситуацията, че май запазването на достойнството и себеуважението в такива случаи е най-важно.

Ох ,още една тема в която авторката търси мнение  и виждайки ,че то не съвпада с нейните желание се обижда и се оттегля

Да наистина в един момент се прекали с това че авторката беше наречена"нестабилна", но в крайна сметка и това твърдение е провокирано от нещо

Симона ,пожелавам ти нещата да се развият най добре за теб.Но най добре не значи така както ти искаш,защото аз както много пъти ти написах мисля ,че на тази връзка трябва да се сложи край.За доброто и на двама ви
Дано когато решиш да напишеш нещо в темата да е хубаво.Дано наистина си си взела поука и дано не се вкопчиш отново така разрушително

Прочетох темата до края, но мисля, че още тук се съдържа есенцията....

Какви чувства си видяла, след като той директно ти е казал, че не те иска в живота си?
Пита теб какво да правите, защото явно не смее директно да ти каже:"Ела и си прибери нещата от дома ми!"Очаква предложението да дойде от теб.
Как да постъпиш, са ти казали.Но едва ли ще ги послушаш, четейки те нататък....най-вероятно ще продължаваш да му звъниш, да искаш да се виждате, докато не му писне дотолкова, че да забрави всякакви толерантност и уважение към теб и не ти каже директно "Край!".

Като чета автроката все едно аз съм го писала едно към едно....
Скандалите, ревността, обсебването.... и аз съм така. И на 100г да стана ще съм пак такава, както и ти - това ни е характера. А за твоя случай незнам какъв съвет да ти дам - няколко пъти съм била в тази ситуация и вариантите са или да си тръгнеш и да се влачиш като мъртвец с месеци по улицата, до следващия, с който ти гарантирам че ще стигнете пак до тук, ако не е идеалния за теб или временно да се отдръпнеш. Дай му време, щом ти обяснява че те обичал и му се свива стомаха, значи иска да сте заедно, но му е дотегнало. След 2-3 седмици ще тича при тебе... 
Най-първо обаче помисли той ли е МЪЖЪТ за теб - във времето на раздяла и след първите бурни емоции ще видиш нещата доста по-трезво
Желая ти цялото щастие на земята (и ще го почувстваш рано или късно) 

Ох, момичета,  какво значи някой да иска да сте заедно, но да му е дотегнало в същото време. Ами това са взаимно изключващи се неща. Ако някой иска да е с някого, света ще обърне и няма да разправя как се е уморил да опитва. Аз на твое място бих си събрала нещата, особено след директното му заявление за идването на брата, и не бих поглеждала назад. Запази колкото достойнство ти е останало, защото мъжа ще го забравиш рано или късно, обаче самоунижението трудно се забравя. Всичко минава и се забравя повярвай ми, особено ако прекъснеш контактите с обекта.

Бях в подобна ситуация, обсебваща, позволих си целия ми свят да се завърти около него, бях постоянно пред телефона, пишех му постоянно, настоявах всяка свободна минута да сме заедно. В един момент започнаха караници, ревности, от моя и от негова страна. Репликата с времето също - аз се тръшках, молих се, плаках, какво ли не...
Последната негова реплика с "трябва ми време" получи отговор от ме "вземи си времето, твое си е, като си помислиш, ако смяташ, че има смисъл върни се, ако аз все още те искам може и да се пробваме". Наложих си да не звъня, да не пиша, да не проверявам кога е бил на линия, да не се чудя къде и с кого е.
Какво последва? След като си пусна няколко лигави песнички във фейса ме покани на кафе, няма и два дни след караницата и полученото разрешение да си прави каквото иска, липсвала съм му, имал нужда от време, но не можел без мен, затова предпочитал да жертва времето вместо мен.
Какво научих аз? Научих, че съм лепка, че съм обсебваща и че нямам нищо за правене без него. Промених това за 2 дни, направих си план със задачи, преоткрих си стари хобита. Сега не го натискам да се виждаме - той го прави. Аз просто се погледнах от страни и си върнах онова весело и лудо момиче, в което той се влюби. И той вижда тази промяна и аз виждам как с всеки изминал ден му е по-приятно да е с мен нон-стоп, без аз да го карам, той сам го желае.
Спри да го мислиш, спри да  му обясняваш какво ще е ако сте заедно, потърси онова момиче, което го е привлякло, тя със сигурност е била красива, забавна и неповторима. Върни я и виж как , ако не той, то поне някой в пъти по-свестен от него ще се влюби в това момиче.
Много често съдим половинките си, че са се променили без да осъзнаваме, че и ние вече не сме същите.

Има един израз, ако обичаш някого, пусни го на свобода, ако и той те обича, ще се върне при теб. Замисли се над това, понякога в клишетата има доста истина.

Здравей и от мен.Така лесно не се отказвай и не слагай край,ако наистина държиш на половинката си.Аз имах до скоро много проблеми с ММ и като го оставих малко сам нещата се оправиха сега сме много по добре от преди.
А относно това как да освежете връзката си мойта идея е да експериментираш малко в секса.Едва ли всичко сте правили вече все има нещо,което не сте.И на теб ще ти е интересно новото и на него(експериментирай).ММ не ме поглеждаше изобщо до скоро 2-3пъти в месеца и много е даже,а сега да го видиш не може да се спре.А относно карането ще мине.Аз избягах с детето само за ден не знам какво е мислил докато ни нямаше,но явно доста е преосмислил нещата.Защото сега се държи точно както в началото и за сега сме добре.

Успех ти желая и на теб и дано да се оправят нещата.

Това е край, оказахте се прави. не иска опити, не иска нищо.за него нещата са свършили.свикнал е вече с мисълта.молих,обещавах,видях си грешките-знам че мога да се променя.не ми се живее.,искам да умра.всичко бих дала за този човек. 
пита кога ще си взема багажа.
как да продължа,какво да правя от тук на сетне?