Горещо лято бърза и напира, бременните от ИБ тука се събират-тема 26

Бебето беше час преди да тръгнем на фотолампа и с огромна рана от некадърно взимане на кръв от вена и до сутринта никой не проговори кога ще ни пуснат. Майка ми и сестра ми ме разбраха напълно, обаче свекитата не. ММ дойде, взе багажа, аз взех бебето и минах огромният леден коридор пред неонатологията точно 2 на 3. Качихме се в колата и вкъщи. Свекитата, обаче не разбраха от дума и ме чакалееха пред вкъщи. Чудех се с коя ръка да държа бебето и с коя да се подпра на излизане от колата, че таза ме убиваше от болки. Влизам и те след мен. Слагам бебето в стаята си и свекъра хвърли 50 лв. отгоре бялото му чисто одеалце. Свекървата ми заяви, че тя щяла да дойде за да ми помагала щото аз нищо не мога. Полудях! Повече не допуснах никой да ми се меси.
Майка ми след работа дойде, а сестра ми в събота когато почиваше. Донесоха подаръци и ме оставиха бързо за да съм на спокойствие с бебето.

Аз много си обичам мама, но не се притеснявам да реагирам и да казвам, какво искам, какво не и тя се съобразява, дори да не ѝ е приятно всяко мое решение. Съобщих ѝ, че не искам никой на изписването и видях, че се натъжи, но го прие.

С майката и бащата на ММ се разбираме добре, но откакто забременях тази жена е обсебена от бебето   Разбирам ги, че се вълнуват - първо внуче, ММ е единствено дете, пък и вече си е на годинки   но вече усещам, че ще ни се изострят отношенията.

Още в началото (когато не спирах да повръщам, че и кървене имах), ми се обажда тя една вечер (ММ беше в чужбина) и се започва един страшен разпит за мене, за бебето, ходила ли съм на лекар, ама при кой... един куп неща. Накрая ме попита, кога точно ми е термина, за да знаела, кога да си вземе отпуска. И аз изтрещях   Питах, какво общо има моят термин, с нейната отпуска, а тя ми съобщи, че щяла да дойде да ни помага!

Опитах съвсем тактично да обясня, че нужда от помагачи нямам и че двамата със сина ѝ сме големи, разумни хора, които възнамеряват да си гледат детето сами. И мислех, че е приключен въпросът, но от известно време пак напира по телефона и пита за дата на термина, като аз съм сигурна, че причината за това любопитство е все същото. А това ме вбесява. Слава Богу, ММ си комуникира с нея по телефона, но усещам, че съвсем скоро ще избуха и ще кажа нещата, не по най-тактичния начин.

Също така, един месец, всяка вечер се пита, нямаме ли 3д снимки на детето. На нейна колежка дъщерята ходила, аз що не съм ходила  Пък онези били взели вече количка и креватче, ние още не сме. Ми не сме, защото искам първо да направя ремонт, а не да се чудя къде да подмятам новите неща...

Съветите и даването на акъл са започнали още от сега и искам поне изписването ми да мине спокойно.

Непоискани съвети и непоискана помощ не приемам. Прекалено самостоятелна съм. А това за съжаление е само началото...

Викам едва що пенсионирала се, иска да се чувства полезна. Първото нещо за което се намеси беше изписването-не можело само тя да дойде трябвало мъжо да викне майка си, с която споменах вече 3 години дума не си бяхме казали и не се бяхме виждали и макар да знаеше, че лежа вкъщи веднъж не попита как съм. Моята намляла на мъжа ми колко нередно е това и после ми го сервира преди да дойдат в болницата пред свършен факт. Да не говорим ,че закъсняха щото искала жената торта да купува на персонала-викам то няма да има никой от тези, които са заслужили да бъдат почерпени вие торта им носете. 
После почна вкъщи да се налага-прането на бебето всеки ден се кисне във вряла вода, после го слагахме в пералнята само да се изплакне и навън. Пък там докато залезе слънцето(после не знам си какво, но аз и давах да го прибира, че се вмирисваха на пушек),но в повечето случаи прибирахме дрешките мокри и се сушаха по радиаторите. Та като се замота нещо до 2 не може само прането да просне. Цял ден седи и готви в кухнята и не ми даваше да мръдна за 5 мин извън стаята на бебето . Аз като изляза тя иде и седне до креватчето и го гледа втренчено-спящо хайванчето, ама като писне аз да си го гуша. Вечер той пищи за кърмене тя настоява аз да съм идела да ям. 1-2 пъти гълтах като гъска бързо бързо-то сърцето ти се свива като го слушаш как се дере тя да съм ядяла. Ми хубаво бре ще хапна като се нахрани той и заспи. Не ми даде да изляза навън за поне 20 мин да ида до магазина да си купя каквото искам-тя ходеше и си купуваше каквото и скефне, а останалото поръчвах на мъжо- един ден милия ми донесе превръзки за прашки( на същата фирма, която бях поръчала и пакета пак такъв розов) пък аз с епизиотомия, която още болеше доста 2 пъти я помолих да ми сготви нещо, което аз харесвам, а тя не готви и и обясних как да го направи точно- познайте дали го направи. Изядоха си го с мъжо, на мен ми беше блудкаво и не го исках Вечер мъжо отиваше и лягаше при бебето да чете там книга, за да мога аз да се откъсна поне за половин час и се почваше едно мърморене защо той бил там четял, като я попитах какъв е проблема ми заяви тия книги кой знае кой ги е пипал и колко са мръсни. Викам колко да са мръсни като седят в ей онзи шкаф вече 10 години и човека си ги препрочита за н-ти път ей така от кеф. И сега да не помислите, че мъжо е зет на къща- апартамента си е негов

Пак казвам, като цяло се разбираме и нямаме търкания, но откакто забременях, тя изтрещява

За името, ако някой посмее дори да ми намекне нещо, ще избухне ядрена бомба  

ММ не е от мъжете, които се съобразяват с родителите си. Просто е установил някакъв негов си баланс. Чуват се почти всяка вечер, казва добре сме, всичко ни е ок и ако тя започне да дава акъл, той казва "да, добре", но толкова - прави каквото си е решил. Така тя е спокойна, че си е казала всичко и си мисли, че той изпълнява, пък на него реално му влиза в едното ухо и излиза през другото  

Лошото е, че аз се ядосвам. Чак се ядосвам, че се ядосвам   Хормоните си казват своето  
Проблемът е, че все още не мога да и реагирам така, както реагирам на майка. Даже излиза, че съм по лоша с майка си, отколкото със свеки, защото ѝ казвам всичко на момента  

Решението ми за изписването не е повлияно от свеки, но си мисля, че заради това решение ще има допълнителен екшън