Варвара е в подножието на Родопите /моя син казва , че Родопите започват от нашия двор/- т.е има равнина и планина. В планината има седем древни параклиса. Един от тях е на св. Георги. До там се стига пеша за два часа.В нощта преди празника , правят голям огън и всяка фамилия си пече агне /забелязах , че тая година са били два пъти по-малко/ Горе се качва и младо и старо. Попът чете и изпълнява разни ритуали. Фамилиите са насядали по земята и непрекъснато се черпят и поздравляват и със съседните . Много е весело - всички играят на хората. Привечер процесията с икони и др.църковни атрибути се връща тържествено в селото , където веселието продължава и след полунощ на площада.
Да си кажа /пак/ мнението за помощта и бабинството. Наистина е много приятно да си баба , но не по-малко удовлетворително е да си родител , да се отдаваш на дацата си - да сътвориш нещо в живота. Пък като остарееш да се радваш и на внуци / по-друго е и аз не съм лишила нашите баби от тази радост/ Живот и здраве - ако имам , няма да откажа да помагам , с каквото мога .Но и по белия свят , хората на нашата възраст не са заробени само с внуците си . Била съм млада , гледала съм си децата , имала съм развлечения / в разумни граници/ и нищо не ми е липсвало.
и като бях тъкмо родила .....и от тази гледна точка.....да ти споделя, че приех първо помоща на майка ми ......в твоя случай това е Другата баба...........но нищо лично просто мойта мама си е мойта мама ..............но като си омръзнахме след три месеца ......
....защо така тия хора хич не се опитват, направо под ножа ни слагат тук по кипърско..... 
!
