Как отглеждаме неблагодарници

  • 40 702
  • 1 089
# 735
Познавам един баща, който заплаши жена си, че ще я зареже ако не остави синът им (със синдром на Даун в дом). Оставиха детето.
 Но след година самият баща отиде в дома и си прибра детето обратно.

 Дали осъждам първоначалният им избор да оставят детето? Не. Не ги осъждам тези хора.
 Те са си мислили, че ще го забравят това дете като е далеч от очите им. Е-оказа се че са грешали.
Виж целия пост
# 736
За какво да се обосновавам, за предателството ли? Ако това се случи на твоята дъщеря или на теб? Пак ли ще си ок с това, че човекът искал да си продължи живота? Човека по постъпките се познава.
Виж целия пост
# 737
Многоточке, почнах да ти "обяснявам", но само епитети ми излизат от клавиатурата.
Виж целия пост
# 738
.
Виж целия пост
# 739
Какъв избор е направил? да изостави жена си в в това състояние, защото на него му напира отвътре страх и нагон? Ми, да живее, както казах, Господ не забравя и със сигурност въпросният смотаняк ще си плати.

Много неадекватна представа имаш за Бога. Нищо няма да му направи, че не се е загробил покрай жена си.
Виж целия пост
# 740
е, значи, все пак, разбрахме къде е ключът от палатката!
Виж целия пост
# 741
Какъв избор е направил? да изостави жена си в в това състояние, защото на него му напира отвътре страх и нагон? Ми, да живее, както казах, Господ не забравя и със сигурност въпросният смотаняк ще си плати.

Много неадекватна представа имаш за Бога. Нищо няма да му направи, че не се е загробил покрай жена си.

Загробил? Хора, които бягат, си имат вътрешни борби, затова и бягат. Те никога не намират покой. Така да го нарека, самоизяждат се. Пък можем да го наречем и Господ не забравя. Нямало е да се загроби, но този смотаняк е решил да избяга. Ще избяга от жена си в будна кома, но от себе си няма да избяга никога.
Виж целия пост
# 742
Нищо не разбрах от драмата. Съседите я обвинявали за имотите, тя се скарала за цената на хосписа, накрая си отишла и човекът станал на крака.
С какво има нещо общо това?
Виж целия пост
# 743
Аз също бих избягала ако трябва да обгрижвам някого в будна кома, независимо колко ми е близък.
Даже бих предпочела да умра, отколкото да живея в подобен ад. Истинският ад със сигурност е много по-приятно място от това да се грижиш за жив труп.
Виж целия пост
# 744
Сериозно? Оставаш мъжа и детето да го гледат родителите му и си заминаваш, защото не издържаш?
Виж целия пост
# 745
Имал възможност да избяга и го е направил. Каквото и да му бъде отредено на него, все тая. Жената няма да стане по добре или по зле от неговите действия.

Защо от деца, минахте на родители, старост и сега на .... От благодорност към задължение, от свобода през ......... Нещо не схващам  какво точно става. Blush

Виж целия пост
# 746
истинският ад е в самия човек и от него няма как да избяга, ако ще да стигне "до ръба на Диска" (по Пратчет). По същия начин като в примера с мъжа, много бащи изоставят децата си, родени с увреждания. И те така, сигурно не могат да понесат да живеят в ада с дете с увреждане, защото за тях е като жив труп.
Виж целия пост
# 747
Става това че никой не знае със сигурност, че точно от утре самият той няма да има нужда от грижите на близки хора.

Мама Нана, ти как си сигурна, че на жената в будна кома не й е по-зле от действията на мърльото? За детето няма да питам, то нали си има баба и дядо. Този конкретно бял ден не е видял и няма да види, но каква файда за детето, жената и родителити й.
Виж целия пост
# 748
Чек,
Аз не приемам оставането по някакви причини като дълг, отговорност, задължение. По добре да си върви. Ако човек има човещина, ако наистина е обичал този човек то той ще остане.
Не знам как да го обясня, но отношенията между хората се градят на човещина и любов, а тези неща не се учат. Когато ги няма всичко е вятър и мъгла и никой не се чувства добре.
Виж целия пост
# 749
То всичко беше супер, докато не се случи инцидентът.
Разбрах какво имаш предвид.  Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия