
Най-накрая сме си в къщи - чистички и отпочинали

Преди обед ни изписаха, здравички сме вече. Останаха едни прегледи да направим след седмица или две, но те са по друго направление. Настроена съм за положителни новини, дано не се разочаровам.
Благодаря на всички за подкрепата. Хубаво е да има с кого да споделиш и да ти поолекне малко

Seti Beti, и аз имах персийка преди да забременея, но я дадохме в моите родители. Имахме и чихуахуа, за което сега се грижат родителите на мъжа ми. Него ще си го вземем, но котката не (ММ не иска и да чува за нея, съдра всичко, което можеше да се съдере). Много ми липсват животинчетата. Аз бих те посъветвала (ако искаш приеми, ако искаш недей) някой друг да се грижи за котешките тоалетни. До колкото знам, именно там е опасността от заразяване с токсоплазмоза. Имаш невероятни котенца, ако бяха мои сърце нямаше да ми даде да се разделя с тези "топки косми". Ние щяхме да заплождаме чихито, но аз забременях преди нея и тази мисъл остана на заден план. Желая ти лека бременност

Патенцето сигурно е в пред сватбена треска. Пате желая ви ден изпълнен с положителни емоции сред любимите ви хора. Насладете му се изцяло и не се тревожете за дреболийки.

Фло, как си? Четох, че посрещаш - изпращаш гости. Предполагам си много щастлива.

Miriel, дано за 3 месеца успеем да се срещнем

Това с храната и на мен не ми харесва. Не, че в Казанлък имаме стол, или си носим пакети и кутии, или ядем на лафката (всъщност не знам дали не я затвориха и нея). По скоро ме тревожат събитията около ВПД. Много обичам почивните ни бази. Дано просъществуват и занапред.
Хайде, за сега от мен толкова, да посвърша малко къщна работа, че мен чака.
До скоро писане

и с двете мрънкала до мен, които само се оплакват, че са изморени
И аз не обичам да катеря баирите. Когато учих в Търново виждах голям зор. Само като си помислех какво трябва да изкача, когато се връщам и почти се разубеждавах да излезна. Ще се запознаем - само здраве да има. На колко години са ти дечицата? Бяха три на брой, нали?