Снощи имахме гости и човекът сподели, че точно в момента се грижи за двама души- много болни майка и свекърва. Не ходи, разбира се, да ги обгрижва лично, грижата не е точно полагане на лични усилия. Тя е постигане на целЕн резултат- в случая хората да са "обгрижени".
За едната жена човекът е наел трима души на заплата, понеже е нужен 24- часов престой на човек постоянно /това никой сам не може да го осъществи, да ме прощават тези, които биха твърдели, че ще го направят и ще издържат стоически и то не един месец /това и аз го издържвам/, а с години, те просто не са виждали за какво става въпрос/. Това е свекървата.
За другата е подсигурил човек да минава по 2-3 часа сутрин и вечер, да следи за лекарства и да извежда жената на разходка, да почисти.
Има си достатъчно работа той, цяла фабрика му е на гърба и е смешно да си представим, че ще вземе, та ще я зареже, за да полага трудочасове при двама едновременно болни лично.
Та по този повод той сподели колко му струва като пари /доста е, няма да пиша колко, не е по силите на 90% от българите/ и се запита какво ли щеше да прави при ниски лични доходи /каквито са на около 60%- 70% от българите, да речем/, т.к. не би могъл да полага лични грижи при това положение.
Еми какво- просто нямаше да удължава зорлем на едната жена агонията със скъпо лечение /там надежди няма никакви/, а за другата щеше да си я наглежда сам сутрин и вечер за по- малко часове, с възможности да я извежда в почивните дни само.
За лекарства- за колкото му стигнат парите. За памперси и други- пак според обективната възможност.
Всеки- според възможностите си /финансови, психологически, физиологически и т.н./. Никой не може да надскочи човешките такива, обаче /дори и пламенно да го декларира/, като напр. да си зареже пък грижата за децата, собственото си здраве /щото като рухне и той и той ще има нужда от грижа, нежали пък какво се случва с онзи, който е бил обгрижван 24 часа/ или работата, от която се храни /понеже пак не всеки е на чужда хранилка/.
За едната жена човекът е наел трима души на заплата, понеже е нужен 24- часов престой на човек постоянно /това никой сам не може да го осъществи, да ме прощават тези, които биха твърдели, че ще го направят и ще издържат стоически и то не един месец /това и аз го издържвам/, а с години, те просто не са виждали за какво става въпрос/. Това е свекървата.
За другата е подсигурил човек да минава по 2-3 часа сутрин и вечер, да следи за лекарства и да извежда жената на разходка, да почисти.
Има си достатъчно работа той, цяла фабрика му е на гърба и е смешно да си представим, че ще вземе, та ще я зареже, за да полага трудочасове при двама едновременно болни лично.
Та по този повод той сподели колко му струва като пари /доста е, няма да пиша колко, не е по силите на 90% от българите/ и се запита какво ли щеше да прави при ниски лични доходи /каквито са на около 60%- 70% от българите, да речем/, т.к. не би могъл да полага лични грижи при това положение.
Еми какво- просто нямаше да удължава зорлем на едната жена агонията със скъпо лечение /там надежди няма никакви/, а за другата щеше да си я наглежда сам сутрин и вечер за по- малко часове, с възможности да я извежда в почивните дни само.
За лекарства- за колкото му стигнат парите. За памперси и други- пак според обективната възможност.
Всеки- според възможностите си /финансови, психологически, физиологически и т.н./. Никой не може да надскочи човешките такива, обаче /дори и пламенно да го декларира/, като напр. да си зареже пък грижата за децата, собственото си здраве /щото като рухне и той и той ще има нужда от грижа, нежали пък какво се случва с онзи, който е бил обгрижван 24 часа/ или работата, от която се храни /понеже пак не всеки е на чужда хранилка/.
Как така този човек има свекърва?
С какво заболяване е т.н. "свекърва", че се налага 24 часово обгрижване до леглото й?
Ако не те, кой? Като се има предвид, че така и така няма да ти разрешат да си продадеш жилището, че да идеш в дом. Защо? Ами защото те вече са се нанесли в него! 
