КГБ = Клуб на Готините Баби - 158.

Понякога крием истинското си лице, за да го защитим
Колкото и да сме рационални, бързащи и премислящи, във всеки от нас се е запазило нещо детско. То, разбира се, може да спи, може да е потиснато и забравено. Преди всичко обаче заслужава да бъде обичано и зачитано.
Причината е ясна – детето в нас представлява основата на мечтите, на трепета и безкористните желания, на стремежа към истинското и непречупеното, недокоснатото от проблемите на действителността.
В детето в нас няма нищо несериозно. Напротив, то реагира директно и е барометър за това, което ни се случва. В много случаи е мъдро и във вземането на решения. Може да го приемем и като вътрешната си интуиция, гласа, който ни насочва накъде да поемем. В междуличностен план детето е това, което ни прави директни и непринудени. Ако се чувства добре, дава неограничено пространство за забавления и създаване на добри контакти. Ако е потиснато, страда и се чувстваме зле.
Може да си го представим като всички потиснати желания и несъзнавани импулси, които отлагаме, защото бързаме и няма време. То в голяма степен обаче пък е истинското ни Аз, което не е подменено от различните маски, които си слагаме, автентичното ни лице, което понякога крием, за да защитим, но което не трябва да пропускаме да виждаме в огледалото и на което да се усмихваме нежно, за да запазим светлината и бялото в себе си.

От писма на читатели

Ужасно се дразня на мъжа ми. Уж за да забавлява детето, а всъщност го виждам как си играе с играчките му. И в други сфери не се държи като възрастен. Забравя, не поема никакви отговорности, държи се като едно голямо дете. За най-елементарни неща от бита няма идея – колко хляб да купи например. Единствено, че ходи на работа. Иначе е дечко.
Симона, 39 г.

Може би е добре да прецените какво точно ви дразни. Дали съпругът ви наистина е несериозен или безотговорен или по-скоро вие възприемате странно заигравките му с играчките на детето. Има някои много по-основни неща от купуването на хляб и ако съпругът ви просто търси и намира начин да се освободи от напрежението, това е прекрасно. Идеята е да запази детското в себе си по един напълно директен начин. Важно е също така, разбира се, обективно да определите за себе си кои неща ви идват в повече и смятате, че пречат на семейните ви отношения или на възпитанието на детето. Абстрахирайте се от „сериозността“ в оценките си и бъдете обективна. За всяко нещо, което отбелязвате като „дразнещо“, си отговорете защо е такова: защото ви звучи несериозно или защото наистина има негативни последици. Всичко, което попада в първата категория, на практика е повод за усмивка.

Често си мисля колко много бариери сама си поставям. Когато бях дете, всичко ми изглеждаше възможно, по силите ми и мечтаех всеки ден. Дали от страх, от неуспехи, най-вече от различни опасения, съм се затворила и не мечтая. Не смея даже да очаквам да ми се случват хубави неща. И такива не ми се случват.
Венера, 27 г.

Въпреки че ще ви прозвучи странно, въпреки всички промени вие сте същото онова дете, което си спомняте. Или по-точно и онова дете. В момента обаче то не живее само, а е обградено с различни хора, които го спират. Един родител, който му натяква, че трябва да се държи сериозно и зряло. Един възрастен, който непрекъснато мисли за социалните условности. И ред друг препятствия. Детето си е там, само не може да намери пътя, за да отвори вратата и да излезе безгрижно на разходка. Вие можете да му отворите вратата.
Успокойте възрастните, че няма да се изгуби и може да намери пътя обратно само. Опитайте се в някои сфери от всекидневието или различи отрязъци на деня да му обръщате внимание – какво иска то? Затворете очи и си представете себе си – как сте изглеждала. Оставете усещането за волност и безметежност, провокирано от образа, да завладее тялото ви. Пренесете се в онази част на безгрижното и безметежното, от която съзнателно се лишавате.

Тест
Светът към мен

Някои са съумели да запазят повече детско в себе си, докато други са потънали в сериозността на делничния ден. Доколко успявате да се потопите в безметежното безвремие на света на децата? Усмихнете се със следващите въпроси.

1. На плажа, докато гледате как децата си играят с пясъка:
а. Не ги гледате, вие винаги сте част от тях.
б. Галите пясъка или заравяте крак и ви е приятно, но чак да строите замъци.
в. Обикновено четете книга и не гледате встрани.

2. Какво очаквате да ви донесе Дядо Коледа?
а. Правите си специални писма и с нетърпение чакате и се взирате в елхата.
б. Иска ви се да не ви подмине, но предпочитате да се подготвите и сами.
в. Никога нищо не ви е носил, добре, че се грижите вие.

3. На колко години се чувствате?
а. Не сте убедени, че можете да броите добре.
б. Зависи от ситуацията и мечтите ви.
в. Ами на колкото сте, що за въпрос.

4. Когато мислите за бъдещето, по-скоро ви се струва, че:
а. Някой ден може и да пораснете, но предпочитате да не идва този ден.
б. Времето лети прекалено бързо и няма време за всичко, което искате.
в. Предстоят куп още трудни задачи и проблеми.

5. Като се замислите, кое от детството ви липсва най-силно?
а. Не смятате, че нещо се е променило.
б. Някой, който да се грижи за вас.
в. Уф, с всички наказания и забрани, какво му е хубавото.

Ако отговорите ви са предимно "а", може да се каже, че изцяло сте успели да запазите детето в себе си. Не се притеснявате да бъдете непринудени и да постъпвате така, както го чувствате. Разбира се, в някои ситуации това може и да не е съвсем подходящо, но надали се замисляте за това.

Ако повечето ви отговори са “б”, сте се побрали в света на реалността, но с удоволствие се гмурвате в детското при всеки удобен случай. Плувате успешно от единия до другия бряг.

Ако отговорите ви са предимно “в”, сами сте си сложили едни мрачни пердета на прозорците. Строги и отговорни сте, пораснали абсолютно във всяко отношение. Изкушението да се качите на люлката е съществува за вас.