СЕДМИ КЛАС -тема 63

  • 67 827
  • 1 229
# 930
Спокойно, момичета, оммммм...
Ако тестът е труден и текстът е гаден за преразказ, то е така за всички. Просто средният бал ще е по-нисък. Няма никакво значение с какви оценки е прието детето в желаното училище, а дали е прието.
Виж целия пост
# 931
Ако тестът е труден и текстът е гаден за преразказ, то е така за всички. Просто средният бал ще е по-нисък. Няма никакво значение с какви оценки е прието детето в желаното училище, а дали е прието.
Това мислех да напиша, но Спунк ме изпревари.
Виж целия пост
# 932
Спунк +1
каквото за моето, такова и за още 50 000 деца. Който е подготвен, ще си проличи.  Peace
Виж целия пост
# 933
Моят син се прибра, каза че това е откъсът:
"  Плувахме бавно, стояхме близо до брега. Хванах една мрянка под някакъв камък, но Вера ме накара да я пусна. Най-сетне видяхме кръста над водата. Грамаден, тежък, с ръждясали крака, с ръце, които улавяха залезното слънце.
                Кой не знаеше историята за удавената църква? Едно време, преди Балканската, на изток от реката живял някой си богаташ. Деца нямал, нито пък жена, та като легнал да мре, повикал слугата с последно желание - да построят с негови средства църква в селото. Построили църквата на запад от реката, а за да я изпише, селяните повикали отдалеч един млад зограф. Две години майсторът изписвал църквата. Запознал се там с едно девойче, влюбил се в него, оженили се и заживели двамата, на запад от реката, близо до църквата.
                Пламнали Балканските войни. След тях и Първата световна. България загубила войните и много българска земя раздали на сърбите. В селото пристигнали трима чиновници - един руснак, един французин, един англичанин. Рекли: това, що се простира на изток от реката, остава в България. Това, що лежи на запад, е вече сръбско. Войници завардили бреговете, решили да съборят моста. Като се върнал младият зограф, той бил заминал да изписва друга църква, войниците го спрели. Не можело, казали му, да прекоси границата, да се върне при жена си.
                В отчаянието си зографът насъбрал народ и го заставил да отклонят реката, на запад, на запад, догде не заобиколяла цяло село. Защото заповедта била такава: що лежало на изток от реката оставало в България.
                Така и не мога да си представя как са пренасяли тия камъни, тия дървета, как са ги натрупали на камара. Защо войниците не са ги спрели аз не знам. Но отклонили реката и изглеждало, сякаш ще заобиколи тя селото. Ала усукала се реката, облизала с езика си друг път, по-пряк и лесен. Нахлула през долната махала. Погълнала хора и къщи. Дори и църквата, в която майсторът бил вложил две години труд, останала в търбуха й.
                С Вера погледахме кръста, а аз изскочих на брега.
                - Дълбокичко изглежда - казах.
                Тя ме потупа по гърба.
                - Ако те е страх, няма нищо.
                Но имаше нещо. Стиснах очи, поех дълбоко дъх и скочих.
                - Плувай до кръста! - подвикна тя след мен.
                Плувах, като че носех обувки от желязо. Сграбих разпятието и стъпих на хлъзгавия купол. След малко дойде и Вера и за да не я отнесе реката, на свой ред сграбчи кръста.
                - Искаш ли погледнем стените? - попита ме.
                - А ако се заклещим?
                - Ще се удавим.
                Тя се разсмя и пак ме сръчка.
                - Давай, Носе, гмурни се заради мен.
                Отпървом ми беше трудно да се гмуркам с отворени очи. Течението ни теглеше и плувахме с всичка сила, за да достигнем до малкото прозорче под купола. Уловихме решетките и погледнахме вътре. Въпреки мътната вода, очите ми паднаха на тоя стенопис: брадат мъж, коленичил до една скала, с ръце, сплетени в молитва. Мъжът се взираше надолу, а пък в далечината към него летеше малко птиче. Под птичето искреше златна чаша."
Виж целия пост
# 934
Спокойно, момичета, оммммм...
Ако тестът е труден и текстът е гаден за преразказ, то е така за всички. Просто средният бал ще е по-нисък. Няма никакво значение с какви оценки е прието детето в желаното училище, а дали е прието.
И аз това си мисля, всички са поставени при равни условия... Има , обаче едно НО, ако теста по математика е лесен ще се облагодетелстват тези,на  които БЕЛ е силната им страна. Това ще видим в петък...
Виж целия пост
# 935
Ако това е откъса, звучи интересно и смятам, че ще се справят.

