Българинът си е абониран за исхемичен инсулт, потребяваме всички рискови фактори редовно и по много. Сред първите сме в Европа по заболеваемост, а май и по смъртност. Общо взето за този тип говоря, иначе не падам от Марс, знам, че има два вида.
Аз говоря за случаите, в които човекът оцелява. Нещата, които могат да се правят, са до време. А и зависят от мотивацията на човека- никого не може да рехабилитираш насила, ако го мързи или просто не иска. От един момент нататък и медицината е безсилна. Говоря, както казах, за почти десетилетие.
Аз говоря за случаите, в които човекът оцелява. Нещата, които могат да се правят, са до време. А и зависят от мотивацията на човека- никого не може да рехабилитираш насила, ако го мързи или просто не иска. От един момент нататък и медицината е безсилна. Говоря, както казах, за почти десетилетие.
Мамасита, при възрастните хора всички пътища водят към едно място...Не е в това въпросът, въпросът е кога? Така че, ако оцелеят след инсулт, всичко останало е грижи. Докато дойде изхода. Няма какво да клинчиш по въпроса. Имам опит с това и повярвай ми няма как да кажеш - до днес се грижих, ама от утре, щото са минали 6 месеца и няма подобрение, няма да се грижа. Не става така, защото ако след 6 месеца няма подобрение, няма да чакаш дълго след това до изхода.
Максимумът е още 6 месеца. Е, много ли ти е? 
