Пристъпи на гняв и как да се справим

Ама самичък ли, бе душата? Сам си ги роди рано-рано, още с тийнейджърски пъпки на лице, отгледа си ги самичък, бдейки самоотвержено над тях по 24 часа в денонощието? И всичко това, докато учеше, караше магистратура, работеше и обикаляше кръчмите?
Егати, комплексирах се жестоко! Респект!   

Недей да лъжеш. В другата тема си писал, че съжаляваш че не си ги имал още на по-млада възраст, че да се отървеш от тях докато си още млад. Така си изпушил от тях, че нямаш търпение вече да порастват и да се омитат.

не съм писал такова изречение

Донякъде си прав за последното. От правене на деца толкова рано, не си успял да научиш как се пишат изречения. Няма главни букви, няма точки

Даже и заглавието му е с малка буквичка в началото 
Явно си много оправен, не съм го разбрала правилно. А жена ти помага ли ти при отглеждането на децата или сам си се оправяш?

Не знам защо се занимавате с душатапри положение ,че темата е зададена от друг ,а той си има собствена тема

Ми тя авторката май някъде изчезна 

ee, къде да съм изчезнала, едва от вчера не съм писала. Все пак не седя денононощно във форума.

Знаех си, че ще има злобни коментари (визирам психиатриите и пребиването от бой) и не знам дали има смисъл да продължавам да пиша, но заради добронамерените от вас ще го направя.

Бащата помага, колкото може. Даже повече от другите бащи по мои наблюдения- някои вечери го приспива, сутрин го гледа около 1-2 часа, преди да излезе за работа и дори някои нощи спи при  него, за да се наспя аз. Нямам особено проблеми с "таткото", затова и не го споменавам. Събота и неделя го гледаме заедно, защото това са единствните дни, в които можем да се видим и акио му го оставя за цял ден, то каква връзка ще имаме?

Просто търпението не ми е силна страна, а с деца няма как без търпение, не знам това учи ли се..?. Ето снощи след като беше ял добре цял ден, се събуди много гладен само след 3 часа сън. Исках да го успокоя по друг начин, но нищо не помогна- гушкане, пеене...Иска си шишето и това е. Накрая го нахраних, но се ядосах, плаках, оплаквах се на мъжа (и той се събуди) и едвам заспах. Просто защото не ми се вижда нормално здраво бебе на 9 месеца да не може без храна и 3 часа и ме буди винаги точно когато съм заспала (не мога да си лягам в 9 с него, както бихте посъветвали, тогава тепърва имам време за сееб си, да хапна, да почета, гледам филм, говоря с мъжа и т.н.)

Аз нямам проблем да ходя и на психолог (не психиатър, но няма смсиъл да обяснявам разликата), на запад всеки ходи и това е съвсем нормално, само тук се приема за "болест". Но просто трудно ще намеря време, а и все си мисля, че и сама мога да стигна дао същите изводи (умея да се самоанализирам, дори прекалено) и може би само говоренето ще ми е от полза

Търпението не знам дали се учи, но явно не си разбрала една много съществена промяна в твоя живот- появата на детето. Няма как всичко да е както преди да се роди. И още нещо- всичко е временно и ще мине. Детето ще порасне. Сега има нужда от нас по 24 часа, но скоро няма да е така и ще имаш пак време за себе си.
Другото- защо след като ти е показало, че е гладно ти не го нахрани и да заспите, ами се стига чак до плач от твоя страна. Бебетата имат по- често нужда от храна, отколкото нас. През 2-3-4 часа. Те растат и им трябва храна.
За пример ще ти дам моя син. Той до 6 -месечна възраст рядко се будеше да яде през нощта. А от 6 до 12 месец по 2 и 3 пъти го хранех. Имаше нужда, задоволявах я. Децата са различни и не всички са като тези описаните в книгите.

Учи се търпението, Пипи, аз съм пример за това, но не става бързо, нито лесно. По-скоро се научи да си избираш битките, ето това, което описваш например - събудил се гладен, ревнал, пък ти си се заинатила и нататък е ясно ... Глупаво е това, казвам ти го от сърце, защото го правех едно към едно същото с първото ми дете и само ядове си създавах. С второто даже не знам по колко пъти на нощ ми се е будила да суче и в колко часа - събуди се, ревне, придърпам я към мен, давам да суче, заспивам. Нерви няма.
Медали не раздават за тия неща, давай го по-спокойно и лежерно 

Също така те уверявам, че отношенията със съпруга ти не само няма да пострадат, ами и ще се подобрят, ако от двата почивни дни си вземеш 2 часа само за теб си.

Сега- има деца които спят по цяла нощ ,но твоето не е такова.Трябва да се примириш.Повечето деца стават през нощта и то по няколко пъти и то точно когато най ти се спи
По добре стани и му дай да яде отколкото да се тръшкаш че е станало и те е събудило.
Така ще си спестиш и нерви и ядовете
Чааак пък да се разревеш заради това ми  идва в повече

Защо за цял ден?Идеята е да се гледат двамата, да се разходят за 1-2-3 часа, докато ти в къщи се наслаждаваш на тишина и спокойствие, или пък да изпиеш кафе с приятелка, без да друсаш количката през цялото време.Все пак денят има 24 часа, едва ли 2-3 часа разделени ще скапят връзката ви.Не вярвам да е толкова крехка.

Ти винаги ли огладняваш под час?
Никога ли не ти се е случвало да си се нахранила добре и кой знае защо, след 2-3 часа пак да усетиш глад?Организмът не работи като часовник, колкото и да ни се иска.Дори при едно и също количество храна напълно е възможно един път да я преработи за час, а друг път-за три часа.
Та, съветът ми е :води се по детето си.То ясно показва кога е гладно, кога е жадно, кога му се играе, кога му се спи и т.н.Така както ние си създаваме някакъв дневен режим, който да ни е удобен, така и бебетата умеят да си създават такъв, ако им се даде възможност.

Аз до тригодишната възраст на сина си ставах поне веднъж на нощ, дори след като се отби- за ходене до тоалетна, успокояване от кошмари. Вярно, тежко беше, обаче си поставих за цел да не ескалирам емоциите си и да не мрънкам.

И сега дъщеря ми на 9 мес. се буди поне по веднъж на нощ. Приемам го за част от нещата.

Не знам авторката на колко години е родила, обаче може би го е направила преди да узрее емоционално, а и физически.

Първо, приеми всичко за нормално и го прави в крачка. Поспивай когато може. Зарежи филмите, само те уморяват допълнително. От време на време лягай и в 9, ако трябва. Взимай почивка за по няколко часа. И въобще не очаквай, че детето ще се държи като по книга.

Блъскай възглавница, моля ти се! Никога не съм се карала на бебе.

Пипи бих те посъветвала - като реве, защото е гладно дай му шишето с Ам и не се втелясвай защо бебе на 9 месеца яде през нощта. И моето все още яде през нощта. Давам млякото и млъква. Гледай да е нахранено, със чист памперс, да не му е топло, студено, т.е. покривай му основните нужни и не го мисли, че е с труден характер. Така само още повече ще се ядосваш. Казвам ти го от опит със съседката. Нейното бебе ревеше до две години, защото беше гладно през нощта, а тя му даваше вода за да го отучи. Но то я побъркваше. Към днешна дата, тя продължава да иска да му се наложи, но понеже не може мина на антидепресанти.
Като стане на една година виж каква ясла можеш да му осигуриш. Не се връзвай на приказките на супер мама - само до мама, само домашна храна, навсякъде с теб. От тая философия на изискването страдат много съвременни майки и просто не издържат.
Бъди егоист, сам така ще можеш да съхраниш твоето и на детето здраве. Ако имаш на кой да го оставиш, излизай, забавлявай се. ДА не ти пука от коментари, каква майка си. Защото те супер майките си убиват децата в момент в които изпушат. Извинявай, че ти го казвам, не мисля че ще си убиеш детето, просто постът ти малко ме притесни. Много внимавай с разтърсването, може да е много опасно. По -добре го остави да реве. Успех, първото дете е много трудно, казвам ти го от опит. 

Пипи, едно  толкова  малко  дете  не  плаче от инат  или защото е  трудно.  Плаче, защото  има  някаква  потребност, която   трябва  да бъде удовлетворена. То не може  да говори  и това е  неговият  начин  да  ти  даде  знак, че  комфорта  му  е  нарушен от нещо- глад, жажда, оцапан памперс, болка, нужда от гушкане.
Моят  съвет- като  се  разплаче, гушни го. Ако не се успокои, предожи  храна,  виж дали   е  не  омазало  памперса и т.н

Колкото по- добреудовлетворяваш нуждите  му, без  да  драматизираш  да изпадаш  в нервни  кризи, толкова  по-спокойно  и   ведро  детенце ще имаш.
Когато дъщеря  ми беше  малка,  още при първото  проскимтяване  я  гушвах.  Разни твърдения ,че така  детето  се  разглезвало,  са пълна глупост.
Бебешкият  й период беше много приятен, много  лежерен. И сега  е  спокойно  и разбрано дете. Но  пък  винаги  съм  имала   рамото  на  таткото- и  за гушкане  на бебето, и за къпане, и  за хранене. Абе, не  разбрахме, че бебе имаме
Успокой  се, не  се води  по книги и  статии, слушай си  детето  и   нещата  ще  се хармонизират