Сайта на МОН едвам зарежда...
Виж целия пост
# 936
Моят син се прибра, каза че това е откъсът:
"  Плувахме бавно, стояхме близо до брега. Хванах една мрянка под някакъв камък, но Вера ме накара да я пусна. Най-сетне видяхме кръста над водата. Грамаден, тежък, с ръждясали крака, с ръце, които улавяха залезното слънце.
                Кой не знаеше историята за удавената църква? Едно време, преди Балканската, на изток от реката живял някой си богаташ. Деца нямал, нито пък жена, та като легнал да мре, повикал слугата с последно желание - да построят с негови средства църква в селото. Построили църквата на запад от реката, а за да я изпише, селяните повикали отдалеч един млад зограф. Две години майсторът изписвал църквата. Запознал се там с едно девойче, влюбил се в него, оженили се и заживели двамата, на запад от реката, близо до църквата.
                Пламнали Балканските войни. След тях и Първата световна. България загубила войните и много българска земя раздали на сърбите. В селото пристигнали трима чиновници - един руснак, един французин, един англичанин. Рекли: това, що се простира на изток от реката, остава в България. Това, що лежи на запад, е вече сръбско. Войници завардили бреговете, решили да съборят моста. Като се върнал младият зограф, той бил заминал да изписва друга църква, войниците го спрели. Не можело, казали му, да прекоси границата, да се върне при жена си.
                В отчаянието си зографът насъбрал народ и го заставил да отклонят реката, на запад, на запад, догде не заобиколяла цяло село. Защото заповедта била такава: що лежало на изток от реката оставало в България.
                Така и не мога да си представя как са пренасяли тия камъни, тия дървета, как са ги натрупали на камара. Защо войниците не са ги спрели аз не знам. Но отклонили реката и изглеждало, сякаш ще заобиколи тя селото. Ала усукала се реката, облизала с езика си друг път, по-пряк и лесен. Нахлула през долната махала. Погълнала хора и къщи. Дори и църквата, в която майсторът бил вложил две години труд, останала в търбуха й.
                С Вера погледахме кръста, а аз изскочих на брега.
                - Дълбокичко изглежда - казах.
                Тя ме потупа по гърба.
                - Ако те е страх, няма нищо.
                Но имаше нещо. Стиснах очи, поех дълбоко дъх и скочих.
                - Плувай до кръста! - подвикна тя след мен.
                Плувах, като че носех обувки от желязо. Сграбих разпятието и стъпих на хлъзгавия купол. След малко дойде и Вера и за да не я отнесе реката, на свой ред сграбчи кръста.
                - Искаш ли погледнем стените? - попита ме.
                - А ако се заклещим?
                - Ще се удавим.
                Тя се разсмя и пак ме сръчка.
                - Давай, Носе, гмурни се заради мен.
                Отпървом ми беше трудно да се гмуркам с отворени очи. Течението ни теглеше и плувахме с всичка сила, за да достигнем до малкото прозорче под купола. Уловихме решетките и погледнахме вътре. Въпреки мътната вода, очите ми паднаха на тоя стенопис: брадат мъж, коленичил до една скала, с ръце, сплетени в молитва. Мъжът се взираше надолу, а пък в далечината към него летеше малко птиче. Под птичето искреше златна чаша."
охааа! Съвместяване на времена и наклонения. Избор как да бъде наречен разказвачът. Носе?
Виж целия пост
# 937
Е, не е лош текстът, взимам си думите назад Simple Smile
Виж целия пост
# 938

"  Плувахме бавно, стояхме близо до брега. Хванах една мрянка под някакъв камък, но Вера ме накара да я пусна. Най-сетне видяхме кръста над водата. Грамаден, тежък, с ръждясали крака, с ръце, които улавяха залезното слънце.

Не очаквах, че толкова ще съм заклила днес, но това как се преразказва, как се преобразува това "плувахме", като не е известно името на момчето? Все "момчето" ли се пише? То, като се загледах сега в откъса дори това не е ясно - момче ли е, момиче? Уф #2gunfire

Редактирам се: вярно, че другото дете го наричат "Носе" - но що за име е това? На момче? На момиче? Изпуших!  newsm78
Виж целия пост
# 939
На 23,24,25 не му е стигнало времето да пренесе отговорите.
През цялото време му се карахме, че прави тестовете за 15 мин. сега 1 час не му е стигнал.
Виж целия пост
# 940
Вера го нарича Носе.  Simple Smile Така, че - Вера и Носе плуват бавно, като стоят близо до брега....
Виж целия пост
# 941
1-А, 2-в, 3-Г,4-А, 5-В, 6-Б, 7-Б, 8-В, 9-Б,10-Г, 11-Г, 12-Г, 13-В, 14-Г, 15-В, 16-Г, 17-В,18-Б
Това са въпросите с избираем отговор. Подвеждащ ми се видя 17-ти въпрос...

7 е В, не Б Simple Smile
8 не е В Simple Smile
Виж целия пост
# 942
Вера го нарича Носе.  Simple Smile Така, че - Вера и Носе плуват бавно, като стоят близо до брега....

Благодаря!
Виж целия пост
# 943
Ама това Носе мъжко име ли е, женско ли е? Има да се чудят децата...
Виж целия пост
# 944
Детето е готово. Обади се току що.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия